Така нареченият президент демонстрира еманципация и превиши правата си с искания към довчерашните управляващи
Автор: Люба Манолова
Да се вземат 3 до 5 милиарда, за да има кеш - искаше лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов преди броени дни. Днес желанието на жителя на Банкя изпълнява точ в точ не друг, а самият президент на Републиката Росен Плевнелиев! Събитията вървят бързо и по своя коловоз...
В последните часове преди оставката на кабинета „Орешарски" гуверньорът на БНБ Иван Искров заяви, че иска да подаде оставка. Заяви, но още не беше подал...
На следващия ден след гласуваната оставка на кабинета „Орешарски", в парламента бе номиниран за кандидатгуверньор Калин Христов – този, за когото се твърдеше, че на една от срещите при президента с политическите сили по повод раздухания банков скандал бе поискал банкова ваканция!
Последва предварително заявеното изявление на така наречения президент. То се състоя на 25 юли, но не чухме нищо ново. Просто държавният глава преповтори изявлението си от предишния ден, да не би някой да не го е чул!
Както е тръгнало, няма да се изненадам, ако съпругът на бизнесменката Плевнелиева поиска тези му дни да се филмират за поколенията.
От разразилите се събития, къде поради глупост, сметки или сделки на най-високо равнище в БСП, от властовата абстиненция на Бойко Борисов, която от време на време граничеше с истерия, заплахи и закани, от игрите на ДПС и тънките му сметки – правителството на Пламен Орешарски най-после падна.
Когато едно правителство няма подкрепа, няма как да управлява – то си отива.
По Конституция след оставка на правителство президентът назначава служебно правителство. Правителство, което няма други правомощия, освен да подготви следващите избори.
Еманципиран и въодушевен, така нареченият президент се развихри, втурвайки се да обслужи интересите на партията, издигнала го на този пост.
Той поиска актуализация на държавния бюджет и на бюджета на Здравната каса, две действия, които досега управлявалият кабинет реши, че не се налагат, тъй като финансовата стабилност на страната е факт.
През оставащите броени дни на парламента, и за да „не се губи време” Плевнелиев поиска нестабилната и доста непрогнозируема ситуация в страната да бъде преодоляна с двете актуализации!?
„Моля да бъде загърбено политическото противопоставяне, като необходимата актуализация на бюджета да се направи в интерес не на една или друга политическа сила, а в интерес на пациентите, в интерес на общините, за ускоряване на еврофондовете, а не фалиране на бенефициентите по оперативните програми, за отпушване на замразените плащания, за гарантиране на финансовата стабилност в държавата и т.н.”
Така държавният глава преповтори лъжите на политици от ГЕРБ, облече ги в популизъм, че, видите ли, държавата била в трагично състояние! Че имало дупка в бюджета, че са били взети 10 милиарда заем!
Опозицията твърдеше в навечерието на оставката, че кабинетът „Орешарски” оставя страната във финансов колапс, и че трябва да се извини за всичко, което е причинил на държавата.
Истината я чухме от финансовия министър в оставка Петър Чобанов: „Заварихме забавено ДДС, натрупано и невъзстановено ДДС... да не забравяме, че правиха се уговорки от предишното правителство, че на бизнеса ще се плати, ако се съгласят на 7 до 10 процента по-малка от дължимата сума...
В БДЖ от средата на 2010 г. практически не бяха извършвани плащания. 100 милиона бяха разплатени и продължават преговорите с кредиторите – ако се вземеше решение и се внесеше цялата огромна сума, с която Симеон Дянков бе задлъжнял на БДЖ, то тогава това щеше да се приеме като държавна помощ, нещо, което ЕС не разрешава...”
Официално българският държавен дълг e отчетен сред най-ниските в ЕС спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на годината, посочва статистиката на „Евростат”. За посочения период страната ни е отчела държавен дълг в размер на 20,3% от БВП, като единствената държава с по-ниска стойност на този показател е Естония с 10%.
Финансови експерти потвърдиха пред сайта „Хроники”, че всички изоставания в ДДС и в оборотите ще се коригират през август, септември, октомври, ноември. Приходите, които се очакват от там, ще се съберат, митниците ще си довършат работата и тогава няма да има нужда от тази корекция на бюджета.
Няма как юни месец, юли и дори в началото на август да се актуализира бюджета, защото сега сме почти в средата на годината. В крайна сметка трябва да се изчака, за да се види какво ще се случи есента. Твърде възможно е тези пари да се съберат и изоставането в бюджета да се коригира.
Ако вярваме на ГЕРБ и на Реформаторския блок, държавата върви към пълен фалит. Дупката в бюджета е 10 милиарда лева.
По отношение на дупката в бюджета от 10 милиарда категорично това не е вярно. Това е част от общия фон, който беше създаден, чисто истеричен по своя характер, който явно имаше за цел засилване на политическия натиск, но това може да има и тежки последствия за държавата, тъй като финансовата стабилност не се постига лесно.
Законно ли е настояването на държавния глава Росен Плевнелиев за исканите актуализации на държавния бюджет и бюджета на НЗОК, след като сваленото правителство на Пламен Орешарски не ги гласува на изпроводяк?
В чл. 87 (2) на Конституцията е записано следното: „ Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет”.
Тогава какво излиза, че сега президентът извива ръцете на кабинета в оставка, за да внесе в отиващия си парламент двете актуализации, които същото това правителство не намери за нужно да направи?
Второто, което поиска Росен Плевнелиев, бе парламентът да приеме решение, с което да даде възможност на служебното правителство да води преговори и да сключва договори и споразумения с други държави, международни организации и финансови институции за външни заеми, за финансова стабилизация и социална защита.
Миналото служебно правителство работи в пълна тъмнина. Така никой не научи какви 12 договора е подписал служебният премиер Марин Райков с държавата Катар. Разбра се само, че те са във всички сфери, като това се отнася и до сътрудничество в областта на отбраната, на съвместна дейност като инвестиции в транспорта и инфраструктурата, увеличаване на търговския обмен, инвестиции в хранителната промишленост, туризма, енергетиката, образованието и технологиите.
Съгласно Конституцията такива контракти трябва да бъдат ратифицирани от Народното събрание със закон за международните договори. А това означава, че договорите с Катар, подписани от служебния премиер Марин Райков, са парафирани в нарушение на основния закон на страната – Конституцията.
Актуализации на двата бюджета, без да посочва конкретни параметри, вдигане на тавана на дълга, смяна на управителя на БНБ, служебното правителство да има право да сключва международни договори за заеми – нито по една от тези искания политическите сили не постигнаха съгласие. Да се вдигне таванът на дълга като се намалят драстично приходите – това би означавало да се върнем пак в зимните дни на 2013 г., когато хората се палеха, отчаяни от мизерията и глада.
По всичко личи, че Росен Плевнелиев няма търпение да назначи правителство и да поеме чрез него управлението на страната.
