Ридаещи жени, гневно гледащи и псуващи мъже, възрастни с очи, невярващи на случилото се – така изглеждаха хората в залетите от потопа ниски части на Добрич
Автор: Пламен Николов
дни след бедствието. Седмици ще са им нужни, за да разчистят домовете си, или поне това, което е останало от тях. Съсипани са години труд и лишения.
И един въпрос, витаещ в пространството, на който никой не се наема да даде категоричен отговор – защо се случи всичко това? Как така в равна Добруджа се появи приливна вълна с височина няколко метра и помете домовете на хората? Възможно ли е това да се дължи само на обилния дъжд, който се изсипа над Добрич в нощта на 19 срещу 20 юни? На тази версия никой в града като че ли не вярва. Освен институциите, които упорито отстояват тезата, че проливните дъждове са единствената причина за наводнението.
Нищо не можехме да направим – водата заля къщите ни изведнъж. Добре, че успяхме навреме да излезем, та поне да се спасим, кръстят се живеещите в района на Хуманитарна гимназия след сполетялото ги нещастие.
Приливната вълна потопи квартала около 5 ч. сутринта на 20 юни. Над водата останаха да стърчат само комините на къщите. „Единственото, което ми остана, са дрехите на гърба ми“, споделя през сълзи Дияна – една от стотиците пострадали. Съседът й Стоян едвам успял да изведе от потопената къща децата си и възрастна жена.
Дни след пороя за трагедията все още напомнят стелещата се гъста лепкава кал и всевъзможни мръсотии навсякъде.
Заради повредена калова станция на ВиК не можеше да започне веднага отводняването на залетите жилища. Едва на четвъртия ден повредата бе отстранена и започна почистването на съсипания квартал. Близо седмица водата в града не бе годна за пиене.
Такава бе ситуацията и в останалите райони на Добрич, които бяха засегнати от водната стихия. Кофи с кал и негодна за употреба покъщнина изнасяха от наводнените си домове живеещите по бул. „Русия”. Мръсната диря от пороя се виждаше ясно през отворените врати на къщите в района на стария битак.
Стотици семейства в наводнените райони изкараха на свещи няколко нощи подред.
Шумът от помпите за отводняване огласяше пострадалите квартали дни наред. Стоката от десетки магазини и павилиони замина на боклука като негодна за продажба, което съсипа бизнеса на десетки семейства, прехранващи се с търговия.
Не бе пожален и паркът на Добрич – един от най-старите и красиви в страната, с който добруджанският град се гордее. За зла участ и той е в ниската част и бе залят от водната стихия. Потопени бяха и детският кът, и кортовете на парк-хотел “Изида”.
Такова бедствие градът не помни от 1949 г., когато подобен порой е залял Добрич. Тогава са загинали 16 души, срутени са били 300 къщи.
Управляващите реагираха със „спешни” визити. В Добрич дойдоха премиерът, президентът, еврокомисарят Кристалина Георгиева. От тези посещения обаче реална полза потърпевшите от бедствието не видяха. Сега се говори как на всяко пострадало семейство ще бъдат отпуснати 325 лв. А щетите за всяко домакинство възлизат на хиляди левове.
При обявяването на бедственото положение кметът на Добрич Детелина Николова каза, че градът няма ресурс да се справи със ситуацията. В помощ на местните пожарникари и служители на „Гражданска защита” бяха изпратени екипи от 6 области – Силистра, Шумен, Разград, Русе, Пловдив, Стара Загора. Над 100 човека работиха неуморно, по 20 часа в денонощието три-четири дни подред, за да се овладее ситуацията в засегнатите квартали.
Появиха се и доброволци – не толкова много, както във Варна.
Но все пак и тук се намериха хора да помогнат – кой с каквото може: завивки, одеала, дрехи, дребни парични суми. Пет дни след бедствието не се чу обаче някой от видните и заможни местни бизнесмени или арендатори да е направил някакво по-солидно дарение.
След отърсването от първоначалния шок, дойдоха въпросите, на които никой засега не дава еднозначен отговор. Сред добричлии се заговори упорито, че в нощта на пороя е изпускана вода от язовирите край варненските села Николаевка и Крумово. По дерето на Суха река приливната вълна се е стекла и е стигнала до Добрич.
Язовирите в Добричка област не са причина за бедствието, както в началото се опитаха да внушат някои. „Скъса се само стената на язовир „Ботево”, но водата изтече към съседния водоем – „Одринци”, който я пое безпроблемно. Няма прелели язовири в областта“, обясни в отговор на журналистически въпрос шефът на „Пожарна безопасност и защита на населението” в Добрич старши инспектор Дарин Димитров. Според него причина за наводнението са валежите през последните два месеца, които напоили земята до такава степен, та тя вече да не може да поеме поройния дъжд на 20 юни. Затова и водата се е стекла по силата на теренните особености към ниската част.
„Падналият над Добрич дъжд е 10-14 пъти над количествата, които хидротехническите съоръжения в града могат да поемат“, обясни строителният зам.-кмет арх. Пламен Ганчев. Той добави, че за да се подобри оттичането на водите при следващ такъв порой, са нужни пари за спешна корекция на дерето на река Добричка от изхода на града в посока към с. Врачанци.
Участъкът е дълъг 6-7 км и не е ремонтиран от години. Затова и оттичането на голямото количество вода, което заля част от града, бе неефективно, обясни още архитектът.
На сесията на Общинския съвет, проведена 4 дни след потопа, кметът Детелина Николова все пак спомена, че е получила информация за „контролирано” изпускане на вода от язовирите в Николаевка и Крумово.
И до момента градът продължава да се бори сам с последствията – засега без особено ефективна помощ от държавата...
