Словенецът Иво Вайгъл – бивш говорител на югославската дипломация, става докладчик на Европейския парламент за Република Македония
Автор: Велизар Енчев
Словенският евродепутат Иво Вайгъл ще бъде новият докладчик на ЕП за Македония, съобщи македонският ”Утрински весник”. Вайгъл идва на мястото на досегашния докладчик Ричард Хоуит. Официалната биографична справка на евродокладчика гласи:
Вайгъл е бивш министър на външните работи на Словения до 2004 г., а след това съветник по външна политика на тогавашния премиер Янез Дърновшек. На последните избори се кандидатира като независим евродепутат.
След малко уважаемият читател ще разбере какво липсва в биографията на този човек, кой всъщност е Иво Вайгъл и какъв подарък получиха македонистите с избора му на този пост.
За непосветените в темата ще поясня, че „Утрински весник“ е медийното острие на македонизма. Подкрепяното от скопските власти издание се е посветило на антибългарската кампания, в която главен акцент е насаждането на „македонско малцинство“ в България и кражбата на културно-историческото ни наследство.
Случайно или не, но мениджър на „Утрински весник“ е Сърджан Керим – виден представител на турското малцинство в Република Македония, в чиято биография българското му досие е малко познато.
През 80-те години на XX век Керим е дипломат в югославското външно министерство, пряко отговарящ за България. От 2000 до 2001 г. е външен министър на Република Македония, а от 2001 до 2003 г. е постоянен представител на Скопие в ООН.
През 2005 г. е председател на съвета на директорите на сръбския вестник „Политика“, с което доказа, че македонизмът, великосърбизмът и пантюркизмът са естествени съюзници на антибългарска основа.
Нека сега опиша полемиките ми с Иво Вайгъл и Сърджан Керим в Белград в началото на 90-те години на миналия век. Това бяха сблъсъци в качеството ми на кореспондент на БНТ и „Отечествен вестник“ в Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ), докато Вайгъл и Керим се изявяваха като говорители на югославското външно министерство, носещо името Съюзен секретариат на външните работи.
През 1990 г. говорител на министерството бе словенецът Иво Вайгъл, заменен на следващата година от македонеца Сърджан Керим. Всяка сряда те информираха за насоките на югославската външна политика и отговаряха на въпроси на белградските медии и чуждестранните кореспонденти. По отдавна утвърдена традиция България бе постоянен обект на нападки.
В един момент реших да стана коректив на тази непремерена линия на югославската дипломация, като демонстрирам несъгласието си с официални становища, засягащи националното ни достойнство.
В отговор на моето поведение югославският печат, особено в. „Нова Македония“, започна да критикува кореспонденциите ми за БНТ и БНР, в които порицавах сръбския национализъм и македонизма.
„Политика“, „Борба“, „Политика експрес“ и „Вечерни новости“ поместваха диалозите ми с говорителите на югославската дипломация. Полемиките ми с Вайгъл и Керим засягаха българо-югославските отношения и най-вече въпроса за т.нар. македонско малцинство в България.
След като югославската преса отразяваше тези диалози, осъзнах, че имам невероятната възможност да използвам сръбските, хърватските, босненските и македонските вестници като трибуна за българската позиция по спорните въпроси.
През февруари 1990 г. в Скопие се проведе Общомакедонски митинг, на който бяха предявени териториалните претенции към България. По същото време в Македония се създаде организацията „Общомакедонска акция“, претендираща за териториалното обединение на всички македонци извън Югославия.
На пресконференцията на 22 февруари с.г. попитах Иво Вайгъл дали одобрява антибългарските лозунги на скопския митинг и искането за признаване на „македонско малцинство“ в България. Категорично подчертах, че това е недопустима намеса във вътрешните ни работи.
Говорителят заяви, че „Общомакедонска акция“ е една от многото обществени организации и не се нуждаят от коментар.
На това аз отвърнах: „Именно това е намеса във вътрешните работи, когато няма дистанциране на официалните институции. Затова бих искал да разбера дали югославското външно министерство подкрепя такива териториални претенции към България – да или не?“ Вайгъл отговори кратко: „Нито да, нито не“ (в-к „Борба“, „Нова Македония“, „Политика“, 9 февруари 1990 г.).
Полемиките ми с югославската дипломация даваха обилна храна за коментари в югославските вестници, които определяха поведението ми като „агресивно“. Според централната преса в Белград „българският кореспондент влиза в непремерени полемики с говорителите на външното министерство“, „Енчев води словесни дуели с югоговорителите“ и т.н.
Вестник „Нова Македония“ пръв прозря моята тактика и написа:
„Кореспондентът на „Отечествен фронт“ Велизар Енчев, който редовно използва пресконференциите за своеобразна реклама на българските държавни позиции и за пропаганда на великобългаризма на официална София, и този път се впусна в непремерена за случая полемика с югославския говорител, обвинявайки го, че не говори истината…“
(„Нова Македония“, 10 май 1991 г.)
През май 1991 г. югославският външен министър Будимир Лончар (хърватин по националност) се среща тайно с представители на незаконната организация ОМО „Илинден“. Срещата стана в югославското посолство в София по време на кратката визита на Лончар в България.
На една от пресконференциите новият говорител - македонецът Сърджан Керим, коментира контактите на Лончар с „Илинден“, подчертавайки че „те са станали със знанието и съгласието на българското външно министерство“.
Ден по-късно нашето министерство опроверга това твърдение, което ми даде повод да го запитам кой казва истината – говорителят на югославската дипломация или българското външно ведомство?
Керим не бе свикнал да отговаря на остри въпроси, при това зададени от български журналист, и в реакцията му пролича объркване:
„Вие, господин Енчев, бяхте твърде груб към мен, но аз ще бъда внимателен и коректен в отговора си.“
И отново заяви, че София е помогнала за провеждане на среща между чужд външен министър и незаконна организация.
Веднага го репликирах:
„Защо твърдите, че моят въпрос е груб, когато е безспорно, че вие сте изговорили една неистина. И сега би трябвало да поясните дали българското външно министерство има право, или правото е на ваша страна. Освен това, нито един югославски вестник не помести опровержението на българското министерство. Затова пък целият югославски печат даде публичност на вашите думи. Подобен подход в информирането е под всякаква критика. Вашето заявление, че въпросът ми е груб, е абсурдно, а отказът ви да отговорите изчерпателно на запитването ми може да се тълкува само по един начин. И от него се вижда кой е прав и кой не е.“
Керим отговори пестеливо: „Мисля, че вие казахте много повече, отколкото би се очаквало да кажете в този ваш коментар с въпроси и отговори, на които сам отговорихте. Така че аз нямам какво да добавя“ .
(„Нова Македония“, 10 май 1991 г.).
Изнасям всичко това, за да облекча българските дипломати и евродепутатите ни при срещите им с Иво Вайгъл. Фактът, че в биографията му липсва неговата работа в югославското външно министерство говори за две неща: той прикрива белградския си период като официален говорител на югодипломацията и таен сътрудник на сръбската Държавна сигурност (каквито бяха югославските дипломати в балканския отдел на външното им министерство), за да лобира за безпроблемното приемане на Македония в Европейския съюз. И най-вече – за да парира критиките на София срещу нестихващата антибългарска кампания на Скопие.
Изборът на Вайгъл е триумф не само на македонистите, но и на Белград и сръбските тайни служби, които се сдобиха с дискретен съюзник за сръбското членство в ЕС. За да се убедим, че новата кариера на Вайгъл не е случайна, ще припомня, че преди месец Република Сърбия и Република Македония се споразумяха за откриване на общи посолства по света. Така се реанимира провалената югославска идея, сърцевината на която е великосръбската концепция за изкуствена македонска нация, целяща да сърбизира българите във Вардарска Македония.
На Балканите историята се повтаря – или като драма, или като фарс. Каква ли пиеса ще ни изиграят словенецът Иво Вайгъл и македонският турчин Сърджан Керим?
Анализирай това
Фактът, че в биографията на Вайгъл липсва работата му в югославското външно министерство, говори за две неща: той прикрива белградския си период като официален говорител на югодипломацията и таен сътрудник на сръбската Държавна сигурност, за да лобира за безпроблемното приемане на Македония в Европейския съюз. И най-вече – за да парира критиките на София срещу нестихващата антибългарска кампания на Скопие.
