„Всички български светии”, икона в столичния храм „Свети Седмочисленици”
22 Юни 2014, Неделя
Над 100 са българите, които църквата е канонизирала досега
През 1954 г. Светият синод на Българската православна църква постановява втората неделя след Петдесетница да бъде обявена за ден на всички български светии. Той е подвижен празник в нашия църковен календар и тази година се отбелязва на 22 юни.
В този ден християните у нас отдават почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци.
Всички те се отличавали с благочестив живот и са обединени от това, че изповядвали в пълнота Христовата вяра и били предани на православието. Хората на вярата и духа с делата си заздравявали връзката между църква, народ и държава.
Като цяло българските светци символизират националната ни съдба, тъй като всеки период до Освобождението има своите мъченици.
Освен светиите, отбелязани в календара, по българските земи – отпреди покръстването, та чак до най-нови времена – са просияли много светители, преподобни, отшелници, мъченици... Неслучайно народът ни е успял да съхрани вярата си през безкрайните столетия на турското робство, когато башибозуците без милост са разрушавали и изгаряли манастирите и църквите.
Тъкмо затова на този ден се възпоменават и безбройните безизвестни хора, пролели кръвта си в името на вярата по нашите земи; редом с неизвестните монаси и отшелници, отишли си тихо и скромно от този свят.
Канонизираните за светци българи са 104 – 12 български патриарси (епископи), четирима царе и князе – св. княз Боян-Енравота, св. княз Борис Покръстител, св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български, трима воини и 87 канонизирани мъченици.
Първият известен по име български светец е княз Боян-Енравота – най-големият син на кан Омуртаг. Той е екзекутиран в Плиска по нареждане на брат си Маламир, защото не се отказал от християнската си вяра. Преди да се прости с живота си Енравота предрекъл: „Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя...“. Не изминали тридесет години и цяла България се покръстила.
Друг наш светец е цар Борис-Михаил, който чрез покръстването обединил двете народности, населявали тогава България. А през 870 г. на Цариградски поместен събор извоюва пълна независимост на българската църква.
Да споменем и светите братя Кирил и Методий, които родиха духовно славянските народи и им предадоха златния ключ към вратата на знанието и мъдростта. Канонизирани за светци са и техните ученици, които разпространяват Христовата вяра и православната култура сред нашия народ. Почитаме ги заедно като свети Седмочисленици – Климент Охридски, Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий.
В галерията на българската святост не липсват образите на епископи като Иларион Мъгленски, патриарх Евтимий, който героично защитава Търновград от азиатските набези, Софроний Врачански, който просвещава българите във време на хаос и безправие, както и много други знайни и незнайни възвишени духовни личности.
Народът ни е откърмил и много светци-монаси, като най-светла сред тях е осанката на всебългарския закрилник св. Иван Рилски Чудотворец, основал най-големия и най-красивия манастир на Балканите – Рилския манастир.
Съвсем логично, най-много са българските мъченици от времето на турското робство, когато християнската вяра неотстъпно е защитавана от асимилацията на исляма. В пантеона със свети имена от тези години се нареждат св. Райко Шуменски (млад златар, умъртвен след жестоки изтезания през 1802 г.), св. Георги Нови, св. Георги Най-нови, Никола Софийски, Йоан Търновски, Терапонти Трънски, Злата Мъгленска и много други.
