Дамското сърце е растение, особено подходящо за сенчести композиции
Автор: Дина Харизанова
Колкото на повече години стават нашите градини, толкова по-малко открити слънчеви места остават в тях, тъй като порасналите дървета плъзгат все по-нашироко сянката си. Да цъфтят в тези условия могат само няколко многогодишни видове.
Начинаещите цветари любители често изпадат в униние, когато пред тях се изправи задачата да създадат цветна леха в някой сенчест кът в двора си. Най-труден в случая е подборът на цъфтящите растения. И тук на помощ идва като някоя мистична фея от приказките едно добре познато още на бабите ни цвете, популярно у нас като дамско сърце.
Хората отдавна са забелязали сходството на цветовете на това нежно растение със символичното изображение на сърце. Именно затова и различните народи са му дали подобни названия – в Германия то се нарича „Цветето на сърцето“, във Франция е „Сърцето на Жанета“, а в Полша го назовават „Пантофката на Божията майка“. Англичаните влагат повече смисъл на „разбито сърце“, но съществуват и варианти, които дословно означават „сърцето, от което тече кръв“. Ботаническото му име е дицентра (Dicentra) и то произлиза от гръцката дума dis, което означава „двоен“, и kentron – «шпора», което по-скоро е свързано с двата характерни израстъка на цветните му листенца.
Засадено на сенчесто и влажно място, с външния си вид растението напълно оправдава името си – то е пищно, с нежни зелени листа, сред които като гердани се провисват яркорозовите му сърцевидни цветове. Обикновено дамското сърце започва да цъфти през май или в първите дни на юни, а съцветията му се задържат свежи в продължение на цял месец. След това растението изпада в покой и неговата наземна част постепенно пожълтява и отмира. Но рано на следващата пролет отново се събужда за нов живот и над почвата се подават нежните му кълнове.
Ако тази широко разпространена в градините ни китка се стори някому старомодна или недостатъчно изискана, следва да обърнем внимание на нейната белоцветна форма, която изглежда още по-стилно и освен това прекрасно „осветява“ тъмните ъгли на двора ни. На любителите на по-необичайните вариетети вероятно ще им допадне повече сорта „Златно сърце“, който се отличава с ярки златистожълти листа. Изумително красиво съчетание ще се получи, ако той бъде посаден в компанията на хостата от вида с жълти краища на листата.
Легенда за сърцето на Жанета
Френска легенда гласи, че някога една девойка отишла в гората за ягоди и се заблудила. Тя се лутала из горските пътеки, докато слънцето не се скрило в гъстите клони на дърветата и наоколо станало тъмно.
Жанета вече била изпаднала в пълно отчаяние и цялата била обляна в сълзи, когато точно срещу нея изникнал млад и красив конник. Той бързо я метнал на коня си и запрепускал из гората. През целия път Жанета се притискала към гърдите на младежа, спасявайки се от мислите за надвисналата заплаха. Оказвайки се пред дома си, тя нежно целунала спасителя си и дълго време не могла да успокои сърцето си.
Минало известно време, а образът на прекрасния конник не напускал мислите й. Девойката разбрала, че очаква срещата с него, а сърцето й подсказвало, че трябва да го види отново.
Една сутрин през селото преминал сватбен кортеж и хората излезли на улицата, за да приветстват младоженците. Когато Жанета се приближила, тя разпознала в мъжа своя спасител, който сега вървял редом до щастливата си красива съпруга. Сърцето на девойката не издържало и пръскайки се, се превърнало в цветето дицентра.
