Ехо от атентата в „Света Неделя”

Автор: Борис Цветанов

Като се започне от сериозния изследовател Николай Христозов и се стигне до патологичната плагиаторка Татяна Мачковска, всички, писали за атентата в "Света Неделя", не пропускат да споменат Анри Барбюс, книгата му "Палачите" и създаването от него на комитет за защита жертвите на фашизма и белия терор в балканските държави. Името Барбюс се развява и от най-дребния писач, ронещ крокодилски сълзи за безследно изчезналите...

И десетилетия никой издател не си мръдна пръста да даде на читателя самата книга, която бе издадена едва през 1998 г., и то от международна фондация. Направо да си кажем, тая история не бе известна на нито един от корифеите на социалистическия реализъм.
А случилата се е не само последното ехо от злодеянието, но има и съвременно звучене. Защото откакто свят светува, децата си измислят игри – отражение на онова, което получават като актуална информация. Казват, че днес малчуганите играят на „Под прикритие", но странното е, че въпрос на чест е… ролята на наркопласьора...

И така. 27 май 1925 г. Само трима от осъдените на смърт осем атентатора – Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев – тръгват към бесилката. Другите са осъдени задочно. Единствено Задгорски има някакво пряко отношение към атентата.
За първи път от Стамболово време софиянци ще станат свидетели на публична екзекуция. Това е желанието на професорското правителство на Александър Цанков.

30 000 души са се струпали от изгрев слънце да гледат сеир. Военен кордон едва удържа тълпата. Царе на злокобното място са циганите палачи Юсин Ашеров, Ариф Демиров, Рунт Алиев. И тримата се зъбят пред фотоапаратите на журналистите, демонстративно въртят остри ножчета, с които ще режат парчета от въжетата на обесените – един вид бизнес: поверието е, че парче от въже на обесен носи щастие (?!), цери от уплаха.

От затворническата камионетка слизат окованите във вериги смъртници. От този миг всяка тяхна крачка, всеки жест ще се фотографира и филмира. Снемат шапките им. Свещеници се отправят към пътниците за оня свят. Секретарят на военнополевия съд Георги Шопов прочита присъдата.
Към осъдените се приближава прокурорът капитан Николов и казва мрачно: „Мен остана последен да се сбогувам с вас и да ви пожелая щастлив задгробен живот".
Фридман се усмихва подкупващо: „Благодаря, господин прокурор, ако желаете, заповядайте с нас!"

Питат ги за последните им желания. Коев и Задгорски нямат. Или не са разбрали поканата. Стоят втренчени с невиждащи погледи, ни живи, ни умрели. Единствен Фридман запазва дух: имал в джоба си 560 лева (десетина надници на общ работник) – да се дадат на палача му. Комендантът на затвора дава знак на циганите.

Към бесилката тръгва Фридман. Прокурорът го спира: редът е друг. Пръв трябва да бъде обесен Коен. Той е обезумял, бяга, гонят го, мъкнат го, изкубва се, пак го гонят ... След него идва редът на Петър Задгорски. Той пък не помръдва. Влачат го. Фридман застава под бесилката спокоен. „С парите – казва на Юсим – да си купиш ракия и цигари, пий и пуши за мое здраве"! Оня съвсем изцъкля очи.
Всичко това с много подробности ще пълни извънредните тиражи на вестниците още същата вечер.

В киносалоните по няколко пъти на ден ще се върти лентата със сцените край бесилките.
Подвижни киномашини са пуснати в ход с нарочно разпореждане на правителството до всяко селце и махала в царството, за да може всеки българин да узнае, че има на този свят възмездие.

През есента в София пристига Анри Барбюс. Той е гледал и българския филм, и един, който е сниман от германски кинаджии. В България посещава затвори, среща се с осъдени, в тайни квартири разговаря с нелегални, пътува из страната... При едно такова пътуване в купето във влака влиза млад мъж, говорещ прилично френски. Познава нещата отвътре. Сътрудник е бил на Военната организация, организатор на тройка на така наречената Чека – група за охрана и за наказание на провокатори и предатели. Фанатизиран деец на организацията, но вече разкъсван от чувството за вина.

Казва се Иван Иванов Паунов, приятели го наричат Ванката. И във влака разказва драмата, която ще разтърси Франция. Един своеобразен епилог както на злодеянието, така и на онова, което властта е приела за възмездие на злодеите.
В малко българско селце 8-10-годишни деца пасат крави и овце и си играят, както е на мода из цялата страна – на екзекуцията на атентаторите. И пак, както навсякъде, е чест да се играе Фридман.

Детето, изпълняващо ролята му, се изправя: „Искам да бъда разстрелян, а не обесен! Аз съм войник, свикнал съм да гледам смъртта в лицето и да я приема от куршум, а не от въже като престъпник!" Детето „съдия" отвръща: „Не се приема от съда!" Към „Фридман" идва детето "Юсим". Носи въже, направен е клуп. Хвърля го на врата на „осъдения", който се е качил на големия камък под едно дърво.

„Палачът” прехвърля въжето през един клон и го връзва. „Фридман" се обръща към него: „В джоба ми има пари, вземи ги, купи си ракия и цигари, пий и пуши за мое здраве!"
Децата зрители ръкопляскат. „Юсим" ритва камъка под „Фридман". Нови ръкопляскания... Малчуганите се радват на артистичността си, както само те могат да го правят. Поздравяват се...

Докато едното се сепва: „Ама ние го забравихме!"
И хукват към „Фридман", висящ безжизнен на въжето...
„Ама той наистина..." – изхлипва едно от децата.
Анри Барбюс е потресен. След връщането му в Париж – и цяла Франция е разтърсена.
Иван Паунов и Барбюс ще се срещнат втори път в Москва през 1934 г. С негово съдействие есето на писателя е преведено на руски.

Ванката е емигрирал още през есента на 1925 г. Завършва Погранична школа на НКВД като седи на един чин с Вълко Червенков. След това учи в Института на народите на изтока.
През 1936 г. Иван Паунов, познатия на читателите Борис Афанасиев и Иван Изатовски правят заговор за ликвидирането на председателя на НКВД Хенрих Ягода (Гирш Йехуда) като първо пробват нещата да станат чрез предупреждение до Сталин, че Ягода е враг.
Димитров, с когото първо се срещат заговорниците, не си мръдва пръста.

Паунов отива при  Червенков. В последния ден, в който съзаклятниците трябва да убият Ягода в кабинета му, излиза заповедта на Сталин председателят на НКВД да бъде арестуван.
Но следва разправа със заговорниците. Изатовски е пратен в лагер, Афанасиев – на вълка в устата – в Германия, а Паунов – „доброволец" в Испания, където загива като командир на интернационален батальон.


В категории: История , Горещи новини