То(й) е чудовище?

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

В началото на 90-те години на миналия век рок-групата „Екстрийм” написа песента „То(Е чудовище)!”, вдъхновена от книгата на майстора на ужаса Стивън Кинг „То” и остроумно разработена от талантливите музиканти. През последните дни все по-често се сещам за нея, докато гледам, слушам и чета новините. Защото с нарастващ страх (аз и на книгата голямо шубе брах навремето) наблюдавам как съвременното То заявява все по-нетърпящ и гневен мерак да се измъкне от дълбините.

На нашето подсъзнание, според книгата и песента, на опозицията, според съвременния политически език. Иска да си му дават креслото, сокоизстисквачката, хеликоптера, самолета и сам да си кара джипа.
То(й) е особено създание. Също както в думите на песента, „всички ние сме родени с него. И е 100% сигурно, че ще си отидем с него”. Всъщност става въпрос за страха в мозъка човешки (валиден в пълна сила и за нас), но е отлично описание и на неговото раждане и прохождане. В мътните времена на 90- те на миналия век.

Всички сте чували какви ги е вършил То(й), дори негови съратници от онези времена през последно време разказаха. Когато парите и влиянието станаха твърде големи и тежки, та стана трудно да се делят. Когато То(й) стана чорбаджията на държавата. И като такъв си я обикаляше по няколко пъти на ден. Като Еньо от разказа „Земя” на Елин Пелин. Толкова алчен и мнителен. Но и много страхлив. Когато народът побесня и излезе на улицата. А той след два дни страхливо изрева, че се маха, защото вече видял по плочките няколко капки кръв.

То(й) е носител на някои от най-некрасивите черти на хората от тъдявашните географски ширини. Комплексарщина, парвенюшка увереност без покритие, нагла арогантност, жестоко самолюбие, списъкът може да продължи още много.
И също както в песента на „Екстрийм” е в нашето съзнание през повечето време. „Най-ярката политическа личност на съвременна България” бях прочел веднъж да го нарича колежка-писачка във вестник, чието име от погнуса дори не запомних.

Един друг, който в момента го плюе злобно, пък се кълнеше в обич към него. И си призна, че изпитвал ревност, когато е гост в други предавания. И сега То(й) отново посяга към властта.
Като гледам сегашните, за един месец успели да накарат публиката масово да ги намрази и ги сравнявам с останалите от зоопарка, сред който ще се наложи да избираме, си мисля, че ще успее.

Справка – втори куплет от парчето: „То започна, когато аз се заиграх с него. Но бързо се превърна в навик”. Чувам откъслечни разговори по улици и пейки. Дори хора възрастни, за които се предполага, че са мъдри и съвсем с ума си,  мърморят, че „по негово време поне беше сигурно. Само мутрите се трепеха”.

И като нищо през октомври То(й) отново ще ни залива денонощно от ефира. А мърморещите ще спят доволни, че за пореден път са дали глас не „за” някого, а „против” него. Удобно облегнати на причудливата грозна максима, която витае  у нас, да не избираме нови, понеже не се знае те колко крадливи ще бъдат, а старите поне са се наяли и няма да пипат много-много.

Ако сте чели книгата, послужила за основа на филма и песента (и този нескопосан текст), може би помните, че когато То се завърна в образа на зловещия клоун Пениуайз, някогашните деца се събраха, преодолявайки вцепеняващия страх, който удобно бяха забравили.

Умираха от ужас, но намериха кураж и не му дадоха шанс да изпълзи отново и опустоши света, който си бяха създали  като възрастни. Очевидно тук, при нас, това няма да се случи.
Твърдя го, защото помня как приятели, живеещи в чужбина, се бяха хванали за главите „Как така пак го избрахте, нали през зимата пак вие го свалихте?” А преди време То(й), на посещение при тях, в същата чужбина, беше заявил, че тук е останал кофти човешки материал и нему е трудно да работи с тези останки.

Същото ни очаква, си мисля разтревожено аз. Понеже още отсега слушам раздразненото му сумтене, че всичко е батак и  ще му трябват (на него, лично, да, това е неговият речник и мисъл) поне две години, за да оправи работата.
Да строи (лично, с двете си ръце и от джоба си) пътища и детски градини и да общува непринудено с радостното народонаселение.

„Вие сте прости хора, аз съм прост като вас и затова се разбираме”.
На критиките и ехидните забележки на Европа да отговаря с бабуинско думкане в гърдите и лошо гледане на журналисти, когато питат по въпроса. На мен това не ми харесва. Вие как сте? Какво в песента на „Екстрийм” ли?
Тя свършва така: „и след като веднъж ни е ухапало, няма начин да се отървем от него. Тогава То(й) вече ще се вкопчи и в  сърцата ни. И ще разберем, смаяни, че вече сме  станали слепи. То(й) е чудовище”.

В категории: Коментари , Горещи новини