Порой, затлачено дере, лоша инфраструктура, горска сеч, незаконно ромско строителство – това са факторите, които причиниха трагедията във Варна
Автор: Илияна Христова
Седмица след пороите и наводненията българското правителство не е сформирало национален кризисен щаб. А нужда от такъв има – поразени са десетки общини, разчистването в тях продължава, необходима е превенция заради още прииждащи дъждове.
Равносметката към момента е ужасяваща: 13 души загинаха във варненския квартал “Аспарухово”, сред тях дете, към момента на писането на този текст още едно се издирва; жертвите в Добрич са три, други две момчета се удавиха в разлети води край шуменското село Цани Гинчево. Хотел в “Албена” се килна, туристическият сезон е пред риск.
Но национален кризисен щаб няма, макар стотици хиляди българи от областите Варна, Добрич, Шумен, Велико Търново да изпитаха ужаса на гърба си и живеят в страх.
Налага се да припомним, че през 2009 г., при далеч по-маловажен проблем, а именно – търсенето на място за складиране на столичната смет, кабинетът свика общодържавен кризисен щаб. Очевидно за управляващите сегашното бедствие е по-малък проблем. Виновно обаче не е само правителството.
Президентът Росен Плевнелиев отказа да свика Консултативния съвет по национална сигурност, очевидно считайки, че прелели язовири, унищожена инфраструктура, погубени стотици хиляди декара реколта не ни заплашват с нищо.
“Не кризисен щаб по национална сигурност в София, а институции близо до хората – тук, в Аспарухово, в Добрич, Велико Търново и където е необходимо” – това бе знамето, издигнато от президента.
Така стана ясно, че общините и областните управи са оставени сами. Този път обаче българите се взеха в ръце. Не чакаха институциите да слязат при хората, което така и не стана, а те, чрез доброволчеството, отидоха при институциите и започнаха да им вършат работата.
В „Аспарухово” удари гръм
Ехото няма как да заглъхне и не бива. Ако забравим, рискуваме да ни сполети ново подобно нещастие. В момента всички българи търсят виновници за трагедията. Ние не сме съд, грешници няма да сочим, поне на този етап. Но ще опишем факти, действия и бездействия, които се случваха през годините във варненския квартал “Аспарухово”. Нека читателите преценят сами.
Драмата се разигра в ромската махала на “Аспарухово”. Там са разположени две дерета - трагедията настана в едното. Другото е малко над него. Във второто, което сега не бе засегнато, има свлачища. Там периодично падат цигански къщи, строят се подпори. От години в района се извършва и незаконна сеч.
Високата вълна приижда от Джанавара и помита всичко по пътя си. Същата, или друга вълна (още не се знае), преобръща пазара в центъра на квартала. Наводнява всички ниски части под него. Възрастни жители на “Аспарухово” разказват, че преди да стане тържище, територията му също е била дере.
Малко след 10 ноември обаче хората масово тръгват да правят търговия и кметство “Аспарухово” се чуди къде да сложи сергиите на „бизнесмените“. Повдига терен върху това дере, вкарва под земята тръби. Резултатите броим сега.
Доста „защо?” и твърде малко отговори
Преди да се спрем на причините, ще повдигнем важни въпроси, които касаят днешния ден. Все още никой не ги е задал.
Защо Община Варна или някоя отговорна държавна институция не са извършили още проверка на хълма Джанавара? Седмица мина от трагедията, инспекция на място няма. А е нужна.
Предполага се, че продължителните дъждове са образували естествени езера, които са прелели, или пък свличане е активирало водната маса. Но това е хипотеза, тя трябва да бъде потвърдена. Така ще разберем дали просто дъждът е образувал вълна, или нещо друго я е породило.
Ще бъдат опровергани (дано!) и слуховете в махалата, че военните имат язовир над Джанавара и той е прелял, или пък някаква цистерна изсипала вода. Инспекция на място е нужна и с оглед на неотложната превенция - ами ако има още естествени водоеми или свлачища? Ако дерета и сега преливат? А и се задава още дъжд.
Защо правителството не е сформирало още национален кризисен щаб? Не говорим само за трагедията във Варна, а за бедствието на територията на една трета от България. Под вода е Добруджа - житницата на държавата. Също и старата столица Велико Търново. Преливания на язовири имаше не само в Централна и Източна България, а и в областите Пазарджик и Ямбол.
Защо Община Варна все още няма точни данни за незаконното строителство в пострадалата махала? И какви мерки ще предприеме да го преустанови, защото в дерето и сега се извършват строителни дейности.
Няколко причини за драматичните събития
Над Варна в продължение на дни валя. В часовете на трагедията пороят стигна 100 литра на квадратен метър. Стихията обаче е само една от причините за бедствието.
Вече споменахме – на Джанавара се сече, а районът е свлачищен. Унищожаването на гората още повече активира земните маси, увеличава влагата в почвата.
Преди 6 години жители на “Аспарухово” (не тези от ромския етнос, разбира се) протестираха срещу сечта. Районното управление по горите наложи малки глоби, за да отчете дейност, след което сечта продължи. Трябва да признаем, че няма как сега, при правителство, дирижирано от ДПС, да очакваме по-сурови санкции – турската партия е най-големият покровител на дървената мафия.
Смъртоносното дере е затлачено. Вълната не е могла да бъде поета. Мърсят ромите, живеещи наоколо. Прокуратурата води разследване за причините за трагедията. Твърде е възможно общински служители да бъдат взети на прицел заради непочистеното корито.
Самите къщи, т.е. строителството, законно или не, не касае пряко наводнението. Вълната щеше да дойде и без тези сгради. Но ако ги нямаше, дерето щеше да е по-малко населено, от там вероятно жертвите щяха да бъдат по-малко.
Покрай морето, в най-ниската част на квартала, където стихията хвърли автомобили, се намира улица “Моряшка”. Преди няколко години там бе построена дига. В сряда кметът Иван Портних каза, че е с неправилно изчислени размери. Да си припомним и пазара – под него има тръби, които не са могли да поемат водата. Лошата отвеждаща и защитна инфраструктура е още една причина за бедствието.
Устройственият план на “Аспарухово” също допринася за бедата. Защото именно той позволява заселването в дерето. Първите къщи са вдигнати около 1960 г., когато в Източна България започват да се строят язовири. Комунистическата власт обещава да превърне в граждани ромите. Първите поселения са абсолютно законни. После гетото нараства, законните сгради се смесват с незаконните.
А щом има цигани, наоколо е ДПС
В аспаруховската махала няма инфраструктура, обаче има джамия. Дойде ли гласуване, бюлетините за ДПС се оказват най-много. Криминалните предизборни хроники от Варна винаги са свързани с улица “Розова долина”, която е съседна на пометената от водата “Горна студена” – алъш-веришът с гласоподаватели се извършва на нея. ДПС, а и други партии, през годините слагаха чадър върху този електорат и толерираха беззаконията му.
Все още не е потвърдено, но се говори, че една от незаконните сгради по пътя на вълната е била кафене разрешено от кметство “Аспарухово”, в услуга на мургавите избиратели. Тази “политическа конюктура” също е една от причините.
Във Варна има още едно дере – “Максуда”. Намира се в другия край на града. Портних призна, че е замърсено, пълно с коптори, при порой може и там да броим жертви. Граждани внесоха подписка за разчистване на терена. Да видим дали ще бъдат предприети действия.
Доброволци и мародери
Дните след бедствието разкриха две контрастни картини. Първата – красива, доколкото може да има такава след подобно нещастие. Над хиляда души доброволци от всички краища на страната се стекоха на помощ на “Аспарухово”. Организираха се в социалните мрежи, не пестиха личен труд, пари, време.
Стотици неправителствени организаци и фирми дариха храни, одеала, дрехи, минерална вода, инструменти за чистене… Създадоха се десетки пунктове за раздаване на дарения, за оказване на помощ. Българският червен кръст пое координацията на спонтанните действия на състрадателните българи.
Доброволците заместиха държавата.
Другата картина бе ужасна – мургави мародери не се посвениха да прибират покъщнина от пострадали семейства. “Живеем на километър от гетото, но сме на пътя на вълната. Изведнъж се появиха цигани, които взеха да прибират нашия хладилник, печка, фризер… Казваха, че били техни, вълната ги отнесла. За какво им е нашата техника, повредена е? Най-вероятно, за да я предадат за вторични суровини ”, оплака се младеж.
Други цигани пък, живеещи на километри от “Аспарухово”, идваха в квартала и отнасяха храни, минерална вода, лопати, ботуши и почистващи препарати, предназначени за доброволците и пострадалите. Отправяме още едно “защо?” – защо нямаше жандармерия по улиците, толкова ли бе трудно един малък български квартал да бъде охраняван след нещастието?
Бедствието предизвиква и други големи въпроси. Ще ги задаваме в следващите седмици. Сега най-важно е да бъдат намерени издирваните, да има грижа за пострадалите и да се защити населението от нова вълна.
