В края сме на една седмица, изпълнена с изнурителен, тежък труд за бъдещето на България. Този път бачкахме цели три дни (май в събота щяло да се отработва, но за това малко по-нататък). За безсмисленото тунеядство и срамотните върволици от почивни дни в най-бедната и мизерна държава в Европейския съюз вече сме говорили.
Благото ни ориенталско айлякчийство датира от светлите дни на развития социализъм и мантрата „те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя”. Макар че днешните ни сияйни трудови висоти, сравнени с работата през онова време, са крещящо смехотворни и жалки.
По ненапълно потвърдени данни около 150000 българи прекараха празниците в Гърция. Лошо няма, всеки има право да си харчи парите както сметне за добре. Тези, които останахме тук (дежурни и някакви други) обаче, се насладихме до дъно на гергьовденската медийна манджа през празничния маратон.
Втръсналите до полуда, излъчвани абсолютно всяка година, рецепти за различни начини на приготвяне на агнешко в началото бяха изпъстрени от модните напоследък бягства от затвора. Освен двамата, духнали от софийското кабатно, от общежитието за леки присъди към бургаската тюрма изчезна трети.
Местен информационен интернет сайт, специализиран в кръвнишки истории, сензационно отгърмя, че двамата били из Бургаско (ама така се говорело май). Всички останали медии щедро и папагалски преписаха съпикасващата новина, застраховайки се, че сайтът така казва.
Всяко чудо за три дни в медийния тюрлюгювеч у нас, а в случая почивните бяха цели шест. Пък и за зла участ пиянството на един народ този път мина без сериозни касаплъци на пътя.
За разлика отпреди няколко години, когато точно по Великден същите тези информатори на обществото, подписали непоколебимо моралния кодекс на медиите у нас, напоително развяваха трагедията с шестте деца, прегазени от пиян свой връстник.
За сметка на това от почти всички телевизори ни гледаше убедената физиономия на новия месия и народен водач, бившият ревностен фен на Бойко Борисов, превърнал се впоследствие в яростен негов отрицател, Николай Бареков.
Предизборна кампания, срещи във всяка информационна емисия. Че и скъпо струва, пари откъде? (Шегувам се, всеки българин знае откъде). Разбра се, че когато въпросният бивш любим на премиера слънце яхнел народа, щял да му осигури безплатни лекарства и училище (то не че сега е платно), китната ни страна отново щяла да се нарича „Народна република България”, щото по принцип си била на народа. И той ще му я върне. Ще, ще.
Всеки си заслужава управляващите, нали знаете. Като видях от екрана колко възхитени, грейнали лица го слушат с раззинати уста. Но най-умилително на всинца ни стана, когато въпросният обеща да върне наборната армия.
Като казах „армия”, върхът на сладоледа през почивните дни бяха последните два. Още преди да се случи, потресени разбрахме от националната телевизия, че „Министерството на отбраната обещава тази година грандиозен парад по повод Деня на храбростта и българската армия. 700 военнослужещи ще дефилират по жълтите павета, а на края гвардейската рота ще покаже хореографски умения с оръжие”.
На водещата в студиото някак си й е простено да се прехласва пред грандиозните 700 души, но възхитата беше всеобща – в нея се включи силно ослюнчен и репортерът с мъжествено тенорче.
На следващия ден гледахте ли парада? Вие дайте определение какво стана на площада в центъра на столицата. Оказа се по-късно, че двата самолета и танкът не успели да участват заради ниска облачност над Вакарел.
А срещата на гореспоменатия нов месия, в която той почерпил с вечеря 150 генерали и полковници, мина някак си нефелно, на фона на останалите му изцепки.
Някои уволнили се техни колеги през зъби изпсуваха, че това е гавра, къде е офицерската чест и така нататък... Те очевидно не знаят, че на ръководни постове в безцензурната партия на Бареков има поне петнадесетина генерали.
Бивши величия от социалистическата армия любовно прегърнали идеята на шефа си да върнел наборната войска. Без да използват за мислене главата си откъде ще се вземат пари за това. Преживявайки в нега брътвежите за „връщане на величието на българската армия”. Върнали се към битието си на млади офицери отпреди 40 години. Които баш когато трябваше да тропнат по масата с юмрук и да не дадат страната на мутрите, си затраяха под фуражките.
„Когато стана министър-председател след предсрочни избори, догодина лично аз ще водя парада. Парад от хиляди войници!” Понякога имам чувството, че „Пинк Флойд” са написали „Комфортно вцепенение” точно за нашия народ.
Нейсе, запуши я. И тоз тежък празничен период се изниза. Оказа се, че не само премиерът слънце, за когото стана дума по-горе, може да дава такива дълготрайни благини. Сериозният настоящ също може.
Страничката ни в пълен батак, фирмите губят пари, пощи и всякакви комуникации са заспали, чужденците, които работят тук или с български партньори, се дивят в почуда, обаче ние си починахме.
Както вече сме говорили, през тази година почивните дни сумарно щели да бъдат над сто. Нали знаете колко е цялата година?
365 дни.
Та нали вие от НФСБ също имате олигорфенската идея да върнете наборната армия. Та даже си е вярвате, че младежите ще се зарадват. Техните родители още повече. Сега защо се заяждате с Дудуков ? Защото ви я открадна, или, защото и вие самите не мислите, че това може да стане в действителност ?
