Над 2000 авджии от цяла България се стекоха на 13 юни („фаталния“ петък) във Велико Търново за националния си събор по повод 130-ата годишнина
Автор: Здравка Христова
от организираното ловно движение. За първи път, след 93-годишно прекъсване, в старопрестолния град беше възстановена традицията българските ловци да се събират за специално и помпозно шествие. Последното подобно мероприятие е било организирано през далечната 1921 г.
Красота за очите и вълнение за душата беше дефилето по търновските улици на повече от 90 дружинки, развели ловните знамена и колоните от авджии с ловни такъми, пушки, кучета, че и два сокола. В парада се включиха още дамите от женския ловджийски клуб “Бендида”, невръстни деца риболовци, състезатели по ловна и спортна стрелба.
Двата сокола, специално доведени за събора, се превърнаха в атракция за децата, които прииждаха на тълпи да ги докоснат и да се снимат.
Председателят на Българската соколарска асоциация Павел Якимов, собственик на един от соколите, сподели, че в България е забранен ловът на хищници със соколи, за разлика от други страни, където този лов е твърде активен. С хищни птици може да се ловуват от скакалци до диви магарета и две са причините, заради които не ни позволяват да правим това. Първата е, че ако се разреши, ще взимаме птици от природата и с това вероятно ще нарушаваме екоравновесието. И втората е, че ловът с хищни птици има право на европейско финансиране, а това засяга финансовите интереси на много хора, коментират соколарите.
Хищните птици не се опитомяват, те винаги остават диви, каза шефът на соколарската организация, който има 30-годишен опит и отглежда поне дузина соколи. В България другият парадокс е, че е позволено да имаш и тренираш такава птица, но с нея не можеш да ловуваш.
На площад “Цар Асен Първи” под портите на Царевец отец Асен от катедралния храм благослови ловните знамена на дружинките. И въпреки превъзходното настроение, авджиите не пропуснаха да споделят и тревогите си. „Ловната ни организация е единна, но държавата в нея липсва. Не може тя да ни събира какви ли не такси, а в същото време да няма никакъв ангажимент към нас. Няма контрол на горите и лова. Пълният хаос с ловната охрана е престъпно нехайство. Вместо да се ограничава бракониерството, баровци и политици непрекъснато правят поразии по ловните полета“, палят се ловците. Според тях в последните години бракониерството расте в широки мащаби, които вече имат застрашителен размер.
Друг проблем е вредният дивеч. Чакалите са по-ограничени, но лисиците вече наводниха селата, скитащите кучета станаха неконтролируеми. Искаме на един такъв форум да поставим въпроса, за да излезем с някакво конкретно решение, настояват ловците. Те искат и по-голям контрол при разрешенията за оръжие, раздавани в момента на хора с психични проблеми, които имат ловни карабини или друго огнестрелно оръжие с изтекло разрешително.
Организираното ловно движение в България се ражда от малкия тематичен кръжец, създаден в Търново през 1884 г. Националната организация на българските ловци е учредена през 1898 г. Днес тя е една от най-старите и уважавани организации в Европа и света.
Затова не е случаен фактът, че Съюзът на ловците и риболовците в България е сред 6-те национални организации, които през 1931 г. в Париж основават Международния съвет по лова и опазване на дивеча, където страната ни членува и днес. Ние сме най-голямата българска армия, неслучайно се шегуват авджиите. 125 000 са ловците в страната, обединени в 138 дружества.
На събор обаче не може без чевермета и веселба. Ловното войнство се оттегли в събота на поляните и дебелите сенки край Къпиновския манастир, където бяха разпънати поне 100 шатри. Тропаха се хора и ръченици, бира и мезе имаше на корем, а хвалбите и надхващането кой колко животни и птици е отстрелял, нямаха край.
