Защо се самоуби ген. Стоян Савов

Автор: Борис Цветанов

Повече от 22 години за самоубийството на генерал Стоян Савов се пише банално, некомпетентно и недобросъвестно. Бившият шеф на архива на МВР Серафим Стойков твърди, че причината била в това, че „участвал в убийството на Георги Марков".
Други – по-скромни в злорадството, смятат, че нервната му система не издържала, след като унищожил огромно количество документи (само досието на Георги Марков било 16 тома). Там била и поръчката (?!) за убийството му. Половината от това да беше вярно, генералът не би си теглил куршума. Темерутите не се самоубиват.

Снежана Василева (за среща с генерала две седмици преди самоубийството): „Беше внимателен и мил както винаги и особено спокоен. Поговорихме за децата си... Искаше да каже още нещо, но се въздържаше, каза само: „Как да живееш, когато живите те предават, а мъртвите те обвиняват..."
„Толкова мъка имаше в очите му” – ще сподели Василева, негова ученичка, пред биографа на Първо главно Коста Ананиев.

На 6 януари 1992 г. край Лесичево, Пловдивско, 66-годишният мъж – партизанин, доброволец на фронта (с орден „Кръст за храброст"), разузнавач в Югославия, резидент в Гърция, началник ПГУ, зам.-министър, отговарящ за разузнаването и архива... пенсиониран с указ на президента Петър Младенов на 7 февруари 1990 г...., е намерен мъртъв. Самоубил се, след като оставил две предсмъртни писма...
„На върха на властта – пише в едното – изплува най-реакционната група от СДС... По задача на Желю ...от военната прокуратура и съд организират спектакъл - фарс ... Аз реших да не участвам в този спектакъл..."

Генерал Румен Тошков – бивш началник на Националната разузнавателна служба (НРС): „Остана до последния си ден верен на своите идеали... Беше му чуждо чувството за превъзходство над другите, еснафщината и дребния егоизъм... Дълбоко в себе си чувстваше, че системата, за която работеше, загниваше. Разбираше, че идеологията постепенно се деформира от високопоставени партийни величия... През осемдесетте години се занимаваше с много случаи на неправомерни действия на управляващи и техните протежета..."

Веднага след Десети ноември генерал Савов не потърси място сред новопокръстените демократи, започна битка срещу бившите си съидейници, поели път към приспособяване. Битка неравна и безнадеждна, в която ударите от засада следваха един след друг.
На 24 януари 1990 г. министър Атанас Семерджиев му нарежда да унищожи документи, „които биха поставили МВР в положение на нарушител на конституцията". По това време КГБ все още има цербери в „задунайската губерния" – това са Фьодоров, Дзюба и Одинцов. И те искат замитане на следи.

Натегачите на Семерджиев се надпреварват да правят метани. Само двама сред потока лакеи се опъват – генерал Савов и генерал Владимир Тодоров. На 7 февруари добре почерпената съветска пионка Петър Младенов уволнява и двамата.
И досега се развява като плашило легендата за унищоженото досие на Георги Марков, но истината е, че в документите на архива – най-ниското стъпало на секретност, не е имало нищо, уличаващо когото и да било в поръчка и изпълнение на някакво си „остро мероприятие" спрямо дисидента.

И след уволнението си генерал Стоян Савов продължава да живее с разузнаването и всяко посегателство срещу него му нанася дълбока рана. А те следват една след друга.
Уволнен е последният мохикан на Първо главно – генерал Румен Тошков.
Назначен е чуждият на разузнавателната общност Бриго Аспарухов – така скромно с 10 думи пише биографът на разузнаването Коста Ананиев.

По-словоохотлив е Красимир Райдовски, прочее той си е майстор на словото, на такива хора трябва да се има доверие. Мисля си, че можеше да излезе от него и добър сатирик, помня опитите му в епиграмата и как години наред не пропускаше да се похвали тук и там: „Една епиграма отпечатах, и то във вестник „Стършел".

Та ето какво казва Красимир: „Бриго сега се изживява като Зорге, Щирлиц и Иван-Асен Георгиев взети заедно. А всъщност стана началник на разузнавателната служба благодарение на Христо Кебапчията, който държеше кръчме в Студентския град... При него се събираха Желю Желев, Ивайло Трифонов... А Бриго беше служител на фирма „Вистер" с предмет на дейност „отглеждане на пилета, пуйки и кокошки и производство на месо и яйца ..." Снабдявал стола на разузнавателната служба...

Желев по онова време мъдрувал кого да сложи началник на НРС и попитал един офицер от службата – Марин Маринов, дали би приел. Той казал, че не става, но имал готов директор. Така на 28 август на стола, на който са седели изпитани разузнавачи като Христо Боев, Господин Гочев, генерал ВИК (Васил Коцев) и др., сяда... Бриго Аспарухов.
Първата му работа е да изгони (години наред ще го сочи като героичен акт) 16 началници и зам.-началници на отдели. Рекорд за Гинес – няма държава, която по тоя начин да се е разправила с разузнаването си.

След което ще подготви почвата за един второразреден адвокат да го замести след време – Димо Гяуров, който с чувство на законна гордост ще заяви: „България и българската национална разузнавателна служба вече нямат никакви тайни от САЩ и ЦРУ"!
И тия рани са малко за генерал Савов, трябва да понесе още една – от министър-председателя на страната Андрей Луканов. След среща с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър той заявява пред ръководството на МВР: „Незабавно да бъде разформировано управлението за техническо разузнаване, иначе, както се закани господин Бейкър на страната ни ще бъде нанесен непоправим удар".

Любопитно е, че малко преди разговора на Луканов с Бейкър, заместник държавният секретар на Щатите казал на генерал Любен Гоцев: „Вашето икономическо и техническо разузнаване е много активно. Ако не прекратите дейността му, не можем да ви приемем за приятели с всички произтичащи от това последствия".
На страниците на „Десант" вече сме разказали, че българското научно-техническо разузнаване е било страшилище за ЦРУ и ФБР.

Всички тия удари върху българското разузнаване бяха и лична драма за генерал Стоян Савов.
Натискането спусъка на пистолета от собствената му ръка е било само епилогът на неравната битка.
Снежана Василева: „Стана ми студено след оная наша последна среща. Толкова мъка имаше в очите му. В мен остана тревога за нещо фатално...”


В категории: История , Горещи новини