Датата 16 юли 2013 г. ще остане като най-черната за няколко семейства от община Симитли. Фамилиите на четирима миньори, затрупани от скална маса
Автор: Ерол Емилов
в мина „Ораново”, в този ден са попарени от новината, че техните близки са блокирани на около 300 метра под земята и няма никаква информация за тях.
Още от сутринта роднини и познати на миньорите се струпват пред входа на рудника в очакване на новини. Паниката е пълна. Едва в късния следобед се появява и първата информация – двама от затрупаните миньори са намерени мъртви.
Телата на 42-годишния Асен Стойнев и 45-годишния Христо Младенов са извадени безжизнени. Техен колега – 29-годишният Бойко Ружински, пък е транспортиран до болницата в Благоевград с признаци на интоксикация с метан.
Една година след поредната трагедия в мината, виновни за нея няма. Това съобщи кметът на Симитли Апостол Апостолов. Той допълни, че постоянно сигнализира компетентните държавни органи за опасностите, които грозят служителите на рудника, но всички експертизи и доклади сочат, че причината за срутването е природно бедствие, а не принизените мерки за безопасност на труда в галериите.
От тогава насам почернените семейства не искат нито да чуват, нито да говорят за „Ораново“ и началниците му. Камо ли да ги видят. Те са завели частни дела за обезщетения, но досега такова е било отредено само за починалия на 1 август от инфаркт, като следствие на стреса по време на трагедията, Асен Грънчаров. То е в размер на 234 000 лева. Останалите чакат решението на съда, а дотогава гледат децата, които останаха сираци след трагедията.
Още в 9.30 часа в злополучния ден в Симитли се разнася информация за поредната случка с фатален край в мината. Все още не е ясно защо сигналът до полицията е пристигнал с повече от час закъснение – в 11.08 часа. На място веднага са изпратени линейки и екипи на пожарната и полицията.
Скалната маса се срутила в 64-та галерия на рудник „Ораново”. Не е ясно защо миньорите са работили в нея, при положение че работата там трябвало да започне след 1 август. През целия ден роднини и познати чакаха новини за своите хора и се успокояваха едва когато ги виждаха живи. Своята мъка не скриваха близките на загиналите миньори.
Последва 18-дневна мъчителна спасителна операция. Десетки служители на рудника даваха всичко от себе си и работиха без почивка, за да намерят своите колеги живи.
Трудности по дългата 45 метра галерия имаше – от поява на скални блокове до поява на кал и глина, което усложняваше работата на миньорите. Наложи се дори да бъде изкопана обходна галерия.
Надеждата други двама затрупани миньори - Николай Михайлов и Иван Лазаров, да бъдат намерени живи, угасна на 2 август, когато около 9.30 часа управителят на рудника Валери Манов излезе и обяви, че телата им са открити и са във фаза на разлагане.
Ударната вълна ги е помела и ги оставила на 1 метър преди края на галерията. Аутопсията на труповете им показа, че смъртта е настъпила вследствие на задушаване.
Последваха редица експертизи, необходими на прокуратурата, за да се произнесе по случая. В същото време собственикът Красимир Михайлов – Паргов също поръча своя. Резултатът от нея сочи, че бедствието е причинено от непроучен разлом, който се намира над 64-та галерия на мина „Ораново”.
„Наличие на раздробени кални маси, на достатъчно количество подземни води, висок наклон, по който целият този материал е изтекъл и е запълнил галерията, както и динамичното въздействие при отцепването, са четирите обстоятелства, довели до трагедията”. Това пише в доклада на проф. Павел Пенчев, който направи експертизата.
Държавната техническа експертиза излезе със същото заключение. Тя твърди, че станалото е следствие от „трудно прогнозируемо съчетание по място и време на различни минно-геоложки и производствени условия. Нямало е как да бъде предвидено. Съмненията за недостатъчно укрепване на галерията са необосновани”.
От години жителите на общината знаят, че галериите и обоите в рудника са неукрепени, а условията за безопасност на труда изобщо ги няма.
„Знаем си го това, но рудникът – убиец продължава още да работи”, споделя Благой Илиев, тъст на Христо Младенов. Близките на останалите загинали коментират, че е престъпление към паметта на момчетата година след трагедията да няма виновни за случилото се.
Това не се случи въпреки обещанията на министрите на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев и на труда и социалното подпомагане Хасан Адемов, които бяха на мястото през цялото време, в което протичаше спасителната акция.
От 2005 г. рудник „Ораново” е собственост на радомирския бизнесмен Красимир Михайлов. Той стана известен през 90-те години на миналия век, когато фалира Добруджанска банка. Сега е собственик на зърнени складове в Североизточна България, на месокомбината в Перник и на много други обекти, включително и язовир „Пчелина”. Многократно е разследван от НАП и МВР, но без резултат.
