Те са канонизирани от Светия синод през 2011 г. заедно с жертвите на Баташкото клане
В църковния календар 9 май се чества като Събор на новоселските мъченици. В този ден се тачи паметта на мъченически загиналите в новоселския манастир „Света Троица“ свещеници и монахини – Никола Барбулов, Георги Дългодрейски, Сусана Сомлева, София Павкова, Елисавета Злийска, Ефросиния Мофтиева, Христина Калиста и Катерина, както и мирянката Сусана Чорбаджиева – неуспяла приживе да се присъедини към сестрите, но със смъртта си намерила място сред тях. Всички те, заедно с жертвите от Баташкото клане, с решение на Светия синод са канонизирани на 3 април 2011 г. за свети мъченици.
Датата на мъченическата им смърт по време на извършеното от башибузука на 9 май 1876 г. зверско клане в новоселската света обител се отбелязва за първи път през 2012 г.
Девическият манастир „Света Троица” край някогашното Ново село (дн. Априлци) е съграден около 1830 г. По време на Априлското въстание той играе активна роля. Тогава негова игуменка е дъщерята на селския кмет Цонко Сомлев – Сусана. Както е описано в житието на новоселските мъченици – тяхното изпитание започва на 1 май през бунтовната 1876 г., когато на връх Бабан е даден сигнал за бунт. „Опиянението от полъха на свободата вдигна на крак хората и още на следващия ден ръководителите обявиха Новоселската република...
В следващите дни християните се опитват да се организират и да дадат отпор на агаряните. Неочакваният студ и снегът измъчват четниците на Цанко Дюстабанов, а гладът отслабва силите им. И тук тридесетте монахини от „Света Троица”, прибавяйки към молитвите и служението си с крепкостта на своята богоугодна всеотдайност, не дават сън на очите си, нито дрямка на клепачите си, но едни се редуват в готварницата и хлебарницата, а други се грижат за недообутите и недооблечени момчета, събирайки всичко, що може да им послужи за одежди – плетени от тях чорапи, шаеци за навои, топли фланели...“ - изрежда заслугите на монахините житието.
На 9 май 1876 г., след падането на отбранителните постове при Граднишки боаз и Дебневски боаз, част от местните жители успяват да се укрият в планината, но повечето от монахините остават в обителта, надявайки се, че башибузушките орди няма да посмеят да я осквернят. Житието на новомъчениците продължава с ужасяващи подробности за тяхната кончина: „Свещеникът Георги Христов, залостил се в горния етаж на една от манастирските сгради, се опитва да забави врага и да даде време поне на някои от бягащите да се спасят. Там го съсичат къс по къс нахлулите през манастирската порта побеснели черкези.
Последното прибежище на част от монахините е църквата. Една от тях не успява да влезе заедно с другите и е посечена с ятаган на прага на храма... Богомерзките неверници стрелят през прозорците и улучват няколко от сестрите. После влизат в църквата и започват да секат когото сварят – и живите, и издъхващите...
Агаряните не само оскверняват телата на жертвите си. В манастирската църква те насичат на трески иконите, разграбват всичко и накрая започват да палят и светата обител, и къщите, така че да не остане какво да се погребе и оплаче...“
През 1890 г. манастирът е възстановен от родолюбиви българи от близките села. Единственият оцелял след въстанието параклис „Св. Йоан Рилски“ днес е превърнат в музей. На вратата на параклиса все още личат дупките от турските куршуми. Тук е изложен и портрет на Цвятко Златев – член на основания от Левски революционен комитет в Троян, който помага на избягалите новоселци след погрома на въстанието. Пред иконостаса в манастирския храм в специална мощехранителница са поставени черепите на изкланите защитници на новоселската света обител.
