Приемете нашите извинения, задето не ви обърнахме достатъчно внимание, точно на Международния ви ден, по средата на седмицата. Вярно, че тогава празнуваха и музиканти и архитекти, та вие минахте някак си по на заден план, но това не е оправдание. Простете ни, че покрай предизборните истерии не ви обръщаме особено внимание, но мисля, че вие сте свикнали. Особено през последните двадесетина и повече години.
Една голяма част от вас отказват да се променят и със страшно упорство държат на светлото минало, когато са живеели с идеята за светлото бъдеще. И понеже то се случи и стана грозно ясно, че изобщо не е светло, тази част от вас са запушили очи и уши с ръце и от време на време пускат само дясната. За да пуснат с нея съответната бюлетина.
Някои наричат тази част „червени бабички”.
И аз, от време на време, но съвсем на шега, честна дума! Не мога да намразя никого заради това. Не мога, дори и да ми крещи в лицето (случвало ми се е), че съм фашист, неблагодарник и ако имал власт, щял да ме обеси. За бесенето както и да е, приемам, че ако го мисли наистина, е жалък нещастник, желаещ не по-младият от него да работи и плаща данъци, за да го издържа, а да го убие веднага, със собствените си ръце. А казват, че с възрастта човек помъдрявал. Може, но не и у нас.
Още в началото на тези двадесетина и повече години, за които споменах по-горе, с много близък приятел седяхме и пиехме ракия. Нещо се бях запалил и обяснявах, че не дължим чак такова уважение на нашите бащи и майки, защото преди са си траели. Хем са виждали, че е било грешно и пак са си траели.
Приятелят (той още тогава, на 22 си беше мъдър и спокоен, а днес вече ми е еталон за зрял човек) седя, слуша ми заядливото мънкане и накрая отсече:
„Добре, ти как би се почувствал, ако си живял 40 и повече години и изведнъж някакъв идва и ти обяснява „Стоп, грешка! Отсега нататък вече почвате да живеете по съвсем друг начин”? Че на мен някой ако ми каже така, ще го пребия с кеф. Как така грешка? Животът ми е грешка, така ли? Е, аз какво? Да бъда изтрит ли?”
От този разговор нататък гледам да не врещя толкова истерично „Скрий личната карта на баба си!”, „Дъртите определят бъдещето ми” и подобни. И смятам, че не това ми е проблемът. А срамното положение останалите, недъртите, да се дърпат, когато дойде време за гласуване, с гнусливо притиснат нос „Не мога да понасям нито тези, ни онези”.
Но за вас ми беше думата, уважаеми възрастни българи. (Тези, дето искат да бесят, бият, разстрелват, удрят печати по момичешки бедра, режат дълги коси и късат обеци, са ми неуважаеми, както вече ви казах).
Всички виждаме и знаем на какво дередже сте. Да, до болка ни е ясно и онова, за хляба, за киселото мляко, за лекарствата и достойнството.
Но имам новина за вас – единственото преимущество на честните млади българи пред вас е само че са млади. А ясно ви е какви задължения и грижи имат и за кого и колко неща трябва да мислят. Спомнете си ги от вашата младост. И като си я спомните, си задайте честно и някои въпроси.
Как така „здравеопазването беше безплатно”? Защо „летните лагери бяха безплатни”? Защо „картата за почивка беше без пари”? Защо „хлябът беше 30 стотинки”? Защо „всичко беше толкова евтино”? Какви заплати получавахте. Къде е отивал остатъкът от тях.
Но не само за плюскане и пиене се запитайте. В какви идеали сте вярвали? Възможни ли са били те? Какво означава „развит социализъм”? Откъде пари за този 45- годишен експеримент? Защо, ако е бил толкова хубав и справедлив, не продължи да съществува, а се изпари яко дим, когато парите оттук и оттам свършиха?
Скъпи възрастни българи! Да, напълно съм съгласен с вас, че вие построихте това, в което днес живеем всички – и вие, и ние. Абсолютно съм „за”, че не е честно вие, които сте посветили здравето и най-хубавите години от живота си на бъдещето, в момента да го живеете покрити с унижение. Но вече е някак си по-друго и всеки (уж) има право на избор.
Така че, мислете внимателно преди избора. А че не съществува никаква възможност миналото, с гърбавите москвичи, верото за чинии в зелени найлонови шишета и хлябът от 30 стотинки да се върне, бъдете 100% сигурни!
Първо, времево-пространствен начин за да стане това не е измислен. И второ – няма да го допуснат сегашните управляващи – деца, внуци и правнуци на тези, които управляваха вас. И заради които лапахте мухи в името на днешното светло бъдеще.
Уважаеми възрастни! Вече всички сме страшно изхабени от злоба. Вече „червени бабички” и „сини прашинки” използват само най-закоравелите глупаци, които никога няма да мръднат нито крачка напред в своята мисъл. Вече почти никой не ви обвинява в каквото и да било.
В малодушие, страх, недалновидност, обезверение, ретроградност, комунизъм... Но и вие не ни обвинявайте. В злоба, бездушие, фашизъм, лицемерие, безотговорност, родоотстъпничество...
Честит ви международен ден на патерица и не ни мразете. И ние няма да ви мразим. Защото, докъде ще стигнем? Стари срещу млади. Млади срещу стари. И така, до края на България.
С политика не се занимавам.От мен сив Аврамчо тя не зависи.С-уа-ау...-Долу тия и ония България няма да оправя...Има филм На края на света-1999 год.За Пловдив ок.1947 год.Знаем кадъра-спореха ходжата,попа и Аврам-евреина-зидар за стълбата.Аврам и внук му се отделиха на страна и въртяха синджирчета-смеейки се на борещите се за стълбата...Мисля,че политиката е стълба и нее за обикнов.човек.От политиката-самозаблуди или келепир-полза за човек-дае на работа,моя човек да ме назначи,за него-нашия ще гласувам...Негласуваш ли за нашия лидер-гладуваш...Чуждия лидер си назначава своите човеци в предприятието.[bluescreen]
