Атеросклерозата – най-страшното оръжие на старостта

Автор: доц. д-р Гео Нешев

А и доста мои познати на моята възраст вече пият хапчета срещу това заболяване. Какво всъщност представлява тази коварна болест и можем ли да избегнем нейната поява?
Предполагам, че в наши дни Фауст вече не би продал душата си на дявола, защото съвременната наука сега полека-лека превръща в действителност мечтата му да открие еликсира на младостта. Е, наистина тя все още не е достигнала своя апогей в това направление, но пък днес прави твърде много в борбата със старостта или по-точно с нейното най-страшно оръжие – артериосклерозата.

Според съвременната медицинска наука под понятието артериосклероза или по-популярна още като атеросклероза (от гръцките думи атнеrе – кашица и scheros – плътен, твърд) се разбира хронично заболяване, въз основа на което лежи нарушение на мастния (липидния) обмен, проявяващ се с отлагане на мастни образувания (липиди) върху вътрешната стена на артериите с последващо реактивно развитие на съединителна тъкан и огнищни уплътнения. Те, от своя страна, предизвикват стеснения на просвета на артериите и нерядко образуване на тромби. Артериосклерозата е самостоятелно заболяване, характерно за старческата възраст (но в последно време засягащо и по-млади хора), което протича нерядко тежко и води до инвалидизация или смърт.

По честота на локализация в органите и степен на изразеност на атеросклерозата на първо място стои далакът, на второ – бъбреците, на трето – главният мозък, очите и панкреасът. По-рядко артериосклеротични изменения се откриват в артериите на черния дроб, червата, кожата, сърдечния мускул, скелетните мускули и т. н. Заболяването се развива главно след 40-50-годишна възраст.
Клиничната картина на атеросклерозата е многообразна и зависи от локализацията и степента й и възникналите усложнения. Изявата на болестта настъпва бързо, когато са налице напреднали стеснения на съдовете. Предклиничният период на артериосклерозата на практика е неуловим или трудно уловим. Клиничният период условно се разделя на три стадия:

Първи стадий – преходно стеснение на кръвоносните органи.
Втори стадий – критично прекъсване на кръвообращението и развитие на некрози (умъртвени тъкани) – миокарден инфаркт или мозъчен инсулт.
Трети стадий – следнекротично развитие на нефункционална съединителна тъкан (фиброза).

Както вече се посочи, клиничната карта на болестта е различна при различните локализации на заболяването.
Артериосклеротичните съдови заболявания включват исхемичната болест на сърцето (гръдна жаба), включително сърдечния инфаркт, мозъчносъдовите (инсулт) и периферно съдовите заболявания.

Тъй като застойната сърдечна недостатъчност в болшинството си случаи е последица на исхемичната болест и на артериалната хипертония, тя също се включва в този списък. Всички сърдечносъдови заболявания нарастват драстично след 35-годишна възраст, като при жените това нарастване е с 10 години по-късно. Но те са водеща причина за смърт при жените както в Европа, така и в България.

Рисковите фактори, които имат доказана самостоятелна предсказваща сила за артериосклерозата, са класическите главни рискови фактори за продължителността на човешкия живот: артериалната хипертония, нарушенията в мастната обмяна (затлъстяването), тютюнопушенето и напредналата възраст. Освен тях са приети още над 200 косвени рискови фактора, по-важните от които са: захарният диабет, фамилна обремененост, мъжкият пол, увеличение (хипертрофия) на лявата сърдечна камера, намалена физическа активност, стрес, настроение и личностен тип (негативни емоции, социална изолация, депресия и други).

Най-ранната проява на атеросклерозата на мозъчните артерии е отслабване и промяна на психиката на болните. Обикновено се повлияват тези черти на човешката личност, които са й били свойствени на нормално състояние и човекът ги е регулирал по социални, семейни и културни съображения. У едни хора се развива упоритост, подозрителност, жестокост и еуфория; у други – доверчивост, безпомощност.

Типични за атеросклерозата на мозъчните съдове са слабост на умствените възприятия и загуба на паметта. Често, особено при склероза на крупните мозъчни съдове, при промяна в положението на тялото (при ставане от легло, от стол) или при резки движения се появява главозамайване поради това, че склерозиралите мозъчни артерии получават недостатъчно количество кръв. Упорито и тежко е главозамайването при склероза на артериите, кръвоснабдяващи вестибуларния апарат и малкия мозък.

При някои локализации на атеросклеротичния процес могат да настъпят парализи на крайниците, слепота, глухота, загуба на речта. А при стеснение и тромбоза на склеротична почва обикновено се стига до разрив на артериалните стени с кръвоизлив или т. н. апоплектичен инсулт. Ако бъдат обхванати и други жизненоважни центрове, бързо настъпва смърт. В по-леките случаи симптомите за поражение на мозъка бавно отзвучават, но остава картина на отпадане на функциите на определени негови участъци: двигателна (моноплегия – парализиране на един крайник или група мускули, или хемиплегия – парализа на половината тяло), слухова, зрителна или друга дисфункция.

Сравнително често артериосклерозата се локализира и в главните бъбречни артерии. Атеросклеротичното им стеснение води до нарушаване на храненето на бъбречната  тъкан и до появата на т. нар. атрофични изменения. Тук трябва да се обърне внимание на развитието на артериална хипертония, в чийто произход главна роля играе ферментът ренин, превръщащ някои от глобулините на кръвта в повишаващо кръвното налягане вещество – хипертензин.

Една от ранните прояви на патологичните поражения при артериосклероза на периферните артерии е чувството на слабост в съответния крайник, а също и изтръпвания, „мравучкания“ и т.н. Впоследствие се появяват и болки с пристъпен характер, които възникват при физически напрежения и особено при вървеж. Тогава говорим за т.нар. “клаудикацио интермитанс“. При прогресиране на заболяването крайникът става студен, болките възникват вече и при слаби двигателни напрежения, пулсът в съответния участък постепенно са загубва. Появява се реална опасност от развитието на т. нар. старческа (сенилна) гангрена.

Протичането на артериосклерозата е крайно разнообразно. В едни случаи това става много бавно и продължение на десетки години, докато в други – атеросклеротичните изменения настъпват бързо и активно.
Прогнозата за болните от това  заболяване  зависи от много условия, но преди всичко от локализацията на процеса – крупните коронарни артерии, нарушенията във функциите на главния мозък или пък съчетаването на артериосклеротичните изменения с хипертонична болест. От друга страна пък, разпространени и обширни форми на заболяването са напълно съвместими с живота в течение на години, даже със съхранение в една или друга степен на трудоспособността.

Що се касае до профилактиката и лечението на артериосклерозата в днешно време е направено и писано извънредно много. На първо място се поставя концепцията за терапевтични промени в стила на живот, което включва диетично, научно обусловено, хранене, движения и по-здравословни условия на живот (работа, семейно ежедневие, пълноценен отдих). Трите явления на този подход са насочени към различни компоненти на риска.

Лечението, защото такова вече има, трябва да се провежда изключително само от лекари – специалисти (геронтолози) и включва комбинирана терапия, в която влизат медикаменти от групата на статините, йонообменни смоли, фибрати, никотинова киселина, геропротектори и деривати, потискащи разграждането на мазнините в мастна тъкан.
И така Фауст в наше време вече би бил доволен, въпреки че еликсир на младостта все още няма. Но ако си спомним Андерсеновата приказка за свещите, можем да бъдем спокойни, че съвременната наука успешно се преборва с онази – „костеливата”, за да не може тя прибързано да гаси свещите на живота на хората и да горят те възможно по-дълго време.

В категории: Горещи новини , Алтернативно лечение