Това е едно особено време в годината. Ако живеете край морето, със сигурност знаете за какво говоря.
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Слънцето пак е жарко, плажовете още са пълни с народ, чайките все така безметежно пикират с крясъци. Но вечер дърветата шумят по-другояче. И това се усеща във въздуха. Иде есен.
Когато бяхме деца, го приемахме някак по-философски. Е, да, ваканцията свършва, след по-малко от месец отново уроци, бележници, родителски срещи, шамари, контролни, класни. Обаче между тях продължаваха игрите, които бедната ни откъм интернет, компютри и игрални конзоли фантазия измисляше – билички, фунийки, ластик, скобелници...
Най-любимо ни беше да разиграваме епизоди или направо цели филми, гледани в едно от няколкото кина в града. Ако си по-печен, се вреждаш за някоя от ролите на „добрите”.
Но и „лошите” си носеха кръста с достойнство. И макар да знаеха как свършва историята (те задължително го отнасяха), всичко беше някак си честно и логично. Приключваше с надеждата следващия път палачинката да се обърне.
И сега е така. Онзи ден разбрах от приятелка, работеща допълнително като козметичка, че вече нямала клиентела и изобщо сезонът свършил. Как така е свършил, дявол да го вземе, та август още не е излязъл! Почти средата на най-отпускаркия сезон е! Обаче истината сочела съвсем друго. Вече няколко десетилетия ме делят от момента с игрите, за който ви говорих по-горе, затова същата вечер изпих няколко питиета и реших да се примиря с мисълта. Изпрах отпускарската си хавлия и банския, избръснах няколкодневната брада.
Да, зная, че имам още много време за плаж (благословен съм да живея на брега), ще брадясвам още и още, но вече няма да е същото. И двете действия направо крещяха със своята ритуалност.
Отново идва есен. Поредната есен в живота ни. Летните игри свършиха, прибирайте палатките, огледайте се от какви дрехи с ръкави и крачоли имате нужда.
Свалете тъмните цайси и добре отворете очи. През тази есен няма да се срещнем със съучениците, няма да обсъждаме кой какви щуротии е вършил през ваканцията. Ще ни се налага отново да избираме. И горещо се надявам (за пореден път неспасяем оптимист, останал завинаги в България) този избор да ни донесе нещо добро и хубаво. За да не пиша в края на следващото лято подобни тъжни редове.
„Почивката свърши, потопявай се!”, помните ли онзи стар виц? Потопих се за няколко часа и надеждите ми вече хич не са толкова силни. Докато съм се търкалял по плажовете, архитектите на грозната матрица, в която живея, старателно са подготвили нейния рестарт.
Ходили са на сакралната си Бузлуджа да обявят оттам със същия непоколебим плам, с който са лъгали толкова много време пионките от матрицата, че са „силни, по-силни от всякога, обединени и достойни”. Разказвали са, че ако вземат по-малко от еди-колко си места в бъдещата законодателна власт, тук ще настане нещо като апокалипсис.
Другите не са ходили на някой паметен за тях планински връх (тяхната история е доста по-кратка, но като ги гледам как я пишат, със сигурност до година-две ще си имат такъв), но цяло лято са обикаляли страната, сипейки лозунги с не по-малък ентусиазъм.
Вождът им цяло лято е прокобвал с мрачното си дуднене, че ако вземат по-малко от 121 места в бъдещата законодателна власт, тук ще настане апокалипсис. А шаманът им се полял с кофа ледена вода „в полза на децата, страдащи от алтруизъм”. Третият пък обяснявал, че ако той не стане следващият министър-председател, тук ще настане... сещате се какво, вече два пъти го прочетохте.
Представих си за малко какво би било, ако всички те за момент се върнат през това особено време в годината, но когато са били деца. Да помислят, че лятото свършва и предстои всички да отидем на училище. Там пак няма всички да се харесваме, то е ясно, но нищо не би ни попречило да бъдем в един клас. Да си учим уроците, пишем домашните и вземаме контролните и класните. По възможност без двойки или с по-малко двойки. Но не би.
Видях и прочетох същата глупост и омраза, с които ги помня отпреди лятото. То не ги е успокоило. Не ги е смирило, развеселило, не ги е заредило с нещо добро.
Може би защото не са ходили на село (откъдето всички те произлизат).
Може би защото не са си спомнили онези игри на добри и лоши, в които и те са искали да са винаги от добрите. А може би, защото толкова безнадеждно са оглупяли, че се мислят за постоянно добри. Което, макар и като деца, инстинктивно усещахме, че е невъзможно.
Лятото свърши. Иде време за училище. Ако и този път не се научим на нещо, май вече наистина ще стане нещо лошо. Не Апокалипсис, не. Но нещо лошо.
Това особено време в годината...
