Неотдавна приятел ми разказа как в автобуса Бургас-Поморие руски турист го карал да стане от мястото си, за да седне там неговата приятелка. Моят човек го напсувал на английски, понеже знае чужди езици, и руснакът стреснато се свил.
Обсъдихме защо така е станало и стигнахме до извода, че явно наглярът си е помислил, че нашият си е българче, а не някакъв друг летовник. Защото изпитвам силни съмнения, че ако и за секунда е смятал, че говори на чужденец като него, едва ли би си позволил да отправя такива заповеди.
Преди време бях прочел из социалните мрежи как мой съгражданин обяснява за руска туристка в чейндж бюро, която крещяла и заплашвала касиерката да учи руски, защото „скоро ще дойдем и тук, както в Крим”.
Дали това е истина знае само човекът, разпространил тази история. Ако е така, съм сигурен, че въпросната простачка изобщо не е представителен пример за мисленето на всички хора от тази страна, пребиваващи у нас.
Ако не, измислилият това е страшно зловреден тип с много извратени цели. И омразата, избълвана от всички коментирали историята, трябва да бъде записана изцяло на негов гръб.
Разбира се, далеч не само туристите от Русия си позволяват да се държат арогантно. Можете да се убедите в това само след кратка разходка из Слънчев бряг. При положение че всички знаят как летуващите тук са привлечени от изключително евтиния за техните портфейли алкохол и други регламентирани и нерегламентирани субстанции и забавления, май нямаме причина да искаме те да са с някакъв нечовешки коефициент на интелигентност и изтънчено възпитание.
Историята познава десетки и стотици примери – на „балконинг” (пиянски скок от терасата на хотелската стая директно в басейна), алкохолни турове, приключващи с танцуващи и повръщащи голи мъже и жени, унизителни лъжи за грабеж, а бижутата са в касата на хотела, и още чудесии.
На мен личен фаворит ми е историята с англичанина, който насън се изходил по голяма нужда в чаршафите, а на сутринта най-спокойно на път за плажа крещял на камериерката да почисти, че е мръсно. Самата тя ми го разказа, но името й ще ви спестя. Живее в Руенско.
Ние на тези хора постоянно се извиняваме. Защото не сме европейци (или руснаци) като тях. Защото не им разбираме всичко от забързаното и злобно ломотене. Защото ги лъжем в очите, че им предлагаме високо качество на туристическата услуга, докато всъщност единствената ни цел е да им съдерем по няколко кожи за нула време, докато са на почивка тук.
Или просто, защото така сме научени от много време. Изобщо не говоря за извинението като белег на култура и възпитание. Смятам че то, както и прошката, е най-красивата проява на съвест, усещане и възприятие. Имам предвид постоянно превития гръб, нямата възхита в очите и увисналата долна челюст пред всичко чуждо.
ОК, имам новина за вас – нищо не се е променило в мисленето ни от времето на дивия социализъм. И ако тогава сме били принуждавани да любим, тачим и милеем всичко руско, как ще си обясните кривенето пред всякакъв западноевропейски тъпанар, дошъл в България не на курорт, екскурзия или да гледа красотите й, а да повръща по улиците и да сере в чаршафите?
И защо постоянно трябва да се извинявам някому за нещо?
На „новые русские”, че не понасям абсолютно всичко от наглите им обноски, а те са ми „двойни освободители от турско и от фашистко иго” (по-възрастните знаят тази дивотия, която ни набиваха кухи даскали в училище).
На западняците, че не им угаждам на глупостите, а те милостиво са ме приели в Обединена Европа – символ на толерантността и свободния дух (а те гледат на мен като някакъв балкански боклук).
На американците, които са ми изсипали стотици хиляди долари „хуманитарна” помощ, а посланиците им у нас играят хоро, докато аз угоднически си режа отбранителните ракети.
На бежанците от Северна Африка и други части на света, които с никаквия си бюджет издържам, а те ме тропат в Съда по човешките права като „расист” и „ксенофоб”.
На евреите, които моите сънародници са спасили, но виж ти, как все пак няколко хиляди не успели да отърват от лагерите на смъртта и трябва това да ми тежи като воденичен камък до десето коляно. На една част от сънародниците си за „възродителния процес”, разбил съдбите им, при положение че аз никого не съм принуждавал да си сменя името и не съм го бил и унижавал.
На политиците затова, че ги мразя, тъй като 90% от тях не вършат това, за което съм ги избрал, а въртят партийни далавери. Отказвам.
No excuses. Без извинения.
