Навлеци и кибици – най-многолюдната партия в България

Автор: Стефан Солаков

Малко преди изборите за Европарламент съдебната система у нас забрани единодушно създаването на партия „Клошари – граждани за България и Европа“. Говорител на Върховния касационен съд заяви, че това решение е взето поради несъответствие между името и целите на екзотичното сдружение. Цитиран бе законът, според който наименованието на една партия трябвало да отговаря на целите и задачите, отбелязани в нейния устав.

Хайде сега да поразсъждаваме върху думите на нашите достолепни съдии! Доколкото разбирам, те не приемат идеята за обединение на нашите и на европейските клошари. Дали от неудобство или от надменност, българските магистрати, чиито заплати надвишават тези на министрите, очевидно се гнусят и страхуват от една обществена прослойка, която като нищо би могла да дръпне 60 процента от избирателите у нас. Именно онези, които редовно не гласуват, защото живеят много по-безнадеждно, отколкото клошарите на Европа.

Изравняването между нашите и европейските несретници е жизненоважна цел. Друго е да осъмнеш, завит с картони край Булонския лес, друго е на бунището в Суходол. И това ако не, уважаеми съдии, здраве му кажи!
Нека сега си припомним как преди години ваши чевръсти колеги регистрираха етническата партия „Движение за права и свободи“, създадена в пълно противоречие с Конституцията на Република България. Вижте ги днес онбашиите на Ахмед Доган как отново вилнеят над бащино ни огнище и свирепо размахват ятагана на османския реваншизъм.

Къде са сега онези прехвалени конституционни съдии, които допуснаха този срамен акт, за да обяснят съответствието между името и целите на протурската партия? И може ли една организация, която вече четвърт век управлява България, да се бори за права и свободи? Чии права и свободи, може би на отново поробените българи? Мълчи съдебната власт, мълчи и сляпата Темида, току-що съсякла със своя безмилостен меч желанието на няколко милиона български клошари да получат правата на европейските си колеги.

За разлика от отхвърлените бездомници, в изборите за Европарламент участваха интересни представители на новата политическа фауна у нас. Пропаднал бизнесмен с претенции за борсов специалист се закани да дисциплинира Европа и да я откаже от високомерието й по отношение на България.
Нахакана собственичка на ипотекиран курорт също се впусна в надпреварата за Страсбург, демонстрирайки облекла и обноски, с които би засрамила и най-изтъкнатите собственички на публични домове в Стара Европа.

Най-любопитни бяха амбициозните персони, които години наред обсаждаха студията на телевизия СКАТ, предоставяща щедро трибуна на техните съмнителни идеи и често пъти несвързани словоизлияния.
Решението на парламента да им отпусне финансова помощ за медийни изяви подейства като неутронна бомба върху тези наши „приятели“. Познайте колко от тях се довериха на любимата, по техните думи, телевизия на българския народ? Познахте, нито един!
Тези особен вид политически навлеци предпочетоха т. нар. ефирни телевизии, където се редяха на опашки, за да успеят за няколко минути да помахат с ръка на роднини и приятели, защото за нещо по-смислено времето бе запазено единствено за по-едрите политически акули.

Румяна Угърчинска и нейният сладкодумен съпруг Божидар Чеков изобщо забравиха добре отъпкания от тях път към телевизия СКАТ, на ударени се направиха проф. Боян Киров, проф. Минчо Минчев, Антония Първанова и други иначе доста напористи участници в дискусионните форуми на медията, която единствено предлага на своите зрители задълбочени анализи и изключителна свобода на словото в общуването между зрители и коментатори.

Сега, когато изборите вече отшумяха, нашите пропаднали на тях приятелчета отново са на старт и ни обикалят като политически пирани, жадни за медийна слава за сметка на щедрата към българската интелигенция телевизия СКАТ.
Да сме ракета носител на свободните дискусии и на напредничавите идеи е изключителна чест за нас, журналистите на най-демократичния и смислен ефир в публичното пространство на републиката.

Ще преглътнем и тези „малки“ предателства, но сме длъжни да ги споделим, за да не ни помислят многобройните зрители и съмишленици за някакви будали, трудно схващащи опасния конформизъм, обладал напълно не само престъпната политическа класа, но и онези интелектуалци, които се кичат с медала „опозиция“, но всъщност играят в един отбор с критикуваните от тях управляващи „изедници“.
Между нашите приятели навремето се броеше и господин Красимир Каракачанов, който заедно с Ангел Джамбазки редовно използваше трибуната на СКАТ, за да популяризира идеите на ВМРО.

„Воеводите“ впрочем са между най-известните прелетни птици в българската политическа менажерия. Къде ли не кацнаха през годините – СДС, ГЕРБ, днес са в състава на проекта „Бареков“, създаден най-вероятно от руските тайни служби и предназначен да замени изгърмялата вече московска ракета, наречена „Атака“.
Та същият този Краси Каракачанов има наглостта да заяви в телевизионно интервю, че НФСБ е загубил последните избори, защото е регионална партия и няма масови политически структури в цялата страна за разлика от ВМРО.

На този пишман „воевода”, отдавна заподозрян от истинските поборници на ВМРО, че е присвоил за лични нужди многобройните имоти на тази стара патриотична организация, ще му припомня само два факта.
На президентските избори през 2011 г. заедно с Галя Асенова го бихме като маче о дирек и го изпреварихме с повече от 30 хил. гласа. А на миналогодишните парламентарни избори „Националният фронт за спасение на България“ извоюва точно два пъти повече гласове от уж „масовата“ чета на фалшивите „макета“ Каракачанови.

Така че умната, господа приспособленци! Не е далеч времето, когато ще ви се наложи отново да си търсите спасително гнездо. Славата ви на политически кукувици обаче препуска далеч преди вас и неизбежно ще ви нареди до колежката Кунева, известна още като „червения номер“ на „сините китайци“.

Споменавайки името Кунева, веднага се сетих за нейната адашка Костадинка. Става дума за българката, която триумфира на Евроизборите в Гърция и спечели място в бъдещия парламент в Страсбург. 150 хил. гърци гласуваха за нашето момиче, прокудено от родината и спечелило доверието на онеправданите и социалнослаби граждани в съседната страна.
Как пък не се сети някоя от големите медии да заснеме репортаж за тази българска Пепеляшка, която за разлика от евролъвицата Меги ще представлява не само елините, но и нас, българите, в най-високия форум на Европа.

Телевизия СКАТ вече отправи настойчиво предложение към правителството на Орешарски да предложи Костадинка за еврокомисар по въпросите на социалната помощ за бедните и отчаяни „европейци“. Заедно с клошарите те ще формират може би най-многобройната група, способна да промени манталитета на богаташкия Брюксел.
За съжаление едва ли някой ще се вслуша в подобни разумни предложения, които могат да върнат доверието в провалилата се у нас управляваща каста. И в България, и в Европа богатите трудно изпускат кокъла, а още по-малко позволяват някой да им разваля спокойствието с еретични идеи за братство и равенство.

Затова и в бъдеще ще си останем една разнородна маса от навлеци и кибици, които само се репчат на пираните, но когато дойде време да ги прогонят от политическата сцена, стават по-ниски от тревата и предпочитат да изчакат удобни за личните им интереси времена.
Още дълго ще се влачим в опашката на европейския керван и приглушено ще псуваме нерадостната си съдба. Всъщност ще ругаем себе си и най-вече нашите рефлекси на вечни васали, родени да слугуват, а не да живеят със самочувствието на истински европейци.

В категории: Коментари , Горещи новини