Който се осланя на Доган и ДПС, той е бъдещ политически покойник
Автор: Велизар Енчев
Да оцелееш в партийната джунгла във времена на криминален икономически преход е тежко изпитание дори за съвременния прототип на Остап Бендер. Ако пък имаш глупостта да си честен, неподкупен и неподатлив на дискретни комисиони, това те обрича на политическа гибел. Затова в страните с криминален капитал и примитивен капитализъм успяват наглите и крадливите, а почтените са обречени да им служат – или като помощен персонал, или като интелект под наем.
Който още не е разбрал, че преходът е контролиран, ролите – предварително раздадени, а джакпотът – резервиран за кукловодите, той е обречен на глад и унижение наивник. И колкото по-рано осъзнае горчивите уроци от блатото на живота, толкова по-скоро ще помъдрее. Макар че по библейския канон трупащият мъдрост трупа и печал, в блатните държави е препоръчително да си оцелял мъдрец, отколкото геройски погинал глупак.
Изреченото дотук е цинично за плебса, но здравословно за патрициите. А и да не се залъгваме: никъде по света, никога досега никой не е запълнил пропастта между имащи и нямащи, между хората със съвест и тези без такава. Впрочем възможно ли е хора без съвест да взимат решения по съвест?
За да не объркам читателя, веднага пояснявам: уводът е адресиран не към читателя, а към все още действащия премиер, изповядващ здравословната философия на оцеляването.
След броени дни Пламен Орешарски ще напусне коридорите на властта и ще остави след себе си разклатена държава, обезверен народ и потриващи ръце негодници, трескаво търсещи следващата кукла на конци за „Дондуков“ 1.
Защо стигна дотук този видимо интелигентен човек, чиято научна биография респектира? Ето биографичната хроника на първия български премиер, когото протестиращите нарекоха „Олигарски“:
1981-1985 г. – магистър по „Финанси и кредит“ в Университет за национално и световно стопанство (УНСС).
1988-1992 г. – аспирантура „Инвестиции и инвестиционен анализ”, докторска степен от УНСС.
1992-1993 г. – заместник-декан.
1993-1997 г. – директор на дирекция „Държавно съкровище и дълг” в Министерството на финансите.
В този период се разработва пазарът на държавни ценни книжа, емитират се облигации за гарантиране на депозитите на банките, обявени в несъстоятелност. Под негово ръководство е поставено и началото на отпечатването на акцизни бандероли. Участва в подготовката на първия закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Той е инициатор на концепцията за създаване на държавно съкровище, реализирана в следващите години.
1997-2001 г. – заместник-министър на финансите.
На този пост отговаря за управлението на държавния дълг и на пазара на ценни книжа, както и за подготовката на законодателството за въвеждане на валутен борд. Обединява службите за управление на вътрешния и външния дълг и създава първия регистър на консолидирания правителствен дълг.
2003-2005 г. – доцент, ръководител на факултет „Финансово-счетоводен“, заместник-ректор на УНСС.
2005-2009 г. – министър на финансите.
Разработената от него и утвърдена от Министерския съвет и НС данъчна политика е в интерес на конкурентоспособността на реалната икономика и в подкрепа на фискалната сигурност. През 2007 г. данъчната ставка за корпоративния данък е намалена на 10 процента, а от 2008 г. и облагането на доходите на физическите лица е изравнено на 10% (т. нар. плосък данък).
Осъществява една от най-големите реформи в държавната администрация, трансформирайки данъчната администрация в Национална агенция по приходите. Така са обединени функциите по събиране на данъци и осигурителни вноски и на общините е делегирано събирането на местните данъци. Признание за успеха на тази реформа е независимото изследване на Световната банка от 2007 г., нареждащо България на 10-о място сред държавите реформатори. Под негово ръководство са разработени и одобрени от ЕК първите стратегически документи на страната ни като член на Европейския съюз – Националната програма за реформи и Конвергентната програма.
В този период реализира четири последователни години бюджетни излишъци от по 3 и над 3 процента от Брутния вътрешен продукт /БВП/, фискалният резерв нараства от 4,5 млрд. лв. на 8 млрд. лв., създава се Сребърният фонд като част от фискалния резерв на страната, изплащат се предсрочно дългове за над 2 млрд. лв. В средата на 2009 г. консолидираният правителствен дълг спада под 15 процента от БВП, което е най-ниската стойност от средата на 80-те години на миналия век.
2009-2013 г. – народен представител в 41-то Народно събрание от гражданската квота на БСП.
2013 г. – народен представител в 42-то Народно събрание след предсрочни парламентарни избори, на 29 май е избран за министър-председател с мандата на БСП.
Съзнателно отминавам провалената му кметска кандидатура, след като лидерът на СДС Надежда Михайлова я оттегли поради съмнителна среща на Орешарски с бизнесмена Васил Божков. В края на краищата всеки греши в контактите си, пък и СДС се оказа сред идеолозите на греховния преход. По-важни са делата на експерта Орешарски, а не приписваните му грехове.
Експертът обаче сгреши в едно – не случи нито на мандатоносител, нито на коалиционен партньор на мандатоносителя. Визирам столетната БСП и четвъртвековното ДПС, забило нож в гърба на червената партия и нейния премиер. Така е не само в живота, но и в измамната политика. Понякога децата изменят на родителите - заради фатални грешки в зачатието и системни пропуски при възпитанието им.
Както Брут заби нож в гърба на покровителя си Цезар, така и депесарският депутат Йордан Цонев стори същото на 4 декември 2013-а. С усмивката на Юда той похвали Орешарски като "най-силната личност във времето на прехода“ и поясни:
„Направиха се доста неща в икономиката и регулацията в бизнес климата. Всички признават, че усещат нов стил на работа. ДДС-то вече се връща. Бюджетът бе обсъден с всички съсловни организации и бяха постигнати споразумения...“
Елейните му слова са коварни, защото Цонев е шеф на Бюджетната комисия в НС и в това си качество познава най-добре финансовото здраве на държавата.
Но защо след отличната оценка за премиера ДПС запя друга песен? Защо Орешарски се предовери на партия, свалила с брутален депесарски шут и друг министър-председател?
Експертите по презумпция са политически наивници. И Орешарски не направи изключение от провереното правило. На 30 май т.г., в навечерието на поредния вот на недоверие, той наивно каза: „На този етап не усещам колебание нито в подкрепата на БСП, нито на ДПС. В нашия случай като експертно-програмен кабинет това важи в още по-голяма степен. И досега съм заявявал, че до момента, до който имам подкрепа, ще си върша работата, без да се интересувам от хоризонти...“
Звучи почтено, даже симпатично. Ала сляпата му вяра в ДПС е необяснима. Та нима е забравил, че Доган предаде и наивника Филип Димитров, също повярвал на своите в СДС и на чуждите от ДПС?
На 2 юли зам.-председателката на парламента Мая Манолова направи сакрално признание в сутрешен тв блок и си посипа главата с пепел. Тя упрекна водещите, че забелязвали разделението между БСП и ДПС, но не и сближаването между ГЕРБ и партията на Доган. И даде клетва: „Повече няма да повторим тази грешка с ДПС. Два пъти я допуснахме, трети път няма да стане...“
Манолова греши. Грешката е и на Орешарски и тя му струваше премиерския пост. Точно той преклони глава пред Доган и безропотно прие номинацията на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. А можеше да откаже и с чест да напусне премиерския кабинет. Така постъпват експертите, чужди на олигархическите сделки.
Тъжно е, ако заради едната власт жертваш едното име. Все пак Орешарски може да е доволен, защото 72-годишният фармацевт от Котел Колю Колев му посвети песен, озаглавена „Ода за един достоен премиер“:
Пламенчо, юначе
накара Бойко да заплаче.
Завижда ти безмерно
Пред очите му е черно.
Ден и нощ гадае
и не може да узнае.
Как социалната реформа
набързо сложи във форма.
На майката ръка подаде
избирател не предаде.
На пенсионер с усмивка
даде левче за поливка.
С южния поток се справи
Белене и не забрави.
На зелените хайдуци
сложи усмирителни папуци.
Че изпятото в одата е изпята песен, това вече е без значение. Орешарски трайно влезе във фолклора, което е много повече от мимолетната политическа история. Мръсната история.
Анализирай това
На 2 юли зам.-председателката на парламента Мая Манолова направи сакрално признание в сутрешен тв блок и си посипа главата с пепел. Тя упрекна водещите, че забелязвали разделението между БСП и ДПС, но не и сближаването между ГЕРБ и партията на Доган. И даде клетва: „Повече няма да повторим тази грешка с ДПС. Два пъти я допуснахме, трети път няма да стане...“
Манолова греши. Грешката е и на Орешарски и тя му струваше премиерския пост.
ДПС Е РАЗРАБОТКА НА АГЕНТА НА РУСИЯ,-ЛУКАНОВ.ДА СЕ СЪЗДАДЕ ТУРСКА ПАРТИЯ,ЗА ДА РАЗЧИТАМЕ НА РУСИЯ ПАК ДА НО ОТРВЕ/ОСВОБОДИ/.ДОГАН Е ТЯХНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ.ЛРУГИТЕ СА КУКЛИ НА КОНЦИ.
