На 6 май Православната църква почита паметта на свети Георги Победоносец. Светията е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей.
Според житието му е бил военен стратег, убит заради вярата си. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойка от ламята, дошла от долната земя. Затова свети Георги се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден.
Гергьовден е един от най-обичаните от българите народни празници. Той поставя началото на лятото и новата стопанска година.
Светецът се почита като покровител на овчарите и на стадата. Затова в негова чест се коли курбан – първото родено мъжко бяло агне. На рогцата му стопаните прикрепят свещ и я запалват, поставят венче от здравец и цветя около шията на животното, след което то се освещава от духовник.
С кръвта му жените правят кръстчета по лицата на децата за здраве. После я изливат в реката, за да „тече берекетът в къщата, както тече водата“. Костите на агнето се заравят в дупката на мястото, „където не стъпва човешки и кучи крак“. Запазват се само кокалчетата от предния десен крак, с които баячките церят уроки и болести при децата и добитъка. Кожата се дарява на църковното настоятелство.
Още преди изгрев слънце жени, моми и деца отиват по росните поляни да берат цветя и да се търкалят за здраве. Събират росата и мият лицата си. Счита се, че гергьовската роса е лековита. С нея се замесва тестото за празничните хлябове и се подквасва прясно издоено мляко.
С набраните цветя жените украсяват вратите и прозорците на къщите си. След това девойките и младите булки замесват тесто за обредните хлябове, наричани „овчарник“, „кошара“, „боговица“, „гергьовски кравай“, „кувасник“. Хлябът се украсява с агънца, кошара или овчарска гега. Готовият кравай се носи предиобед по кошарите от моми и булки, които преди да го дадат, обикалят три пъти къшлите, за да се предпази добитъка от болести и магии. След което обредно се издоява първото мляко. Това мляко винаги се раздава на роднини и съседи.
По обед всяко семейство отива с опеченото агне и хлябовете в църквата. Там свещеник освещава всички жертвени животни и храни, а след службата се нарежда обща празнична трапеза. На нея се слага и агнешка дроб сърма, млечни продукти, варено жито, пресен лук и чесън, баница, вино. Едната плешка на агнето се раздава за здраве и благополучие. Пеят се песни, играят се танци. Младите се люлеят на люлки, а родителите теглят децата си на кантар за здраве. Организират се борби и кушии.
На Гергьовден някога са се подновявали или се сключвали новите договори с калфи, чираци, овчари, ратаи.
Съществува поверие, че точно в полунощ срещу празника заровените в земята пари и богатства излъчват силен пламък. Ако човек го види и хвърли върху него шапка или дреха, „парите изскачат“ и стават негови.
В ранни зори на Гергьовден стопаните изпълняват обичай (както и на Трифоновден), по време на който заплашват с отсичане овошките, които не дават плод. Жените откъсват толкова коренчета здравец, колкото са членовете на семейството, и наричат всяко стръкче на някого. На следващия ден се гледа дали то е свежо – това е знак за добро здраве през годината.
Девойките по традиция правят „напяване на китки или пръстени“.
Съществуват и редица народни поверия, свързани с дъжда по Гергьовден. Ако тогава завали дъжд, младите момичета събират водата и мият косите си с нея, за да пораснат те дълги и гъсти. Българска поговорка пък гласи, че „гергьовският дъжд е по-скъп и ценен от парите“.
А Германия (и други западни Велики Сили) защо подкрепят БЮРМ (срещу България!!!) за без-условно започване на преговори за членство в ЕС, щом БЮРМ е съюзник на Китай (и Русия, подобно на Сърбия)???
Зоран Заев изпраща сигнал до гражданите на Р. Северна "Македония" за вакцинация с китайски вакцин, а не със западни вакцини.
Как може това да се толерира в ЕС???
Германия защо не се отказва от газопровода Норд Стийм 2 и защо не разрушава вече съществуващия Норд Стрийм 1 които са доказателства на сътрудничество с врага на ЕС, Русия???
