Славата на хасковлийката била предречена от Иван Вазов
Автор: Христо Христов
Какво е първото нещо, за което се сещаме, когато чуем думата цигулка? В съзнанието на повечето от нас изникват известните марки, създадени от 16 до 18 век от Гаспаро да Сало, Джовани Маджини и фамилиите Страдивари, Гуалнери, Амати и Кремона.
Това, което обаче задължително трябва да знаем е, че една от трите най-добри цигуларки в света за всички времена е българка. Тя е детето чудо, виртуоз, чието име американската критика през 20-те години на ХХ век нарежда редом до тези на Ерика Морини и Ерна Рубинщайн.
Иде реч за Недялка Симеонова от Хасково. Някой може и да спори, защото тя е прекарала изключително малко време в родината си. Факт е обаче, че никога през живота си, колкото и бурен да е бил той, не е забравила, че шеметната й кариера е тръгнала именно от България.
Историята (с главно „И“) на хасковлийката започва през далечната 1913 година. Малката Недялка и баща й Димитър Симеонов пътуват с лайнер от Хамбург за САЩ. В една от каютите се носи тъжният звук на цигулка. Детето сякаш нехае за ужаса, който е сковал всички на кораба, минали са едва няколко месеца от потъването на „Титаник”.
„Нали каза, че трябва да свиря неуморно, за да съм добра”, обръща се момичето към баща си, който настоява, че моментът не е подходящ за изкуство...
Зад Океана хасковлийката се озовава, когато е само на 6 години и половина. В САЩ родителите й я записват на уроци при най-големия педагог по това време проф. Леополд Ауер. Той чака българчето с нетърпение, вече е чувал за Недялка. Въпреки крехката си възраст, тя вече е изнасяла концерти пред публика, а пресата я е определила като „дете чудо”.
На професора му остава само да я научи на тънкостите в занаята. Още при първия си контакт с нея той не крие, че е впечатлен от виртуозните й изпълнения. Изумява го и фактът, че до този момент единствените наставления е получавала от баща си - самоук музикант, тромпетист и цигулар.
Леополд Ауер е в еуфория, американските вестници не спират да пишат суперлативи за неговата ученичка. Музиката, излязла изпод лъка й, е като „върховно артистично изживяване”, казват журналистите за нея.
След 3 годишен престой в САЩ семейството се връща в България, където на Недялка й предстои концерт. Първата самостоятелна изява в родният град на детето цигулар Хасково се превръща в събитието на годината.
В залата на читалище „Заря”, над турския хамам, не остава свободно място. Малката музикантка е много по-смела с лъка и цигулката в ръка, отколкото, когато трябва да приема комплименти за дарбата си.
Следва концертна изява в Градското казино в София. На него присъстват най-прочутите интелектуалци на страната. След края висок мъж с бели мустаци вдига на ръце цигуларката и я целува по челото. „Тези малки ръчици ще прославят България!“, казва й той. Недялка не могла да повярва, че отправените думи са не от кой да е, а от самия патриарх на българската литература Иван Вазов.
Държавата обаче не бърза с отпускането на средства за музикалното й образование. Причините са ясни. Смята се, че ако след няколко години тя се омъжи, инвестицията ще потъне.
Баща й не се разколебава от факта, че дъщеря му не получава стипендия. Твърдо е решен талантът й да бъде развиван, макар че семейството не е заможно.
Симеонови отново заминават за Америка, където цигуларката изнася множество благотворителни концерти в полза на пострадалите през Балканската война българи.
Тамошната публика е във възторг. Една благородна американка – Джулия Ковън се наема с намирането на спомоществователи на Недялка. Богати американци ѝ отпускат стипендия за обучение и през 1914 г. Недялка заминава за Дрезден, Германия. Там става ученичка на проф. Густав Хавеман в Дрезденската музикална академия.
Професионалният живот на хасковлийката е белязан от поредица щастливи срещи. На 16-я си рожден ден тя получава уникален подарък от търговеца на тютюн Димитър Кудоглу - цигулка „Сториони”.
Макар „чичо Димитър” никога да не казва каква е цената на бутиковия инструмент, Недялка усеща, че тя е баснословна. Години по-късно баща й Димитър разменя цигулката и доплаща, за да осигури на дъщеря си друг майсторски инструмент – „Галиано”.
И ако в професионалния си път хасковлийката среща подходящите хора и късметът я спохожда, то съвсем не може да се каже, че така е и в личния й живот.
Недялка Симеонова има четири брака. Първата си любов Херман Кробич тя среща край река Елба. Връзката им е щастлива, но за кратко. При инцидент с лодка двамата влюбени падат във водата. Недялка е настинала, но Херман заболява от туберкулоза и умира.
Малко по-късно тя се омъжва за египетския илюзионист и хипнотизатор Превел Адарос. За брака си тя не казва дори на своите родители. След това съжалява, защото става негова жертва. Дарява го със син, но скъпата й цигулка озвучава единствено сеансите на мъжа й.
Адарос успява да отведе съпругата си и новороденото им дете в родината си. Повече от 6 месеца Недялка няма връзка с близките си, които по онова време са в САЩ.
Един щастлив ден младата жена успява да избяга, след като мъжът й забравя вратата отключена. Спасява се в консулския отдел на България в Египет, където пристига с бебе и цигулка в ръце.
Принудена е да свири по ресторантите. Целта й е само една – да събере пари, за да избяга. Така среща втория си съпруг Жорж Хайдутов. С него и сестра му обикалят Чили, Аржентина, Австралия и свирят.
По време на тези турнета единственият й син се разболява от дизентерия и умира още като невръстно дете. Тя се връща в България покрусена от мъка и разочарована от връзката си с Хайдутов.
В родината си има още два брака – с Илия Симеонов и с Борис Сарафов, които също се оказват неуспешни. Тя се отдава отново на кариерата си с цигулката.
„Човек възприема музиката с душата си, без значение какъв е по професия и образование”, твърдяла цигуларката. Въпреки славата у нас, Симеонова се оказва далеч по-ценена зад граница. През 1948 г. цигуларката става професор.
Докато Недялка Симеонова е в САЩ през 30-те години, импресариото й прави опит тя да промени името си. Той й предложил да се казва „Нели Смит”, защото българското име много затруднява американците. Тя обаче отказала. „Аз съм българка и се гордея с това“, заявила музикантката.
На 14 март 1959г. след продължително лечение Недялка Симеонова умира от рак в парижката държавна клиника. В нейна чест от 1971г. в Хасково се провежда международен конкурс „Недялка Симеонова“. Преди повече от 20 години в родния й град е издигнат и неин паметник.
