Главнокомандващият гръцката армия – престолонаследникът крал Константинос І (седнал, в средата) и началникът на генералния щаб полк. Виктор Дусманис (вляво)
30 Април 2014, Сряда
Преди 100 години
Точно преди 100 години, през 1914 г., след приключването на Междусъюзническата война,
Автор: Йордан Георгиев
в ямболската печатница „Просвета“ фелдфебел Христо Ив. Райчев издава книгата „Войници, не се предавайте пленници“. По спомени на български воини, сражавали се по фронтовете на Първата световна война, тя им е била раздавана заедно със сухарните торбички и манерките за вода, за да я прочетат като урок преди да влязат в бой. Копие от нея понастоящем се съхранява в РИМ – Монтана.
Още на корицата й авторът пояснява, че в нея става дума за ужасните мъки на един български войник, пленен от гърците. Името му е Стойчо. От петдесетината й страници можем да разберем и как българските земи са поругавани по указания на гръцкия крал.
Повествованието разкрива как по време на Междусъюзническата война нашият войник се скита цял ден из гората „без да знае накъде и без път“, за да търси ротата си. В един момент попада на убит гръцки войник и търсейки нещо за ядене в захвърлената му настрани раница, попада на едно писмо. И тъй като в мирно време Стойчо е имал зеленчукова градина в селото си, която давал под наем на гърци, та от тях се научил да чете и пише на гръцки, успял да го прочете.
В него приятел на убития му бил писал: „Нашият крал Константин, като тръгнахме срещу българите от Солун, ни каза: „Убивайте, убивайте, убивайте, всичко българско плячкосвайте и предавайте на огън всичкия им имот“. Крал Константин сам иска да го наричаме Българоубиец, за да се прочуе во веки веков.
От гдето минахме, прах и пепел правихме. Аз кандисах вече на млади българки... Като си свършвахме работата... изколвахме ги... Разпрах три трудни булки...“
По-нататък от разказа става ясно, че Стойчо, без да прочете писмото до края, го прибира в джоба си, заплюва с презрение трупа на умрелия грък и тръгва по-нататък „из неизвестността“, като тежко въздъхва и за първи път заплаква: „Отечество, мило Отечество!“.
22 години след Първата световна война пък – на 12 юни 1941 г. в. „Утро“ оповестява на първата си страница: „Тук пристигна, на път за родния си край, някъде в Айтоско, още един „забравен“ български военнопленик от миналата Европейска война. Бил е попаднал през 1917 г. в плен на съглашенците, след което бил ранен при едно разузнаване на фронта, заточен някъде на гръцките острови и „забравен“ да бъде впоследствие освободен и върнат в България. Той се именува Желязко Димитров, сега 55-годишен мъж, по лицето на когото личат белезите на 24-годишното му изтезание и изтощение“.
Патриотичен календар
25 април 1902 г. — Тържествено е открита Българската болница в Цариград
26 април 1963 г. — Открита е първата в България електрифицирана жп линия София - Пловдив
27 април 1866 г. —Роден е Пенчо Славейков
28 април 1867 г. — Панайот Хитов преминава от Румъния в България с чета, на която знаменосец е Васил Левски
29 април 1877 г. — Създадено е Българското опълчение
1 май 1869 г. — Васил Левски започва втората си обиколка из България, по време на която създава революционни комитети
