Терорист с пет имена се опитва да отвори нова страница за софийския атентат 7 години по-късно
Автор: Борис Цветанов
На 3 декември 1932 г. в Министерството на вътрешните работи пристига официално писмо от френското министерство. В него се съобщава, че в затвора в Люксембург се е обесил арестант, представящ се като Георги Константинов, българин по произход.
Той е оставил като изповед следните редове: „Аз вдигнах във въздуха катедралата "Свети Крал" (така първоначално се нарича храмът "Света Неделя", тъй като в него се пазели мощите на сръбския крал Стефан Втори Милутин, б. а.). Организирах го с други хора и финансирах с 800 000 лева. Българската полиция не знае нищо за мен и моите съучастници! Да живее революцията! Да живее анархията!”
Това самопризнание е подписано с имената Ал. Спасов, Александър Бонев (Адолф), Г. Константинов, Ал. Пирински.
Веднага след получаване на писмото министър Александър Гиргинов вика при себе си началника на криминалната полиция Никола Манолов.
Вече седем години злодеянието от 16 април 1925 г. е в архива. Смята се, че за безумието на ръководството на БКП, довело до смъртта на 193 души, ранило 500, нанесло душевни травми на хиляди, всичко е известно.
Никола Манолов е един от детективите в горещата пролет на 1925 г. и знае, че още по време на следствието са потулени доста неща. Едно от които е споменатото в началото на няколко пъти име на банкера и аферист Анжело Куюмджийски. По-късно то не се среща никъде. Само един писател, журналист и запасен офицер – Стефан Керезов, си позволява да вметне две думи за него в бестселъра си „В килиите на Централния затвор".
Никола Манолов е командирован в Париж. Там детективът се запознава на място с разследването и стига до извода, че изписаните от самоубиеца имена, които Парижката полиция е приела за престъпна група, всъщност са псевдоними на един и същи човек. Полицията му предоставя и материалите по делото.
На 27 април 1932 г. в Люксембург е убит свещеникът Йохан Кох. Разследването бързо стига до екзекуторите – сърбина Йово Макиевич и българина Георги Константинов. Те веднага правят пълни признания. Убили свещеника за пари. Удара с касапския нож нанесъл сърбинът. Става още ясно, че българинът е интелигентен мъж, владее френски и немски език, завършил е френски колеж в България. На 8 ноември е трябвало да се гледа делото, но сънародникът ни се обесва в нощта на 7 срещу 8 ноември с вървите, с които са връзвани дърветата, ежедневно доставяни за отопление на килията. Самопризнанията Константинов написал с гвоздей на перваза на прозореца.
Следствието открива и тефтерчето на самоубиеца. В него има изповед до майка му. Там той признава убийство в Париж преди години след свада с работодателя си. „Мамичко – пише Константинов, – преди три години работих в Париж. Един ден се скарахме с майстора. Пияни бяхме и двамата и се хванахме за гушите. Аз го молех да ме остави, но той каза: „Аз ще те удуша". И тогава взех ножа, с който режех хляб, и го ударих два-три пъти и го убих".
Опитният български детектив и графолог Манолов оглежда внимателно почерка и също стига до извода, че убиецът е интелигентен човек.
Разпитва сърбина Йово, който разказва за убийството на Кох. Двамата с Константинов набелязват свещеника, защото имал много пари. Купуват си револвер и голям касапски нож. Те посещават отчето, под предлог че го канят за член на Болничната работническа каса. Когато той започва да пише заявлението, след знак на българина сърбинът забива в гърба му ножа. Двамата претърсват бюрото, кабинета, но намират само 800 франка. Не се сещат да приберат тетрадката на Кох, в която е записвал предстоящите си срещи. По нея полицията веднага влиза в дирите им.
Никола Манолов се завръща в София и разравя студени досиета. Но в документацията на софийския атентат не се среща нито едно от имената на самоубиеца.
Министър Гергинов дава пресконференция по случая. В заключение казва:
„Нашата полиция се добра до ценни сведения във връзка с Люксембургския самоубиец, които ще хвърлят нова светлина около историческото престъпление в софийската катедрала. Но в интерес на следствието не мога да оглася подробности".
Из столицата плъзват слухове за арестувани четирима души, един от които - художник.
В това време Никола Манолов стига до разкриване на тайните около имената на самоубиеца.
Истинското му име е Александър Спасов, роден в Градово, Горноджумайско, през 1901 г. Когато е на две години, умира майка му. Осиновен е от богато семейство в София и при смяна на фамилията си става Бонев. Завършва френския колеж на Пирот. Когато е 21-годишен, умира осиновителят му и той наследява крупна сума. Започва да се движи сред интелектуалци. Емигрира след атентата.
Пише няколко писма до майка си (осиновителката), които тя пази. В едно от тях споделя, че в странство има да изкупва с покаяние големи свои грехове. „Изпращам ти от Париж свой портрет, за да ме имаш за спомен, защото едно голямо престъпление ми пречи да се върна в България и ти едва ли ще ме видиш жив..."
Датата под писмото е 16 юни 1926 г., но първоначално е било написано „април", после е зачеркнато и е станало „юни". Според графолога, датата 16 април е била сакрална, оттам и грешката. Измъчващата го съвест дава тотално отражение върху психиката му, в която дълбоко заляга мисълта, че е сред извършителите на атентата.
Изследването на споменатата сума от 800 000 лева в изповедта от Люксембургския затвор графологът свързва с убеждението на пишещия, че тия пари са били двигателят на злодеянието.
Пред Никола Манолов отново изплува името табу Анжело Куюмджийски. Парите, които Александър Бонев придобива в наследство, са внесени в неговата банка.
Два дни след като докладва откритието си, Никола Манолов е извикан при директора на полицията и получава ултиматум от рода на: следствието е приключено, забравете!
Като причина му е предоставено заключението на експерти психолози. Според тях Бонев само си е въобразявал своето участие в атентата. Позовават се на негово заболяване в детска възраст – трахома, очна болест, отразила се болезнено на неговата психика. Може наистина да е дал пари на конспиратори, защото се движел и сред анархисти и имал псевдоним Пирински, но тия пари най-вероятно са използвани за лични цели от заблудили го негови приятели. Угризенията след атентата допълнително са утежнили психическото му състояние.
„Не съществуват данни, даващи основание да се вярва на записката на Бонев за участие – пряко или непряко, в атентата" – било официалното заключение на експертите.
Никола Манолов до края на живота си не вярва в това и търси отговор на два въпроса: коя мощна ръка спира разследването в момента, в който се появява името на Куюмджийски и с колко пари и защо банкерът е финансирал атентаторите?
