Общинските съветници в Хасково отказаха да удостоят посмъртно със званието „Почетен гражданин” патрона на тракийската организация „Георги Сапунаров“.
Автор: Христо Христов
Предложението за това бе внесено от Димитър Шалапатов във връзка със 100-годишнината от рождението на тракиеца. Идеята получи одобрението едва на 10 съветници от БСП и ГЕРБ. Останалите 25 в залата се въздържаха и предложението бе отхвърлено. Председателят на „Коалиция за Хасково“ Албен Манджуков, чиито хора гласуваха „въздържал се“, обясни от името на групата си: „Не смятаме, че Георги Сапунаров е направил достатъчно за Хасково, за да бъде удостоен с почетно звание“. Коста Костов от ГЕРБ пък, който е потомък на тракийски бежанци, каза, че неговата група ще подкрепи предложението на Димитър Шалапатов, който е избран от гражданската квота на БСП.
Тракийската организация в Хасково приема Георги Сапунаров за свой патрон през 2001 г. заради изключителните му заслуги към каузата.
Той е роден на 6 май 1914 г. в Доганхисар, тогава в Царство България, днес в Гърция, пише в докладната си записка Димитър Шалапатов. През 1923 г. семейството му е принудено да емигрира в България и се установява в Хасково. Георги Сапунаров завършва география в Софийския университет и дълги години е учител в хасковската мъжка гимназия, а по-късно е експерт по география в Инспектората по образование.
Като дългогодишен председател на тракийската организация в Хасково, той взема активно участие в подпомагането на бежанците от Беломорска Тракия. По време на неговото председателство е построен паметникът костница в Маджарово в памет на избитите тракийци от 1913 г., с негово съдействие е издигнат известният мемориал на Капитан Петко войвода в областния град, а през 1959 г. е построен Тракийският дом.
Георги Сапунаров подготвя и участва в създаването на Ансамбъла за народни песни и танци „Китна Тракия“. Той е автор на много студии и статии на историко-географска тема, свързани с Беломорска Тракия.
Животът му е посветен на каузата на тракийските българи, а хората го тачат заради неговата скромност, всеотдайност и съпричастност към мъката на всички, загубили родното си огнище, мизерията и глада на бежанските неволи. Умира през 1993 г., а признателните тракийци го приемат за свой патрон.
