Плевнелиев и ГЕРБ обслужват Анкара

Автор: Велизар Енчев

Има една страна в света, в която малцинството управлява мнозинството. Това малцинство си има и партия с името Движение за права и свободи, която вече четвърт век несменяемо е във властта – дали с министри, дали със задкулисно дърпане на конците. Името на въпросната територия е България и тя все още се брои за държава.
Казвам „все още“, защото приписван на ЦРУ доклад за България твърди, че на основата на очакваното демографско развитие и като се отчита народопсихологията, към 2050 г. се очертава следният сценарий:

Населението ще е около 6 милиона души, от тях 3 милиона българи, 2 милиона цигани и 1 милион с турско самосъзнание. Градовете Разград и Кърджали ще имат полуавтономен статут и ще приютяват 60 процента от лоялните на Турция.
София ще е обитавана от 2 милиона българи, а останалите 1 милион ще са в няколко големи града. Селата и по-малките градове ще опустеят и ще се превърнат в гета, в които ще се самонастаняват номадстващи племена...

Започвам така песимистично, защото в черния за банките петък - 27 юни, партията на малцинството пак победи мнозинството и то благодарение на Бойко Борисов. В този ден се затвърди съмнението, че спявката Борисов-Местан в кърджалийско кафене е заговор срещу държавата.
Впрочем самият Борисов си призна, че той е човекът, дал рамо на ДПС извънредните избори да са на 5 октомври - само 24 часа след началото на мюсюлманския празник Курбан байрам.

“Разумната дата за изборите беше 14 септември, неделя. ДПС настояваше за 5 октомври, БСП искаше или юли, или 12 октомври. ДПС и БСП се хванаха за гушите, а аз искам по-рано да се махнат и 5-ти е по-рано от 12-ти. И понеже катастрофата с банките стана бедствие, аз им казах - ако ни чуят хората, че се пазарим за дати и еврокомисари, трябва да ни изгонят с камъни оттук. Затова приемам датата на ДПС...", каза пред Би Ти Ви Борисов.
Този ход гарантира нов изборен триумф на ДПС. Отхвърляйки разумното предложение за избори на 12 октомври и налагайки мечтаната от ДПС дата, гербаджията си осигури подкрепата на Доган за следващо премиерство.

Сценарият на активното мероприятие „Избори на Курбан байрам“ е прозрачен. Стотиците автобуси от Турция, които и без това идват за верския празник, ще са претъпкани от хилядите избиратели на ДПС, двойно мотивирани да пътуват за Булгаристан. Казано на анадолски, с един масраф ще свършат две работи – и коча ще заколят, и на българските партии ще видят сметката.
На парламентарните избори на 12 май 2013 г. в Турция гласуваха 63 152 души, от които 99 процента бяха за ДПС. Партията на Сокола получи общо 400 466 гласа. По неофициални данни автобусите от Турция докарват до избирателните секции у нас най-малко 50 000 изборни туристи.

На практика над 100 000 са гласовете от Турция, което значи, че без задграничния вот ДПС ще е четвърта парламентарна сила, при това със затихващи функции. За да е трета сила в Народното събрание, тя трябва постоянно да мобилизира изселническия вот, а това естествено е невъзможно без подкрепата на Анкара.
В „черния петък“ репортерът на СКАТ Мария Цветкова попита Борисов подкрепя ли изявлението на Цветан Цветанов, че „ДПС трябва да е в опозиция и да почива дълго време“.

Видимо вбесен от въпроса, вождът избухна и отсече: Цветанов говори в лично качество, а когато се казва кой какво трябва да прави в ГЕРБ, говоря само аз. Така говори само роден диктатор. Но не това е най-смущаващото.  И без да знаем какво са си хортували в Кърджали, ясно е, че докторът на науките внимава и косъм да не падне от главата на Доган.

А ето и втори факт за тайната коалиция "ГЕРБ-ДПС".  Тези дни ДПС поиска промяна в Наказателния кодекс, засягаща Възродителния процес. Като по команда, депутатите на Борисов подкрепиха ревизията на НК, която ще има драматични последици върху резултатите от бъдещи избори.

За какво става дума. ДПС и ГЕРБ искат в НК да влезе текст, драстично увеличаващ гласовете от Турция. Четин Казак и Тунчер Кърджалиев внесоха промени в Закона за българското гражданство, предлагайки изселниците, изгубили гражданство преди 1989 г., както и техните наследници, да стават български граждани с бърза процедура, без да има дори елементарни проверки. По сметките на Казак промените ще засегнат 300-400 000 души, които автоматично стават верен на ДПС електорат.

След като Борисов избра да гласуваме навръх Курбан байрам, Плевнелиев тръгна по неговия път. В свещения за мюсюлманите месец Рамазан президентът влезе в ролята на главен мюфтия и на 2 юли организира вечеря ифтар, на която покани и български медии.
Ислямската гощавка на Плевнелиев шокира не само българите. Турският вестник „Заман“ написа: “В 24-годишната история на демокрацията на България за пръв път бе дадена вечеря ифтар от президента. В тази страна живеят близо 1,5 милиона мюсюлмани. Миналата година българският президент участва на такова събитие в Пловдив, а тази година самият той прояви инициатива за организирането му..."

Нали не сте забравили какво се случи на 13 август 2013 г., когато турският вицепремиер Бекир Боздаа пристигна на неофициално посещение у нас за Рамазан байрам. Боздаа не само отказа изявления пред българските новинари, но и забрани превод на думите му. Все едно бе в Булгаристан, а не в суверенна България.
Необяснимо бе поведението и на държавния ни глава, който не допусна български медии на тържествената вечеря ифтар в Пловдив.

Защо президентът се уплаши от родните журналисти и предпочете само компанията на турски медии? Защото на срещата си с вицепремиера Зинаида Златанова Боздаа й подари многотомен опис на вакъфските имоти в България и поиска тяхното връщане на Главно мюфтийство. За да си спести неудобните въпроси, Плевнелиев просто залости вратата за българските репортери.

Именно заради гафа си в Пловдив Плевнелиев реши да поправи грешката си, но направи втора. Добре е, че президентът уважава религиите, но още по-добре щеше да бъде, ако в словото си пред религиозните водачи бе казал, че сме светска държава и всеки опит да се подкопае светския й характер е престъпление.
Той можеше дипломатично да спомене, че верският радикализъм е искра до буре с барут. Така щеше да каже на ислямистите, че тук няма място за ислямски халифат, в каквито планове сме включени от талибаните в Ирак и Сирия.

От безличното му говорене се възползва главният мюфтия Мустафа Хаджи и в обръщението си поиска втора джамия в София. И ще я получи, ако след 5 октомври на „Дондуков“ 1 се върне Бойко Борисов.
И докато още продължаваха коментарите за президентския ифтар, в София спретнаха втори ифтар. Този път домакин на гощавката бе ДПС, а почетен гост - внезапно появилият се турски вицепремиер Емруллах Ишлер. Преди да седне на трапезата, Ишлер посети вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова. И произведе скандал.

На повдигнатия от турската страна въпрос за възстановяване на вакъфските имоти, Златанова отговорила, че според българското законодателство решението е от компетенциите единствено на независимия съд. Вместо светкавично да реагира с отговора, че самото поставяне на въпроса е намеса във вътрешните работи на суверенна държава, Златанова сервилно се обяснява на Ишлер като негова ханъма, забравяйки, че в законодателството ни не съществува понятието "вакъфски имот".

Тук вакъфски имоти няма, има български земи и имоти, заграбени от турците и възстановени на България с възстановяването на нейната държавност.
Защо емисарите на  Ердоган искат нещо, което винаги е било българско? Защо ни провокират с претенции, звучащи като връщане на турското робство?

Защото така блокират продължаващите над половин век преговори за имотите на тракийските бежанци. Защото доктрината на неоосманизма императивно повелява: джамиите в бившите османски владения трябва да се превърнат в казарми, имамите - в паши, мюсюлманите - във воюващи за исляма турци.
Защо обаче ГЕРБ и президентът обслужват Анкара и петата й колона в Боянските сараи? Защото за Борисов и Плевнелиев властта е по-скъпа от България.

Анализирай това
Сценарият на активното мероприятие „Избори на Курбан байрам“ е прозрачен. Стотиците автобуси от Турция, които и без това идват за верския празник, ще са претъпкани от хилядите избиратели на ДПС, двойно мотивирани да пътуват за Булгаристан. Казано на анадолски, с един масраф ще свършат две работи – и коча ще заколят, и на българските партии ще видят сметката.

В категории: Анализи , Горещи новини