Параклисът „Св. Петка” в странджанското село Бръшлян
26 Април 2014, Събота
В Странджа изпълняват обичая „Мара лишанка”, а в Тракия се почита лятната света Петка
Седмицата след Великден, с която завършват Великденските празници, се нарича Томина неделя или още Светлата неделя. Позната е още като Празна неделя, защото през нея не се работи, а се празнува.
През Томина седмица възкръсналият Христос започнал да се появява пред учениците си. Когато се разнесла мълвата, че тялото на Исус го няма в пещерата и той е възкръснал, само апостол Тома не повярвал в нея.
На осмия ден след възнесението си Божият син лично се явил пред Тома. Апостолът „слага пръст” в раните на Исус, за да се убеди в неговото възкресение. Оттогава е останал и изразът „Тома неверни”.
С тази седмица са свързани различни обичаи. На Светла сряда в Западна България на мегдана моми и ергени играят „Ладино хоро” – девойките се хващат в кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. Пее се песен, която е за последната мома в редицата и в нея предричат за какъв момък ще се омъжи тя – коняр, овчар, говедар.
В Странджа пък момичетата изпълняват обичая Мара лишанка. От три млади булки, омъжени през изминалата зима, се взема по един чехъл с различен цвят и се напъхват един в друг. По този начин оформят кукла, наречена „Мара лишанка”. Главата й е от червения чехъл. Забраждат я и я накичват като булка с титрици (сребърни невестински накити). След това се избира мома, която трябва да е лазарувала, да може да се момее и да има живи родители.
Пеейки обредни песни, момите отиват насред селото и се разделят в две редици, хванати за ръце. Две по две момите водят диалог с Мара лишанка – момичето, което носи куклата. Разговорът продължава като си предават куклата една на друга. След това девойките, придружени от ергени и други жени и мъже от селото, отиват на реката и „окъпват” куклата. Момите си измиват лицата и се връщат в селото. Този обичай се изпълнява за дъжд и плодородие, за предпазване на момите да не ги залюби змей и да раждат булките деца.
В Тракия, в петък от Светлата неделя, се почита лятна света Петка. Вярва се, че курбанът в чест на светицата пази нивите от наводнения, градушки или суша. Прави се молебен за дъжд, устройват се състезания, борби, играят се хора, пеят се песни. Посещават се параклиси, аязма, чийто патрон е света Петка. В Странджа вечерта срещу празника болните преспиват на поляна до параклис или аязмо с името на светицата. Старо поверие гласи, че в полунощ тя се явява във вид на златна патица до извора и който я види, ще се излекува.
Великденските празници завършват с Томина неделя. На този ден жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на починалите си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване, от превръщането им във вампири.
Първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. Почита се сушата. Според народните представи денят е „хаталия” – лош ден. Затова се спазват някои забрани. Жените не перат и не сушат дрехите. Не се копае и не се сее, „за да не изсъхва храната”. Не се вари мляко, „за да не се вдига” млякото на говедата и да не стават рани.
На Софинден се изпълнява стар обичай за предпазване на хора и добитък от болестта „топалък” (да не окуцяват). Преди изгрева на слънцето жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: „Тука да остане топаллъка!”; „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца”.
