Направо не мога да повярвам, че партията столетница и този път не обяви, че е победила. В Полски Тръмбеш примерно или в някой друг център на европейската култура и наука. Както го правеше досега, изяла камион с калай, но с претенции, че хората я обичат.
Аз не смея да заподозра висшите й функционери в някаква съвест или разум, та затова да си признаят, че този път пропадането е пълно. Признаха си, защото там, във върхушката на столетницата, в момента е вихрушка. Търсят се сметки, искат се обяснения.
Съмнения гризат, тази преференция в бюлетината, дето я измисли една от архитектките им, аджеба, нужна ли беше и дали не е турната в закона нарочно от нея. За да бутне напред някой другар и да смъкне в партийния батак друг.
Веселбата настана, когато здравото електорално ядро, изгласувало се най-късно до обед, удари двоен хикс на номер петнадесети. И сега едно младо момче изпревари водача на листата.
Който, вместо като мъж да си подаде оставката заради поредния унизителен шамар, изтърпян на поредните избори, червен като презрял домат мънкаше, че от резултатите у нас губи само Европа. А той нямало да направи това удоволствие на опонентите си и да си тръгне сам.
Чух един анализатор да обяснява мизерното му поведение с произхода му. Не зная, не съм народопсихолог, още по-малко пък на онази територия, на която се е родил и израснал. Но ето как забавните резултати от зачеркването на двете петнадесетки опроверга стиха на Вапцаров. Оня, „народът прост, животът тежък, скучен”.
С народната любов обясни своя триумф и победителят. Той бие. Той не побеждава в избори, които са надпревара на идеи, а бие. Той е бияч. Така говори за себе си. „Бих ги”. „Пак ги бих”. „И пак ше ги бия”.
Дебело подчертавайки, че това се случва за пореден път и хората ясно показали, че не щат това управление, айде оставка и изобщо да си му дават веднага и кафеварката, и да му стават от креслото, да му излизат от кабинета и да си му връщат хеликоптерите от Отряд 28, дето с тях обикаляше да реже ленти и да се къпе в обичта на щастливо пътуващите по магистрали охолни и богати българи.
Обясни го в собствения си познат стил. На нетърпящ никакви възражения труженик на бухалката, анцуга и златния ланец, от началото на 90- те години на миналия век.
Стилът на неизпитващия никакви съмнения за себе си и своето поведение юноша, защото е прочел само една-единствена книга. Та се наложи шефът на една циганска партия да му напомня, че наистина вождът от тази книга е спечелил всички битки в нея, но индианците като цяло са изгубили войната. И в момента се намират в резервати.
Прочее, не си ли задавате въпроса, дори и да сте почитатели на гореспоменатия и неговия стил, не е ли измамна подобна радост, при положение че са гласували едва 30% от българите, които имат това право? Той не си го задава, в това съм убеден.
Убедени в светлото бъдеще на своята кауза са и едни други партийни сили, особена компилация от десни идеи и бивши комисари. Те сега са окрилени, защото се намери кой да им повярва и това наистина е някаква светлина през процепа на българската политическа барака.
А тяхната предводителка на тези избори много умело се направи, че изобщо не я притеснява факта, че гореописаната преференция я премести на позиция, която не предполага работно място в белгийската столица. И постави там представителя на едната от съставките в коалицията, избран от своите хора, които имат повече от две гънки на мозъка си (една за хранене и една за отделяне) и знаят как да използват възможността в бюлетината. А за предводителката изобщо не им пука, понеже не й вярват.
Яко си вярва новият политик, предизвикал напоследък невиждан фурор сред народните маси. За които не зная какво да мисля, при положение че вече две и половина десетилетия сме слушали всичко възможно – и за безплатното здравеопазване, и за гарантираните работни места, и за милата грижа за децата, и за честното правосъдие, и за...
Очевидно невижданият му триумф се дължи на гордата заявка, че вдига от лежанка 120 килограма. Което пак води до размисъл дали тези, които му повярваха и пуснаха за него, са пипали някога щанга и знаят колко тежат 120 килограма.
Възможно е пък да са си дали сърцето нему заради бъдещия му министър на вътрешните работи. Онзи, който си връчи офицерския кортик на него и му се закле във вечна вярност. В такъв случай не съжалявам всички, които изявиха гласа си по този начин. Всеки сам си постила за разочарованието.
Очаровани от традиционно стабилния си резултат, основан на желязното стадно мислене на големи маси уплашени и бедни хора, се оказаха в изборната нощ и едни политици, предложили миналото лято един човекоподобен за шеф на голяма полицейска агенция.
Светещата физиономия на техния лидер – безупречен до силно дразнение лингвист, със сигурност е докарала спазми на зрителите с по-чувствителен стомах. Наглото му поведение за пореден път силно издразни неговите душмани. Които за пореден път не достигнаха до прозрението, че той привнесе тази грозна арогантност от своя повелител, защото именно те не направиха нищо заедно, за да набутат въпросния повелител там, където му е мястото – на боклука на доносниците, предателите, шпионите срещу събратя по вяра и наглите политически лъжци. И заради това все още продължава тази противоречаща на основния закон на страната лудост.
Поне една лудост приключи с тези евроизбори. И макар че родният избирател като цяло не дава вид на особено разумен и последователен, питая скромна надежда тя да е отшумяла веднъж завинаги. Ако щете и заради егоистичното ми желание да съхраня психиката си на телевизионен зрител по време на парламентарния контрол всеки петък.
Този път нейният бос, вземащ пари от всички, които дават, ясно видя края на деветгодишната си политическа кариера, развявана като „патриотична”. И така дълбоко се скри, че няколко дни след изборите за европарламент все още не се е показал.
Чух от зевзеци, че бил привикан спешно да дава отчет в една евразийска столица. Откъдето всъщност започна и предизборната си кампания с гръмки обяви за награждаването му с тамошен тиквен медал. А я завърши с концерт на любимата група на тамошния бащица.
За бащица на българската страна през последните дни претендират двама от тези, за които стана дума тук. И двамата твърдят, че й мислят доброто. Единият вече сме виждали как я обгрижва – с празноглаво блъскане в гърдите, че е неин строител номер 1 от времето на светлия социализъм, замразени заплати и пенсии, грозен рекет на бизнеса и масово подслушване на когото се сетите.
Ако мислите да позволите и на другия да й посегне...
