Паси иска атомни бомби, Найденов купува изтребители

Автор: Велизар Енчев

След като някога изрече култовите слова „Майната му на православието!” и „Каква ни е далаверата да признаваме арменския геноцид!”, Соломон Паси сътвори нов словесен бисер и със сигурност влиза в класацията за политически идиотизми.
В навечерието на софийската визита на генералния секретар на НАТО атлантикът отново истеряса. Като порица зависимостта на Европа от руския газ и упрекна пасивността на Запада към Украйна, Паси предложи:

"Моментът не е подходящ за разговори за едностранно разоръжаване сред страните членки на НАТО и те трябва да използват тихата сила на ядреното оръжие като го преместят на изток, за да облекчат конфликта с Русия"...
Подобна позиция е уникална по своята дързост и граничи с безумието. Та нима не е безумно да пледираш за разполагане на ядрено оръжие в България, след като знаеш, че това ще ни превърне в ядрена мишена?

По образование Паси е математик. И точно той трябва да знае, че не съществува "тиха сила на ядреното оръжие". Ядреното оръжие е или възпиращ фактор (тъй като го имат и двете противникови страни), или мощно военно средство.
Странно е, че това се пренебрегва от персона, оглавявала българската дипломация. Странно е, че нито една парламентарна партия не реагира на опасната атомна оферта на бивш външен министър и не осъди словоблудството на председателя на Атлантическия клуб. И което е най-странното - никой не попита на пресконференцията в Президентството Андерс Фог Расмусен дали ядрената позиция на неговия софийски представител се споделя от натовските генерали.

Вместо да има диалог между Расмусен и журналистите по най-горещата тема, репортерите отделиха най-голямо внимание на фотото, което си щракнаха Паси, Расмусен и Плевнелиев.
След като президентът окичи шефа на НАТО с орден "Стара планина", Паси свойски прегърна Расмусен, извади мобилния си телефон и направи снимка, към която набързо се прилепи и Плевнелиев.

Гледам ги тези тримата, ухилени до ушите и страстно прегърнати като братя по оръжие, и сякаш гледам култовата анимация на Доньо Донев "Тримата глупаци".
Соломон Паси може да бъде уличен в много грехове, но едва ли някой ще го нарече глупак. В новото време, когато парите и властта са фундаментална ценност, бившият външен министър е човек, който добре си прави сметката и никога не е на червено.
Личния си интерес той представя за обществен, персоналната си кауза да е доживотен шеф на Антлантическия клуб на доларова заплата обявява за национален приоритет, даже подареният на Военноисторическия музей "Трабант" е добре изчислен жест за увековечаване на натовската му мания.

Българският атлантик бе външен министър в правителството на НДСВ, но ще остане в историята не с дипломатически фрак, а с военния си мундир. Той е човекът, който през 2003-та ни вкара в престъпната иракска война, от която вече се разграничиха дори бившият президент Джордж Буш-младши и военният му министър Доналд Ръмсфелд.
Нашият герой потопи България в иракското блато с обещанието, че така ще си върнем стотиците милиони, дадени като заем на Саддам Хюсеин. В измамата му пригласяше царският министър на финансите Милен Велчев.

Мед и масло се лееха от устите на Паси и Велчев, когато ни чертаеха светлите перспективи след успешния край на американско-британската операция "Шок и ужас" и присъединяването ни към Коалицията на желаещите.
Преди осем месеца, когато светът очакваше американски въздушни удари срещу Сирия, Паси отново стана адвокат на войната. При гостуването си в Нова телевизия босът на Атлантическия клуб поиска спешна военна намеса, дори без резолюция на ООН. Както и в иракския случай, атлантикът предложи България да участва в задаващата се война.
Слава Богу, че Обама прояви държавническа мъдрост и заедно с Путин намериха компромисния вариант, довел до унищожаването на сирийските химически запаси. Ако Вашингтон и Москва бяха послушали Паси, Сирия щеше да е поредната гробница за жалката ни армия и международното право.

Паси е натовският Остап Бендер, който в името на Отечеството печели от всяка сделка, но военният министър Ангел Найденов е червеното копие на цариста. За разлика от Паси, спестил си задължителната военна служба, Найденов е кадрови офицер от Военноморските сили. Следвайки циничната логика на властта, след като влезе в парламента, морският лъв се прероди в хамелеон.

Само преди две години, като опозиционен депутат от Коалиция за България, Найденов громеше желанието на герберския министър Аню Ангелов да купи изтребители за 800 млн. лева. Защото бедната ни държава не можела да си позволи чудовищно разхищение на пари, когато пенсионерите гладували...
Ала времената се менят, а с тях и моралът. На 1 юни 2013 г., броени дни, след като влезе в министерския кабинет, новият военен бос обяви: Военновъздушните сили се нуждаят от нови изтребители, макар че на този етап нямаме средства за закупуването им.

Но след есенната сесия на НАТО Найденов се завърна от Брюксел с новина. Оказа се, че изтребители ще се купуват, защото така искат западните ни съюзници. Дилемата била една - използвани машини (португалски Ф-16) или нови самолети ("Юрофайтър" или шведските "Грипен")? 
Ако като опозиционер Найденов громеше милитаризма на гербера Аню Ангелов, след новата Кримска война социалистът се прероди в атлантик и влезе в кожата на Паси. След като награди шефа на НАТО с икона "Свети Георги Победоносец", военният министър обеща, че изтребители ще се купуват, и то спешно.      

"НАТО иска България да започне модернизация на армията си със западна техника. Това се отнася не само до ВВС, но и до пехотата. В авиацията и Сухопътните войски основната бойна мощ се гради на руски оръжия, закупени преди 30 години. Най-неотложната нужда е придобиването на нов тип боен самолет, за което се очаква решение от Министерския съвет до средата на годината и одобрение от Народното събрание. Защото от пакта съветват да ускорим конкурса за закупуване на изтребители, каза пред журналисти Ангел Найденов и дори не се изчерви от репортерската забележка, че преди година говореше обратното.

Защо пък да се изчервява социалистът? БСП не се изчерви дори когато за една нощ от заклет враг на НАТО стана първи приятел на Северноатлантическия пакт.
Днес нещата са променени - лидерът на столетницата е шеф на ПЕС, а там всички са натовци. Сиреч, заради евросоциалистическата солидарност и евроатлантическата лоялност приоритетите се сменят и превъоръжаването вече е по-важно от повишаването на пенсиите.
Някои наричат това хамелеонщина, други - политическа целесъобразност, трети - монархосоциализъм. А може би три в едно?

Анализирай това
Само преди две години, като опозиционен депутат от Коалиция за България, Найденов громеше желанието на герберския министър Аню Ангелов да купи изтребители за 800 млн. лева. Защото бедната ни държава не можела да си позволи чудовищно разхищение на пари, когато пенсионерите гладували...
Ала времената се менят, а с тях и моралът.

В категории: Анализи , Горещи новини