Каленица или „Еньова булка“

Автор: Камен Колев

Момиченца, пременени в миниатюрни булчински рокли, с цветя в косите и дантелени чадърчета, събират умилените погледи на майки и баби всяка година на 24 юни в центъра на Асеновград. Децата участват в традиционния ритуал Каленица, който от столетия се прави само в Асеновград навръх Еньовден.

Тази година в обичая се включиха над 300 малки моми. Те преминаха през билковия венец и опитаха от лечебната отвара, която лекува всички болести, на известния в цяла България асеновградски знахар бай Кольо.
Корените на празника са свързани с въведението на Богородица в храма и затова малките момичета на този ден се обличат като булки. Идеята преди години дошла от старата гръцка махала в Асеновград, където преселниците по този начин отбелязвали Еньовден.

Името на празника „Каленица” идва от гръцки език и означава „млада, красива булка”. От друга страна „Еньо” в историческите източници е символ на слънцето и началото на лятото. Обичаят се свързва с бога на слънцето, затова може да се нарече и Слънчова женитба, смята  Ганка Маринова, уредник в отдел „Етнография” на Историческия музей в Асеновград.

Според местна легенда, образът на каленицата бил свързван с този на малката Богородица от иконата в параклиса „Свето Въведение Богородично” в Асеновград. Светото място се намира под старата църква от XII век „Свети Йоан Предтеча”, която въпреки че е много стара, е все още действаща и се отваря на големи християнски празници. Параклисът също се отключва за 24 юни, защото в него е иконата на малката Богородица. Там тя е представена по същия начин като калениците – заобиколена от своите родители и приятелки, които носят запалени свещи в ръце. Според вярванията, Богородица е била въведена в църквата на тригодишна възраст.

Също на 24 юни християните вярват, че  е рождението на Йоан Кръстител, което е подсказано “свише”. Той се родил няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Св. Йоан, наречен още Предтеча, започнал покръстването им в река Йордан.

Според вярванията Еньовден е най-подходящият ден в годината за бране на билки, а набраните в ранно утро треви са най-лековити. Така асеновградчани още преди столетия слели образа на светата майка с езическия обичай каленица и с култа към слънцето. Получил се празник, смесица от християнските традиции и езическите вярвания и ритуали, отбелязват изследователите. Старинната традиция на калениците навлязла в българската обредност от гръцките махали в Асеновград, където до 1906 г. живеело компактно гръцко население. От техните квартали ритуалът се пренесъл в българските райони на Асеновград, като се съхранил в оригиналния си вид.

В онези времена не всички момичета ставали каленици. Всеки квартал си избирал по една, като тя не трябвало да бъде над шестгодишна възраст. Можело три последователни години да участва в ритуала, след което отстъпвало булчинските одежди на по-малко дете и преминавало в по-горната категория – на момите. А родителите на момиченцето, което три години подред е било каленица, организирали гощавка с традиционния за Асеновград празничен гювеч.

Важно условие за избора на каленица било тя да е от добро и заможно семейство. Хората вярвали, че богатството и късметът на родителите й ще се въздадат за всички жители на квартала. Тя била съпровождана от приятелките си, които не носели булчински рокли, а обличали пъстри дрехи и кичели главите си с венци.

Вечерта преди Еньовден съседските девойчета ходели в дома на избраницата, за да й занесат своите талисмани - пръстени, копчета, фиби, карфици. Слагали ги в меден съд с „мълчана вода”, която се наливала при ритуална тишина. Съдът се покривал с бяла кърпа и се оставял да „спи” в  двора под розов храст или плодно дърво. От този съд след църковните ритуали най-голямото момиче вадело предметите и ги подавало на избраницата от миналата година, която предсказва бъдещето на момичетата.

Наричанията били различни – да стане учителка, да се омъжи за богат търговец, да иде в манастир, да има охолна къща, да стане лечителка и да помага на хората. На другия ден каленицата, облечена в бяла невестинска рокля, тръгвала към църквата и центъра на градчето, заобиколена от своите приятелки. Всички пеели: „Вижте наш`та каленица, колко е красива. Тя ще стане по-красива, нека ни е жива”.

От двете страни на малката мома заставали най-добрите й дружки, които носели специални кръгли ветрила и изпълнявали ролята на шаферки. Зад „булката” вървяла друга нейна приятелка, която носела изящно чадърче. Ако по пътя „булката“ се срещала с друга избраница, детето с чадърчето веднага трябвало да прикрие лицето на „невестата”.
Според вярванията, момиченцата, избрани за главни герои в обреда, не бивало да се поглеждат, защото щял да ги споходи лош късмет. А целта на техните обиколки по къщите била да разнесат благословия на здраве и берекет на всички.

След шествието свещеникът давал на калениците малки кръстчета и ги благославял за здраве, берекет и благоденствие, за които се вярвало, че ще се прехвърлят над цял Асеновград, а веселбата се прехвърляла по поляните край градчето или църковните дворове. Там момичетата пеели и танцували до тъмна доба. В годините на соца обредът бил забранен.Ритуалът е възстановен отново преди петнадесетина години и оттогава се чества всяка година на Еньовден. Но вече е видоизменен –всяко малко момиченце, което иска да е каленица, вечерта преди празника оставя в Етнографския музей свое нишанче – гривна, пръстенче, медальон или обици. По нишаните на следващия ден се гадае кое дете каква професия ще има след години.

Малките булки сутринта се събират с родителите си в църквата “Свети Никола”, където участват в празнична утринна литургия. Начело на живописното шествие застава местният свещеник и всички отиват до параклиса „Свето Въведение Богородично”, известен като “Каленичката”.

Там се отслужва водосвет за здравето на малките булки и за късмет. После всички се връщат в храма, където се прави ритуалът „наричане”. След това стотиците миниатюрни булки – бъдещите Слънчови невести, минават в тържествена процесия по пешеходната улица на града, начело с военен духов оркестър. Мостовете над реката в града са декорирани с бял и розов тюл.

Тази година калениците бяха поведени към църквата от акордеониста Димитър Ангелов – Цампи, който изсвири автентичната детска песничка, позната от стари времена. След тържествената църковна служба празникът продължи с детски концерт на вокална формация „Калина- Малина”, с подаръци и лакомства за всички участници в обичая.  
Друга промяна в ритуала е, че в него участват не само по едно момиче от квартал, а всички малки госпожици до десетинагодишна възраст. Приготвянето им за празника се превръща в събитие за семейството, почти равностойно на приготовленията за един абитуриентски бал. Майки разказват, че изящните бели рокли за момиченцата струват от порядъка на 150 – 400 лева, отделно купуват обувчици, чанти, чадърчета и аксесоари.

Друг харч отива за фризьорката, която трябва да направи пищна прическа на малката каленица и да я гримира. Отделно семействата плащат и за почерпка. Обичаят е дотолкова осъвременен от майките, че те осигуряват и младоженци за малките булки – момченца, облечени с костюми, смокинги или дори фракове, старателно сресани и накипрени за празника.

Така се стига до пълно изопачаване на древните традиции, смята Ганка Маринова, уредник в отдел „Етнография” на Историческия музей, защото съвременното изпълнение на обичая не е точно.
Женихът на малката Слънчова невяста е символичен и не е правилно в ролята да влизат съседските момчета и братчетата на калениците, смятат изследователите на древните ни традиции.

В категории: Традиции , Горещи новини