Снимките са ни предоставени от жител на кв. „Трите чучура“ в Стара Загора. Кадрите са правени по различно време и от тях ясно се вижда какво е останало от гората
Цигани изсичат до голо цели хектари от природния парк, нищо не е в състояние да спре беззаконието им
Автор: Дарина Дончева
Страшна гледка, ад под небето - така описват случващото се на зелените хълмове над Града на липите старозагорци. От години един от символите на Стара Загора - парк „Аязмото“, е под ударите на незаконни секачи от ромската махала. Близостта на горите до циганския квартал „Лозенец“, труднодостъпната местност и деликатните изборни нагласи на политиците във властта улесняват безнаказаната работа на брадвите и електрическите резачки.
И ако досега сечта беше в някакви що-годе нормални граници, тази зима нещата придобиха дивашко измерение. Дотам, че на места е по-лесно да се преброят оцелелите дървета, отколкото да се каже точно колко декара гора са унищожени.
Най-страшна сега е гледката на Карасеврия. Само допреди година това бе зеленият хълм над квартал „Три чучура - север“. След пожарите от август миналата година, на площ от около 500 декара останаха само овъглени дънери. Всъщност, пламъците тръгнаха именно от незаконно сечище в района.
Осем месеца след огнената стихия, дори бегла разходка на мястото показва, че там, където пожарът не е унищожил гората, това вече са сторили циганските брадви. Гледката на дънери, оставени на височината на един човешки бой (за да е удобно на секачите), зарязани трупи на 30-40-годишни борове може да разтрепери и най-заклетия враг на природата.
„Почти всяка вечер ги чуваме тия резачки, звъним на 112, а там вече и на подбив ни вземат – какво, да пратим патрулка ли, питат. А докато се „чудят“ полицаите, каруци с дървесина се свалят към Лозенец“, разказват хора, живеещи в близките до гората блокове.
Молят журналистическия екип да не ги снима и да не споменава после в материалите имената им. Защото само една улица дели техните домове от къщите в ромския квартал „Лозенец” - един малък град, със собствена система за уведомяване, собствени правила и закони. За пред властите там важат оправдания като „ний сме бедни, искаме да ни е топло през зимата“ и „като свърши гората, тогава ще му мислим“.
Всъщност властите се и напъват много да въдворят ред в парка. В „Аязмото“ набезите вече са и в светлата част на денонощието, на циганите дори не им се налага да се крият.
И не само местността Карасеврия е жертва на дивашка сеч. Сходно е и положението по пътя към Дъбрава, както и в други райони на природния парк. Смесената собственост на земята (на места тя е общинска, на други - частна и държавна) допълнително затруднява опазването на гората.
В опит да се справи с проблема, общината назначи фирма за охраната на общинските терени. Договорът е за 66 000 лева годишно, които се заплащат от местната хазна. Срещу приличната сума обаче насреща има съмнителни резултати, коментират старозагорци. Наскоро охранителите засякоха дузина каруци, натоварени с крадена дървесина. На нарушителите бяха съставени актове, за някои имаше и наказателни постановления. Крайният резултат обаче се оказа повече от нелеп. Понеже нарушителите били бедни и безимотни (повечето от тях живеят в незаконни къщи), събираемостта на глобите е почти равна на нула.
От лесничейството, към което бе прехвърлена топката, пък обясниха, че стопанисват над 25 000 хектара гора и имат на разположение общо 22-ма души на щат, които да я пазят. Освен това част от местността Карасеврия дори не била горски фонд, а фигурирала като мери и пасбища. Нищо, че допреди само три години в спомените на старозагорци по тия места имаше гъсти лесове, които на места бяха труднопроходими.
„Преди десетина дни влязохме с три автомобила, за да предотвратим незаконна сеч. За минути нашите хора бяха обградени от 70-80 цигани, пътят ни беше препречен от отрязано дърво. Събралите се ни заплашваха, замеряха ни с камъни, размахваха брадви. Имаше поражения по колите, цяло чудо е, че момчетата ни се прибраха невредими“, разказа шефката на Държавно горско стопанство - Стара Загора Севдалина Иванова.
„Разпознават вече колите ни, дойдем ли - всички разбират за минути за присъствието ни. Бягат, оставят натоварените трупи, пускат конете, да не ги приберем и се скриват. В най-добрия случай хващаме някоя каруца и толкова“, разказва заместникът на Иванова - Ярослав Ярославов.
Ситуацията е крайно неприятна и рефлектира върху имиджа на институцията ни. Излиза, че не можем да се справим, признават от лесничейството.
Според Закона за горите, лесничеите имат право да съставят акт на незаконните секачи. Преценка на полицията е после да изпрати или не преписката до прокуратурата, а от там се случвало да намерят събраните доказателства за „не много значително престъпление“.
„Пък и акт да има, най-много да му вземат коня на хванатия бракониер, тогава го заболява повечко, ама и на това вече са му намерили колая - вземат животно назаем, плащат такса на собственика и продължават. А сме имали и случаи, в които той (секачът) направо ми казва - айде, пиши ми акта и да се връщам в гората, че гърла имам да храня“, разказват служители на Горското, пожелали анонимност.
Хората в бизнеса с незаконна сеч обаче никак не са толкова бедни и окаяни, ядосват се хората от квартал "Лозенец". Те твърдят, че секачите си имат спогодба с някои от горските - влизат в гората, товарят дървесината и на излизане плащат по 15 лева за печат от горския. Така незаконно отсечените дървета тутакси стават "легални" и никой с пръст не може да пипне притежателите им.
А стоката се търсела - най-скъпо вървели кедровите трупи, по 50-60 лева на каруца. На месец един секач "правел" средно по 3000 лв. от незаконната си дейност. И това не е от сега, цели ромски фамилии са в този бизнес, а лесничеите си затварят очите, казват местните.
Заради ада под „Аязмото“ отговорните институции от общинската и от областната управа редовно се събират на съвещания, от които обаче нищо не произлиза. Мнението на заралии е, че за да се реши проблемът, са нужни крути мерки - първо - точно определяне на отговорностите, конкретни срокове за овладяване на ситуацията, сериозни санкции не само за секачите, но и за техните "клиенти" и дори трудова повинност за заловените бракониери. Точно това между другото е допускал и Законът за горите от 1925 г., ала сегашният от 2011 г. изобщо не третира подобна опция.
И понеже старозагорци са песимисти по отношение на ефекта от мерките на институциите, планират граждански патрули в Лозенец и протести в защита на природния парк. За да спасят едно от любимите места за разходка и отдих, емблема на Стара Загора. И за да го има „Аязмото“.
