През 1018 г. византийският император Василий ІІ побеждава войската на цар Иван Владислав в околностите на Драч и влиза в столицата на Западното българско царство Охрид.
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Малцината оцелели боляри и царски сановници са избягали от града, за да се укрият в Албанските планини. На поста си остава само архиепископ Йоан І Дебърски.
Той посреща с почитание победителя, но без раболепие, в най-голямата българска черква „Св. София“. Василий е впечатлен от внушителната осанка на архиепископ Дебърски, който е висок 1,90 м, а императорът е с повече от една глава по-нисък от него. Това не убягва от вниманието на Йоан и за да не се чувства неудобно василевсът, го поканва да седнат. Той обаче се разполага на владишкия трон, с архиепископския жезъл в лявата си ръка, а Василий е седнал на карзан (малко нетапицирано дървено столче със странични облегалки за ръцете).
Императорът е силно религиозен и изпитва почитание към висшите духовници, затова внимателно слуша думите на архиепископа. Йоан Дебърски му казва, че на него принадлежи светската власт, но не и духовната. В момента той е благословен от Господа да бъде религиозен пастир на българите и ако не иска да има размирици, трябва да запази правата им на парици и клирици спрямо българското вероизповедание.
Василии ІІ се съгласява и през 1019-1020 г. издава три грамоти, с които се запазват владенията на епархиите в Българската архиепископия. А тя се разпростира до Дунав на север, до Преспанското езеро на юг, от Албанските планини на запад до р. Струма на изток. Възползвайки се от тези грамоти, Йоан обявява всички българи, населяващи тези места, за парици и клирици на епархиите. Това означава, че те имат данъчни задължения само към тях. Йоан е издал нареждане те да не бъдат по-високи от 5% върху доходите им в пари и натура.
През 1021 г. селяните от Ложево (близо до Струга) идват при него и се жалват, че техният епарх ги принуждава да му плащат по 1/5 от реколтата си. Йоан пристига в селото и какъвто си е як, започва да налага епарха с дряновица, като го пита къде са парите, които е събрал от енориашите. Той не издържа на „разпита“ и показва мястото, в което ги е укрил. Архиепископът удържа 5% от тях, а другите раздава на селяните. А епархът е докаран вързан на площада и пред всички събрали се Йоан му реже брадата и го разпопва. Оттук нататък той може да бъде само козар или говедар.
От събирания данък от 5% Йоан употребява само 1% за издръжка на архиепископията. Другите са за поддържане на българските черкви, манастири и училища.
Най-голямото му пристрастие обаче е развитието на българската книжнина. Към всеки манастир има обучени монаси, които по 10 часа на ден преписват български черковни и исторически книги, а други ги разпространяват сред населението и го учат на четмо и писмо.
През 1031 г. в Охрид пристига немският изследовател Йоаким Щроусел и пита неговите жители кой е техният владетел. Почти всички отговарят, че това е архиепископ Йоан Български. Под това име той е погребан през 1037 г. до западната порта на черквата „Св. София“. Тя съществува и до днес, но гробът на архиепископа не е запазен.
Патриотичен календар
9 юни — Международен ден на приятелството
10 юни 1871 г. — В румънския град Браила излиза първият брой на вестник „Дума на българските емигранти”, издаван от Христо Ботев
10 юни 1964 г. — Създаден е Шуменският университет, първоначално като Висш педагогически институт — филиал на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
12 юни 1842 г. — Георги Раковски и още шестима души са осъдени на смърт за участие в Браилските бунтове (1841-1843 г.)
12 юни 1953 г. — Първото техническо висше училище в България – Държавната политехника в София (до 1945 г. – Висше техническо училище), се разделя на четири самостоятелни висши учебни заведения: Висш инженерно-строителен институт (BИСИ), Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), Висш минно-геоложки институт (ВМГИ) и Висш химико-технологически институ (ВХТИ)
