Вицепрезидентът Маргарита Попова справедливо критикува държавния глава, но лесно се отрича от думите си
Автор: Велизар Енчев
Направим ли класация за най-желаната и най-добре платена работа, не изискваща особено усилие от трудещия се, булевард "Дондуков" 2 ще е сред мечтаните дестинации. И по-точно - синекурният вицепрезидентски кабинет, заеман в момента от Маргарита Попова.
За несведущите ще поясним: Синекура (от латински: sine, без, и cura, грижа) означава позиция, предполагаща никаква работа и нулева отговорност. С две думи - мечтата на безделника.
Защо вицепрезидентският стол е толкова привлекателен за правостоящите политически безделници? По няколко причини, които ще степенуваме така: само месец преди оставката си кабинетът на Борисов повиши заплатите на висшите държавни служители, а зам.-министърът на финансите Владислав Горанов обяви, че заплатите на президента и вицепрезидента ще са между 5000 и 6000 лева.
Имайки предвид досегашното възнаграждение на герберската двойка в Президентството, можем да допуснем, че Плевнелиев е с брутна заплата от 6 бона, а Попова - с 1000 лева по-малко.
Финансовите привилегии за вицето са ясни и не се нуждаят от допълнителен коментар, който може да се изтълкува като примитивна завист. Но административните ползи от синекурното бреме да си № 2 на "Дондуков" 2 са още по-изкусителни.
В Конституцията е записано, че президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент. Сиреч, вицето не генерира активна политика, а е само сянка на президента. А какво по-хубаво от това пет години да получаваш по 5000 лева на месец срещу задължението да си в сянката на титуляра?
Добавим ли конституционните разпоредби, според които президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции (с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията), както че и двамата могат да бъдат преизбрани на същите длъжности за още един мандат, вицепрезидентският пост е златна мина.
След изброените изкусителни привилегии и символични задължения на вицепрезидента едва оцеляващите в житейската джунгла се питат: защо Маргарита Попова обяви война на Росен Плевнелиев и разклати президентската институция?
Още на 30 януари т.г. Попова постави под въпрос предложението на Плевнелиев за референдум по темата за задължителното гласуване и попита: "Със забрани и задължения ли ще поправяме демокрацията?"
По това време президентът предложи да се проведе референдум, на който гражданите да се произнесат по три въпроса: 1.Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно? 2.Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми? 3.Подкрепяте ли да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на избори и референдуми?
Донякъде недоволството на Попова е оправдано, тъй като босът й обяви инициативата си за референдум по изборното законодателство без предварителни консултации с парламентарните партии. Тогава думите на бившия правосъден министър на ГЕРБ минаха покрай ушите на Плевнелиев. Или поне така изглеждаше.
През февруари вицепрезидентът пак разклати кораба, оспорвайки намерението на президента да свика Консултативния съвет по национална сигурност за еврофондовете и незаконните подслушвания.
В края на април вицето поднови атаките си със заявлението, че аргументите, с които президентът налага вето върху законите, трябва да са по-прецизно формулирани. В този случай тя бе на правилната страна.
"Иска ми се всичко, излизащо като документ от президентската институция, да има юридическа обосновка, вещина и юридическа изисканост", заяви Попова.
Дори бегъл поглед върху президентската активност показва, че от началото на годината той е наложил вето върху текстове от Изборния кодекс, законите за лекарствата, за Сметната палата и за собствеността и ползването на земеделските земи. Подобно усърдие не е случайно и цели не толкова грижа за държавните интереси, а дестабилизация на правителството в навечерието на евровота.
Не че парламентарното мнозинство и подчиненото му правителство не заслужават порицание за инфарктните поправки в изборните правила. Но масираното връщане на закони оставя усещането за зле прикрито слугуване на амбициите на Борисов да се върне на бял кон в управлението.
Понеже не сме забравили чий политически кадър е и Маргарита Попова, интригата около скандала се засилва. Все пак е интересно какво кара назначената от ГЕРБ президентска двойка да копира горчивия опит на синия тандем "Желю Желев-Блага Димитрова", разпаднал се безславно, след като поетесата подаде оставка.
Видимо изнервен от непослушното вице, Плевнелиев най-после изригна. "Съветвам Маргарита Попова да се информира повече за действията на президентската администрация", каза държавният глава, но веднага поясни, че между него и Попова няма конфликт, а става дума за нормални работни отношения.
И като слаб ученик, президентът се оправда с нелепа хвалба: Съюзът на юристите в България току-що е присъдил най-високото звание "Юрист на годината" на секретаря му по юридическите въпроси. Което трябва да се преведе така: Попова може да говори каквото си иска за моята администрация, но Съюзът на юристите оцени компетентността на юридическия ми съветник.
Без съмнение Попова е права, настоявайки за диалог между президентската институция и парламента, което включва предварителни обсъждания на новите закони. Ала злите езици в ГЕРБ говорят, че правотата на бившата министърка е мотивирана от амбицията й да издърпа килимчето на президента. Още повече, че Борисов не крие апетита си предсрочно да заеме мястото на своето протеже в Президентството.
Древни китайски мислители казват, че не е важно дали котката е бяла или черна, след като лови мишки. В случая юристът Попова говори с езика на професионалиста и успешно лови грешките на президента. Но трудовата й биография под знамето на ГЕРБ поражда нездрави съмнения.
Да не забравяме, че в зората на герберската диктатура Попова бе прилежна слугиня на Борисов и Цветан Цветанов, а през 2010 г. правосъдната министърка стана печално известна с юридическата си защита на външната министърка Румяна Желева. Когато юристите на ЕС пледираха, че фирмите на Желева и бизнесът на нейния съпруг са в конфликт на интереси, Маргарита Попова убедено твърдеше обратното, и то от парламентарната трибуна.
Провалът на Желева при изслушването й в Европарламента не смути Попова и тя пое следващи мръсни поръчки. Лобирането й за закон, позволяващ конфискация на имущество без осъдителна присъда, също приключи с фиаско.
Като председателстваща Висшия съдебен съвет (ВСС), министър Попова имаше решаващ принос за оневиняването на Владимира Янева – шеф на Софийски градски съд. По това време семейната приятелка на вътрешния министър бе уличена в конфликт на интереси по делото „Софийски имоти“, но ВСС я амнистира.
Проследим ли кариерата на Маргарита Попова, ще открием, че само за три години тя измина пътя на редови прокурор, правосъден министър и вицепрезидент, като през цялото време пригласяше на всяко герберско безумие.
Преди година репортер на СКАТ попита вицето одобрява ли позицията на президента за оставане на контингента ни в Афганистан до края на 2014-та, въпреки че натовски държави прибраха войниците си от размирната страна. Попова троснато отговори: "Ама може ли да ми задавате такъв въпрос? Ние сме в ЕС и НАТО и тези неща се вземат колективно, затова каквото каже президентът, това е правилно..."
Ето още един факт, който трябва да ни убеди, че справедливите юридически забележки на Маргарита Попова към неадекватните действия на прекия й шеф лесно могат да се изродят в своята противоположност.
На 15 април 2012 г. Попова посети Босилеград и обяви, че Сърбия не може да стане член на ЕС, ако първо не реши въпроса с правата на българската общност в Западните покрайнини. Но след като премиерът Борисов и външният министър Младенов я скастриха, вицепрезидентът се отрече от думите си. И дори не се изчерви от срам.
Казват, че всяка власт развращава. Синекурното вицепрезидентство - още повече.
Анализирай това
Древни китайски мислители казват, че не е важно дали котката е бяла или черна, след като лови мишки. В случая юристът Попова говори с езика на професионалиста и успешно лови грешките на президента. Но трудовата й биография под знамето на ГЕРБ поражда нездрави съмнения.
