Засегнати са посевите в Южна България, в момента се обследват и тези по Северното ни Черноморие
Заболяването жълта ръжда порази посевите от пшеница във фазата на изкласяване тази година. Засегнати са голяма част от нивите, съобщи проф. Иван Киряков, директор на Добруджанския земеделски институт.
Болестта жълта ръжда е тръгнала от Турция и най-напред е заразила нивите с пшеница в Южна България. Миналия месец заболяването се е разпространило и в масивите по Северното ни Черноморие.
В момента експертна комисия обследва и посевите в Сливенска област. В цялата страна жълтата ръжда е поразила около 60 - 70% от нивите, но учените смятат, че икономически негативен ефект ще има само за около 25 - 30 на сто от площите.
Тази болест у нас не се е появявала през последните 25 години и поради това стопаните не са подготвени за борбата с нея. Въпреки това те са реагирали навреме и са използвали фунгициди, които предотвратяват други заболявания по време на растежа, отбелязва проф. Иван Киряков.
Заради заразите и полягането след пролетните дъждове, реколтата от пшеница ще намалее твърдо с 20%, смята директорът на Добруджанския земеделски институт. Това се отнася не само за цяла Добруджа, но и за Южна България, където паднаха най-много валежи.
Влагата стимулира и растежа на плевелите, а това ще създаде допълнителни проблеми при прибирането на реколтата. В областите, където стопаните добре са се справили с торенето и растителната защита, добивите обаче ще бъдат като миналогодишните.
И докато ние тук се борим с турската жълта ръжда, производителите в южната ни съседка в същото време се радват на добри добиви от българските сортове пшеница - средно от 850 до 1100 кг/дка. Това съобщи в Генерал Тошево Кемал Йозтюрк, агроконсултант в турската компания, която разпространява българските сортове по договор с Добруджанския земеделски институт.
Той припомни, че българските „Аглика" и „Галатея" са получили сертификати и са включени в националната сортова листа на Турция.
Ако площите, засети с „Аглика“, се поливат редовно, те могат да дадат по повече от тон жито от декар. В Турция обаче това важи за не повече от 45 - 50% от нивите, които се напояват изкуствено. Навсякъде другаде там добивите едва стигат до 550 кг/дка хлебно зърно, като в години на голяма суша падат до драстичните 300 кг/дка.
Очаква се до 2015 г. още 12 български сорта да получат сертификати и да влязат в масовото производство на зърно в Турция. Те ще се конкурират с италианска, френска и руска пшеница, каза още Кемал Йозтюрк.
В изпитанията са включени родните "Енола", "Ивета", "Милена", "Стояна" и други, създадени от нашите учени в Добруджанския земеделски институт. Над 60 от общо 81 области в Турция, където традиционно се произвежда зърно, вече сеят наша пшеница. Българските сортове са високопродуктивни, отбеляза още аграрният консултант.
