На 13 април, в неделя, се навършват 1200 години от смъртта на кан Крум. Умира внезапно, без ясни и до днес причини.
Автор: Илияна Христова
С Крум са свързани едни от най-славните страници в историята ни. За него се знае и доста, и недотам. Прочутата победа над Никифор I Геник във Върбишкия проход през 811 г., суровите, но справедливи закони, териториалното разширение са събитията, които са застъпени подробно в учебниците. В същото време съдбата и на този кан е свързана с митове и не докрай изяснени обстоятелства.
По-долу преразказваме избрани моменти от лекция на проф. Пламен Павлов, посветена на кан Крум. Тя бе изнесена на образователен семинар, организиран от фондация “Българска памет” във Варна.
Една от трите големи сили
При Крум България се превръща във велика сила. Днес ни е трудно да си го представим, но по негово време в Европа има три велики сили – Франкската империя, Византийската и България.
Крум премества границите чак до река Тиса, така страната ни от балканска се превръща в средноевропейска държава. Франкската и Византийската империи са християнски, България е езическа. Но при Крум, без той да е християнин, започва взаимодействие с християнската култура.
Това са наченки, които по-късно при Борис I се превръщат в избор на приобщаване към цивилизования свят. Интересно е, че тъй като България е била много силна държава, християнството и ислямът са си давали среща тук. Правени са опити България да бъде приобщена към исляма.
При Крум се изгражда стройна държавна система. България се разширява над два пъти като територия, което води до ответната реакция – походите на Никифор Геник.
По негово време се появява и българската мечта да се превземе Константинопол. Той обсажда града, Византия в безсилието си му прави атентат – император Лъв V го вика на среща, устройва засада със скрити войници. Прострелват Крум, но той избягва и се спасява. Умира изненадващо на 13 април 814 година.
Кой всъщност е канът
За Крум има много неясноти. Появява се в изворите около 802-803 г., за предишния владетел – Кардам, научаваме за последен път в 796 г. Затова може да срещнете някъде, че Крум е дошъл на власт 796-797 г..
От друга страна обаче, първото ясно споделяне на Крум е 807 г. Така че между Кардам и него може да има още един владетел. VIII век e свързан със загадки в българската история - появява се криза, смяна на владетели, България удържа безпрецедентен натиск от Византия.
Империята е много силна по това време, но България устоява, след което минава в контранастъпление и при Крум постига много големи териториални и военни успехи.
Има версия, че канът произлиза от панонските българи. Това, общо взето, е недоразумение в историографията. Има и друга версия - той може да е от Куберовите българи.
От какво се съди за всичко това – в писмо до Симеон Велики, който е правнук на Крум, Николай Мистик казва: „Вие, българите, сте клонки от аварите, някога бяхте подчинени на аварите.”
На аварите са били подчинени панонските българи, по-късно и българите на Кубер, които са били федерати на Аварския хаганат.
При Крум, наистина, не знаем името на рода. Той може би е създател на нова династия. Но Крум е свързан родово със Самуил. Ана Комнина, знаменитата византийска принцеса и писателка, казва, че Самуил е последният от династията на Мокрус - някой си Мокрус. Много отдавна е доказано, че късен преписвач е направил грешка - Крумос го е обърнал на Мокрус. В гръцките преписи често стават такива грешки.
Крум Страшни или...?
На каква възраст е бил Крум при смъртта си не знаем. Представяме си го като Крум Страшни (Възрожденската традиция), като врял и кипял човек. А той изглежда е бил доста млад. Най-вероятно е бил между 35- и 40- годишна възраст.
Има и един комичен момент. Като поставя унизителни условия пред Византия, той иска отбрани момичета за наложници – млад човек е, иска да покаже сексуална мощ. Според един надпис казва: „Победихме стареца, плешивия” (за Никифор). Никифор обаче е бил тогава на 50 години, за да е стар от гледна точка на Крум, канът трябва да е поне 15-20 години по-млад.
1000 години преди Кутузов
Когато Никифор Геник превзема Плиска, Крум прави нещо, което няма точно обяснение – изоставя столицата. Никифор влиза, войниците му се напиват с плененото вино (изкореняването на лозята е легенда, едва ли по-късно Крум вдига наздравица с черепа на Никифор с безалкохолно).
Това, което прави Крум – да пусне армията на Никифор в Плиска, тя да се деморализира и в крайна сметка да го победи в Източна Стара планина, е сравнимо с това, което върши Кутузов с армията на Наполеон.
След като Наполеон нахлува в Русия, Кутузов изоставя Москва, френската армия превзема града, обаче се оказва, че няма какво да превземе, силите на противника са съхранени. 1000 години по-рано Крум прави същото при войната с Никифор.
„Българска памет” отново събра десетки българчета
За седма поредна година фондация „Българска памет” събра във Варна на семинар десетки будни българчета от различни краища на страната. Събитието се организира с благородната цел да се поддържа чувството за принадлежност към българското. Участниците се подбират с есе, което тази година е било на тема „1000 години от смъртта на цар Самуил”. „Имаше 500 есета, 100 бяха избрани от Родопския край ”, съобщи координаторката на фондацията в Якоруда Хатидже Джурина.
С голям интерес беше посрещната лекцията на д-р Ана Кочева за българските диалекти. Тя показа на аудиторията актуалната карта на българските народни говори, изработена от нея и колектив от Института по български език към БАН. „На гол пен геба. На гол зебер кеща”, даваше примери за широкото „е” в Тетевенско и Еркеч лекторката и примерите от присъстващите в залата не закъсняха.
Под формата на игра те казваха израз или изречение от своя край, а д-р Кочева и публиката трябваше да разшифроват какво означава. Чу се реч от Сърница, от Босилеград, ставаха деца от Македония и Якоруда. На всички в залата им стана ясно върху какво разнообразие от народни говори е създаден българският книжовен език.
„Ако някой от Родопите разговаря с българин от Западните покрайнини, те няма шанс да се разберат, ако не минат през книжовния език”, каза д-р Кочева. Има думи, които в Родопския край означават едно, а в източните говори – друго, което предизвика двусмислици в казваното и забавление в залата.
Ако езикът е първото, което създава принадлежността към нацията, следващото е общият спомен за историческото минало. Освен за кан Крум, проф. Пламен Павлов говори и за Първата световна война. Участниците задаваха въпроси за последиците от Ньойския договор.
От залата прозвуча и логичният въпрос: „Защо днес всички говорят за мир, а продължават да произвеждат оръжие?” „Всичко е икономика и интереси”, отговори професорът. Според него поддържането на военно-промишления комплекс в световен мащаб има основна роля във войните и до днес.
Годишнини, които не бива да забравяме
През 2014 г. се навършват няколко годишнини, които българската държава забравя да отбелязва. А е нужно. Припомняме ги:
- 1200 години от смъртта на кан Крум
- 1150 години от покръстването на българите
- 1000 години от смъртта на цар Самуил
- 100 години от Първата световна война
Кан Крум е бил умен човек.Сключил е договор с павликаните арменци от Пловдив до Айтос да му служат,като помощни войски ср.Византия и гърците в нея.Кан Крум-Каран е знаел,че владет.на Б-я.Кубрат и Тервел са били християни с доста от болярите си.Тоест пътя на Бълг.канство е към християнството близо по дух на българите-иранци.
