Михаил Миков е избраник на партийния апарат, а не избор на опърпания електорат
Автор: Велизар Енчев
Предимството да си умен е, че винаги можеш да се направиш на глупак, докато обратното е невъзможно. Тази мъдрост донякъде очертава интелектуалния портрет на новия председател на БСП Михаил Миков. Смятаният за симпатичен веселяк, безличен партиец и досаден апаратчик не е това, което изглежда. Зад маската му на лековат парламентарен шеф, разсмиващ ни с остроумни апострофи, се крие тежък кариерист, преследващ личната си кауза с перфидна методичност.
Миков е всичко друго, но не и фанатик, готов да изгори за червената идея. Хуморът му към опонентите е копие, самоиронията - здрава броня, прикриваща уязвима особа. Студентите му твърдят – той е взискателен добряк, имитиращ строгост, но не му се получава.
Миков е точният човек на точното място и е като дялан камък – става за всяка работа, дори и за тази, която не е за него. Инфантилната му усмивка е симпатична, но с времето маската стана втора природа и е трудно да съзреш истинското му лице.
Парламентарната му биография разкрива неговото най-ценно качество – с таланта на охлюва да изпреварва и най-бързите си конкуренти. Той е народен представител в четири парламента – в 38-то, 39-о, 40-о и 41-то Народно събрание, номиниран само в Пети избирателен район във Видин. На 5 октомври 2014 г. 42-то Народно събрание ще му осигури пети депутатски мандат от Северозападна България, на която обещава икономически просперитет. Понеже избирателите са с къса памет, никой не го пита защо Видин е най-бедният град в Евросъюза, а родният му край се преименува в Северозападнала България.
Завършилият право в Юридическия факултет на Софийския университет не бърза с академичната си кариера. След 15 години преподавателска дейност тук и престижни специализации в САЩ, Франция и Италия все още е старши асистент по „Наказателно право“. Което прикрива два проблема на 54-годишния юрист – или е мързелив научен кадър, или университетската катедра е само трамплин, който при провал става пристан.
От 24 април 2008 до 27 юли 2009 г. Миков бе вътрешен министър в правителството на Станишев, заменил Румен Петков, подал оставка след серия скандали в МВР.
В интервю за Дарик радио през април 2008 г. Миков отрече да имаме мафия и уверено заяви: „Категорично няма мафия! Твърде пресилен е този етикет, че в България има мафия. Разбира се, имаме много сериозни проблеми с организираната престъпност, проблеми, които са не само наши, но и на целия Европейски съюз…“
Само тази лъжа е достатъчна, за да видим, че Миков е класически продукт на криминалния преход, който с вещината на политически далтонист зове черното бяло. Трябва да признаем умението му да контактува с медиите – и наши, и чужди. В интервю за „Ройтерс“ обеща, че един от ключовите му приоритети е „да прочисти министерството от нелоялни служители“. По това време България бе под натиск от ЕС, спрял милиони евро помощи заради държавната корупция.
Въпреки провалите във вътрешното ведомство, той продължи да твърди: „В полицията има много почтени хора, призвани да служат на държавата, но има и такива, които карат хората да мислят, че полиция е равно на мафия, ала този факт е неизбежен“.
В следващите месеци често уволняваше свои служители заради дисциплинарни нарушения, което му спечели славата на външен за системата човек, необвързан с полицейската мафия. Имаше нелоши идеи, но не успя да ги наложи.
Една от тях бе намерението му Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) да се преструктурира и стане звено, запазващо относителната си обособеност с оперативни и разузнавателни функции. Също поиска да се създаде централно звено за борба с мафията, а службите за следене и подслушване (ДОТИ и ДОИ) да бъдат обособени в отделна агенция под шапката на МВР.
Миков бе първият вътрешен министър след 1989 г., обявил щата на МВР, което отдавна е нормална практика в Европейския съюз. По време на протестите на полицаите срещу условията на труд от края на 2008 г. раздаде коледна надбавка от 350-400 лв. на всички служители в МВР. Така потуши безпрецедентното неподчинение на полицаите, настояващи за много повече - увеличение на основната заплата с 50 % (и то със задна дата от 1 януари 2008 г.), допълнително заплащане за извънредния и нощния труд, двукратно увеличение на средствата за дрехи и обувки, нарастване на парите за храна.
С този коварен ход доказа, че е умел манипулатор – качество, присъщо на номенклатурата,
съумяла не само да оцелее след Десети ноември, но и да възкръсне в капиталистически одежди.
На 15 януари 2009 г. опозицията иска оставката на Миков заради брутални действия на полицията срещу протестиращи. Като ученик на Макиавели, министърът си посипа главата с пепел, но взе главите на подчинените си.
Отстрани шефа на дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност“ към Главна дирекция „Криминална полиция“ комисар Петър Владимиров, заместникът му Калин Михов и началникът на сектор „Контратероризъм“ Атанас Димитров, а директорът на Главна дирекция „Досъдебно производство“ Деньо Терзийски бе пенсиониран заради смъртта на арестант. Мистериозната смърт роди въпроси, един от които е още актуален: защо МВР допусна елиминиране на ценен свидетел срещу банда за отвличания?
На 21 май 2013 г. Миков достигна върха в кариерата си - председател на Народното събрание. Ала след месец дълбоко съжали за триумфа, изродил се в пирова победа.
По време на протестите заради назначението на Делян Пеевски за директор на ДАНС той направи силно обръщение към нацията, в което заяви: „Без да се чуе гласа на народа, няма демократичен изход от политическата криза“.
В БСП, а и в партиите на прехода, диалогът с народа е ерес. Диригентите на „Позитано“ бързо вкараха в руслото на партийната дисциплина парламентарния председател, а и той не се дърпаше. Та кой бяга от петцифрена заплата и максимална пенсия, мерцедес S-класа, кабинет, секретарки, охрана?
Забравил за гласа на народа, Миков посегна на гласовитите медии. С неприсъщото му строго изражение на лицето той ги обвини за напрежението в страната. И като първи цензор отсече: „Съзнателно или не, избраният от много телевизии начин за отразяване на случващото се около Народното събрание допринася за ескалиране на напрежението. Напомням на журналистите, най-вече на представителите на обществените медии, че справедливото и спокойно отразяване на ситуацията в столицата и в страната е дълг на всеки обективен журналист".
Миков е особа със здрава нервна система. Нищо не може да го изкара от равновесие, никой не е в състояние да помрачи доброто му настроение. Дори бунтовните му студенти, които през октомври 2013 г. нахлуха в Народното събрание и издигнаха плакат с упрека "Не ви ли е срам". Вместо да ги изгони, той ги прие в председателските покои на кафе и уиски. И в момент на откровение заявил, че „не му пука“ за избирателите. Поне така твърдят студентите.
Понеже преподавателят им не ги опроверга, приемам казаното за достоверно. А и защо да не го приема, след като вече 25 години Миков и компания със завиден непукизъм градят Лукановия капитализъм, а лъжат плебса с Живковия социализъм?
Този човек ще ръководи БСП поне до парламентарните избори на 5 октомври. За някои е гробокопачът на столетницата, за други - дългоочакваният й реаниматор. Едно е сигурно – Миков е избраник на партийния апарат, а не избор на опърпания електорат. Който не вижда това, значи не му пука за собствената съдба.
Анализирай това
Миков е особа със здрава нервна система. Нищо не може да го изкара от равновесие, никой не е в състояние да помрачи доброто му настроение. Дори бунтовните му студенти, които през октомври 2013 г. нахлуха в Народното събрание и издигнаха плакат с упрека "Не ви ли е срам". Вместо да ги изгони, той ги прие в председателските покои на кафе и уиски.
НЕБЪЛГАРЧЕТО ПАК ЩЕ ДЪРПА КОНЦИТЕ НА КУКЛАТА МИШО.ТОВА ГО РАЗБРАХА РЕДОВИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА БСП/К/.ТО Е ПЕРФЕКТЕН КАРИЕРИСТТ И МИСЛИ САМО ЩА СЕБЕСИ А НЕ ЗА БЪЛГАРИЯ.ТАЗИ ПАРТИЯ Е КАТО ДЪРТА БАБА ЗАКОСТЕНЯЛА ОТ АРТРОЗА И НЯМ А ЛЕЧЕНИЕ ЗА НЕЯ,
