Досиета за продан

Автор: Велизар Енчев

Преди седем години евроатлантическото правителство на политбюровския син Сергей Станишев отвори архивите на външното разузнаване. Така Станишев изпра биографията на комунистическата си фамилия, но омърси десетилетните битки на балканското ни разузнаване срещу пантюркизма, елинизма, македонизма и великосърбизма.

И за да е пълен цинизмът на червената номенклатура, Станишев назначи за шеф на Комисията за досиетата социалистическия депутат Евтим Костадинов - милиционер при социализма, фалирал приватизатор при капитализма и сегашен борец срещу ченгетата.
Понеже е гузна пред престарелите си избиратели, а и защото предстоят евроизбори, БСП размаха знамето на патриотизма. Тези дни медиите шумно оповестиха, че военният министър Ангел Найденов наградил наш военен разузнавач, разменен срещу десет турски агенти преди 50 години.

За какво става дума, за кого са тези почести? Поради влошеното си здравословно състояние, 88-годишният полковник Пеньо Пенев получи наградата в дома си от шефа на военното разузнаване Веселин Иванов, чиято институция носи безличното име “Служба "Военна информация".

На тържеството присъствал и о.з. ген. Чавдар Калайджиев - председател на Инициативния комитет за защита правата на военните разузнавачи от запаса в България.
Справка в Комисията за досиетата сочи, че по време на Студената война Пенев е арестуван в Турция, съден е за шпионаж и прекарва девет години в турски затвори.
На 8 април 1964 г. е разменен срещу десет турски агенти, задържани в България, един от които е Осман Калъч. Същият Калъч, станал известен, след като депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов обяви от парламентарната трибуна на българския парламент: "...Аз ще вървя по пътя на Осман Калъч, Ахмед Давутооглу от село Искра, по пътя на Нури Адалъ и на Ахмед Доган".

Но за турския шпионин Калъч - малко по-късно.
За да видим истината за морала на полк. Пенев, ще припомним малко известен епизод от неговата биография. След завръщането си в България го посещава негов агент от Турция, който му се покланя и му целува ръка - затова, че не го е издал на турските власти и е изтърпял нечовешки мъчения в занданите, за да спаси неговия живот.
А кой е славеният днес в българския парламент Осман Калъч? Кълъч е роден през 1920 г. в Шумен. Десет години учи в медресето „Нювваб” в Шумен, където по-късно става преподавател.

През 1948 г. е разкрит от ДС и съден за създаване и ръководене на резидентура на турските служби в Шумен. Обвинението срещу него е лаконично: „Шпионаж в полза на Турция“. Съдът в Шумен го осъжда на смърт, но след обжалване присъдата е заменена с доживотна, а по-късно - на 20 години затвор, от които излежава 13.
През 1965 г. заедно с други осъдени за шпионаж напуска България, като всичките са разменени за българския разузнавач Пеньо Пенев. В Турция Калъч работи в МВнР и в българската секция на турското радио в Анкара. Съветник е на трима турски президенти по въпросите, свързани с България.

Известно време работи в турското консулство в Ниш. Председател е на Фондация за социално подпомагане и икономически изследвания на балканските изселници. Автор е на книгата „Жертви на съдбата” (1988, Анкара).
По ирония на съдбата, на 13 юли 2011 г. шпионинът Осман Кълъч посещава България не като турист, а като член на делегацията на турския президент Абдуллах Гюл.
Направим ли житейска равносметка, сравним ли професионалните кариери на офицера от българското разузнаване Пеньо Пенев и турския агент Осман Калъч, ще открием нелицеприятни факти.

След като създава агентурна мрежа на турска територия, получава секретна информация за турските въоръжени сили и НАТО и реализира куп активни мероприятия срещу пантюркизма, Пенев е арестуван и минава през деветте кръга на ада.
След завръщането си в България следва семпла кариера във външното разузнаване, задграничен мандат на второразреден дипломатически служител в ГДР и тихо пенсиониране - със скромна пенсия и разклатено здраве от изтезанията в турските затвори. Едва преди десетина години нацията узна за героизма на този скромен човек, оплют от сините талибани като ченге и враг на демокрацията.

За разлика от полковник Пенев, Осман Калъч е посрещнат в Турция като национален герой, устроен е на престижна работа и има ранг на висш офицер от разузнаването. Защото е работил срещу българите, организирал е шпионска мрежа в Делиормана и е дал всичко от себе си за каузата на турската държава.
А какво получи за своя патриотизъм Пеньо Пенев? Дълги години на анонимност и пренебрежение, което след 1989 година се изроди в презрение срещу анатемосаните ченгета на Народна република България.

Че България не цени своите герои, това не е новина. Но че личности като Пеньо Пенев бяха опозорени със Закона за досиетата, това е престъпление. Автори на престъпното деяние са БСП, ДПС и Синята коалиция, които с написания от тях Закон за досиетата приравниха балканското разузнаване с политическата полиция.
В тази сага има и друга тъмна страна. Ако четем между редовете в съобщението на Военното министерство, ще открием, че на тържеството присъства и ген. Калайджиев - председател на Инициативния комитет за защита правата на военните разузнавачи от запаса.

Този комитет бе създаден с една подмолна цел - да разграничи военното разузнаване на НРБ, с името Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО), от цивилното външно разузнаване, с името Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ-ДС).
Че в Турция, Гърция, Македония и Сърбия РУМНО и ПГУ-ДС вършеха една и съща агентурно-информационна работа, това е без значение за инициаторите на това активно мероприятие, решили да реабилитират военните разузнавачи и хвърлят на кучетата цивилните си колеги.

За да успее планът, хората на Калайджиев привлякоха на своя страна президента. В деня на жертвите на комунистическата власт Плевнелиев поиска всички документи на ДС да бъдат архивирани, дигитализирани и предоставени на Държавния архив.
"Нека всички имат достъп до документите, а не някой да ни посредничи, четейки архивите вместо нас - каза той.-Вместо това продължават опитите за създаване на паралелна реалност и митове - за "добрите" служители на ДС, които "не са работили за една партия, а за държавата"...

Плевнелиев чука на отворена врата, защото досиетата ударно се отварят. При това всеки има достъп до читалнята на Комисията за досиетата, където свободно може да получи всяка папка за интересуващи го лица. Какво повече да искаш?
Така стигаме до първия мотив за президентската истерия с досиетата. В словото си Плевнелиев говори единствено за ДС, без да обели и дума за РУМНО. А е публична тайна, е че пенсионирани служители на РУМНО, както и настоящето ръководство на правоприемника му - служба "Военна информация", подкрепяни от военния министър, искат да ревизират Закона за досиетата. Промяната цели да зачертаят РУМНО от списъците за опозоряване, като ПГУ остане единствената черна овца.

Сега предлагам друго доказателство за мръсната игра на Плевнелиев с досиетата. Знаете ли, че главнокомандващият армията назначи за началник и зам.-началник на отбраната генерали-възпитаници на съветски военни академии?
Знаете ли, че съветските генералщабни академии са били и продължават да са прикритие на ГРУ(Главно разузнавателно управление на руската армия)? И че техни възпитаници от страните във Варшавския договор са вербувани като агенти на ГРУ?
Неслучайно Тодор Живков се пазел от генерали, завършили московски академии. По ирония на съдбата именно агент на ГРУ - гражданинът на СССР Луканов, го детронира на 10 ноември.

Вижте за кои кремълски генерали говоря: роденият през 1955 г. Симеон Симеонов  е началник на отбраната. В периода 1986-1989 г. следва в Командно-щабната академия "Гагарин".
Зам.-началник на отбраната е генерал-лейтенант Стефан Василев (58 г.) - от 1986 до 1989 г. се обучава във военната академия „Фрунзе”. Втори зам.-началник на отбраната е контраадмирал Георги Георгиев (57 г.)  - също съветски възпитаник, но на Военноморската академия.

Тъжна страна е България. От векове в нея царува библейското правило, че няма ненаказано добро. Впрочем може ли да наречем държава територията, на която по закон е срамно да работиш за нейните интереси, но е гордост да си агент на съседите и на великите сили? Има ли бъдеще държава, в която патриотизмът е приравнен до предателството?

Анализирай това
За да е пълен цинизмът на червената номенклатура, Станишев назначи за шеф на Комисията за досиетата социалистическия депутат Евтим Костадинов - милиционер при социализма, фалирал приватизатор при капитализма и сегашен борец срещу ченгетата.

В категории: Анализи , Горещи новини