Само тук циганинът престъпник Кирил Рашков може да се нарича „цар”
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Журналисти са били бити винаги. В Русия, която някои нашенци зяпат в нямо възхищение, направо ги убиват, ако знаят много-много. Както Анна Политковская. Слава Богу, у нас дотам все още не се е стигнало и дано никога не видим нещо подобно. Но виж, да набие или унижи колега, мечтае комай всеки един на десетима българи. Последно криминалният тип Кирил Рашков блъска, души и заплю двама журналисти от Пловдив.
Вярно, че те подадоха жалба, но вещият в престъпните дейности циганин ги изпревари. Притеснявали го и го провокирали. Че той ще се отърве без кой знае какви сериозни последствия е повече от ясно, интересни мисли будят реакциите след случката. Е, и по време на нея.
Таксиметровите шофьори, стоящи наблизо, не реагирали по никакъв начин, в стил „Не знам, не чух не видях” (филм от соца за изнасилването на едно момиче и непукизма на всички около него).
В доста форуми (ако не знаете, това са говорилници в интернет, в които 90% от участващите са жалки комплексари с тежки психо и социо проблеми, но изобразяващи себе си като остроумни и ларж мъжкари с хоби минимум бой с алигатори) се натъкнах на злобен и доволен присмех, напълно или почти напълно оневиняващ деянията на мазния Рашков.
Колкото българското общество от времето на гореспоменатия филм за изнасилената девойка беше „гражданско”, толкова е и сега. И не от 80- те години на миналия век не е мръднало в развитието си, ами от векове.
Пловдивските таксиметрови шофьори, гледали гаврата с журналистите, не са с нищо по-различни от героите на Алеко Константинов от „Бай Ганьо прави избори”, изоставили изборните секции с „Не ме лязъм бана даяк еме” (“Що ми трябва да ям бой”), уплашени от безобразията на изродите на Гочоолу, Дочоолу и компания. Доволните от изстъпленията на цар Киро зрители, слушатели, читатели и интернет форумни юнаци ще постъпят по същия начин, ако той беше бил и унижавал когото и да било. Упражняващ каквато и да било професия. От какъвто и да било етнос.
Ето това е проблемът на разкапаното ни съвременно българско общество. На никого не му пука за каквото и да било безобразие. Заради страха. Бъзливият овчедушник не може да бъде гражданин.
Той е мекотело, в най-добрия случай поданик. Всъщност, говоря глупости, замислете се какви общества има в повечето останали все още монархии в Европа.
Да си траеш като охлюв пред безобразията, у нас е повод за уважение. Семейството си пазя, бе! Баш аз ли ще оправя света, ей, на онез отгоре не им пука, аз ще се бутам между шамарите...
Това мислене е издигнато в култ отдавна. Защото осигурява най-безболезнено съществуване. Но и най-недостойно, предизвикващо погнуса.
Колега пита на пресконференция: „А вие защо сте направили това и това?” Останалите около него хихикат. Отсреща политическата пачавра отговаря навъсено: „Това е провокативен въпрос, аз зная кой от политическите ми опоненти ви е подучил. Ще ви съдя!”
И го съди. Печели делото. Останалите около него хихикат и се кикотят. Най-отворените звънят по телефона на въпросната политическа пачавра.
Противна мутра решава внезапно да спре на оживена централна улица точно след работния ден. Оставя вратата отворена и повежда сладък разговор с друго човекоподобно. Образува се буйна колона, от автомобила отзад натискат клаксон. Говедото изревава нещо нечленоразделно и блъска с юмрук капака на колата. Застаналите включват на заден ход и в чинна върволица си решават проблема по други улички.
Ако имате нужда от някаква утеха, ще ви успокоя. Това робско мислене и този парализиращ страх не са от днес, вчера и от началото на така наречения мирен преход към демокрация (както се опитват да внушат тъпанарите, мечтаещи за точно такъв народ).
Отколе е. Описал го е народопсихологът Иван Хаджийски. С „на българина му е достатъчно само да има топла соба и дърт пелин”. Това е. Синдромът на халището. От Средновековието. От началото на миналия век. От началото на този. През 2014 година. Страх. Точно той дава кураж на оня с колелото, който на ядосаната ми реплика след бъркане в кофата за боклук да я затвори, че да не мирише, отговори ядно да си мълча, за да не ме заколи.
(В случая четирима съседи тръгнаха заедно с мен към него, за да го смелим от бой и оня уплашено отхвърча, но не искам този разказ да става прекалено личен).
Това обаче е проблем, нали знаете? Ако решиш да одумкаш някой, който върши гадости, моментално те отпочват благите християни и закоравели европейци от организациите за защита на човешките права. Ти си параноик, нехуманист, расист и фашист.
Всъщност, дори преди тях те отпочват съвестните репортери от независимите медии. Те те показват лумпен, кретеноид, „Хитлер Югенд” и садист. Пиян и надрусан фен от футболна агитка, малоумник и отрепка.
Недай, Боже, да си позволиш да счупиш нещо по обсъждания или пък, сакън, негов имот! Тогава те мята прокуратурата и си напълно свършил като част от съвременния благ и добър български социум. Затуй – траеш си, мълчиш си, гледкаш си...
Ей го, форуми има, тоз интернет за кво ти е даден, Фейсбука! Възмущавай се колкото искаш или пък се подигравай на воля, тъпите журналисти и без това априори си го заслужават.
Само тук осъденият и изтърпял присъда циганин престъпник Кирил Рашков може да се нарича „цар”. Само тук КирилРашковият довереник Симеон Йосифов, осъден за убийство, защото с микробус размаза 19- годишно момче, влиза в затвора за 17 години, а след това Върховният касационен съд намалява присъдата на 15.
„Страхът от Катуница се пренесе в Пловдив”, тъжно коментира битият и плют от цар Киро колега Радко Паунов. Не е така, Радко. Той, страхът, не гастролира.
Постоянно си е тук.
