Проявената от предците ни солидарност с хората от южната ни съседка ни обединява повече от всичко
Автор: Проф. Пламен Павлов
Поводът да се обърнем към гръцкото въстание, прераснало във война за независимост, е проявата, организирана на 5 април от българското неделно училище „Цар Симеон Велики“ в Дикеа и Орестиада – в непосредствена близост до южната ни граница при Свиленград.
Под ръководството на Диана Кимпарис училището се включва в организираната от Министерството на образованието национална програма „Неразказаните истории на българите (2024-2025)“, насочена към българските училища в чужбина.
Изборът на темата е повече от сполучлив – „Неразказаната история на Хаджи Христо Българин – един от малко известните революционери в България и герой в освободителната война на Гърция“. Отлично организираната презентация се превърна в истинско тържество с български песни и танци, но за всичко това ще стане дума малко по-нататък.
Пред публиката в Орестиада обърнахме внимание на участието и на други българи в гръцката революция, вкл. на пълководците Ангел Гацо, Тасо Каратасо, Марко Бочар, Стайко Стайкопулос и др. Съзнателно поставихме акцент върху българите от Одрин и Одринско, участвали активно във въстанието въпреки отдалечеността на района от неговия център. Това предизвика жив интерес от страна на присъстващите – става дума за родния край на прадедите на поне част от тях.
Във времето на гръцката революция днешните граници не съществуват. При това сегашният град Орестиада (наричан в миналото Нова Орестиада) е създаден през 1923 г. на запад от Марица от бежанците от старата Орестиада, разположена също близо до Одрин, но на източния бряг на реката. Още нещо, в запазените документи личностите са свързвани не с конкретни селища, а със съответния административен център – в случая Одрин (дн. Едирне в Турция). И е напълно възможно някои от героите, за които ще стане дума, да са от „старата Орестиада“.
Преди да преминем към техните съдби нека отбележим фундаменталния принос на акад. Николай Тодоров и проф. Веселин Трайков, издирили и публикували солиден документален материал в издадената от БАН през 1971 г. книга „Българи участници в борбите за освобождението на Гърция (1821-1828)“.
Нека започнем с офицера Алекси хаджи Стану Одринчанин (буквално „Алекси, син на хаджи Станьо“), командир на 50 войници, участник в конницата на Хаджи Христо. В документ, подписан на 30 декември 1829 г. в Навпакт от пълномощника на правителството Августинос Каподистрия (премиер на свободна Гърция през 1831-1832 г.), е отбелязан аванс за неизплатени до онзи момент негови заплати. В друг документ, датиращ от 1831 г., българинът моли за финансова подкрепа.
Причината е следната – за да вземе при себе си децата си, останали в Одрин, Алекси изхарчва всичките си средства и затъва в дългове. Българинът подчертава че помощта му е необходима, за да може да ги изучи. Моли и за държавно жилище, тъй като живее със семейството си „… в една развалина...“ Както изрично се казва в документа, одринският българин е изгубил „… цялото си състояние в борбата за Гърция…“
Димитър Българина от Одрин е подофицер в конницата на Хаджи Христо, но се сражава и под командването на други пълководци, вкл. на Марко Бочар. Раняван е седем пъти, вкл. в гърдите. Одринският българин Димитър Георги Кевеларис е оценяван като „… стар борец в свещената борба…“ Удостоверението му е подписано от ген. Гурас.
Признание от държавата получава и подпоручик Димитър Георги Българина, също раняван няколко пъти, куриер при известния генерал Георгиос Караискакис. Това предполага връзка с Хаджи Христо – генералът българин често действа под командването на Караискакис, вкл. в знаменитата битка при Дервенаки през 1822 г. Друг българин от Одрин, боец в конницата на Хаджи Христо, раняван няколко пъти, е Киряк Българина.
Интерес буди случаят с Димо Коста Одринчанин, който през 1829 г. служи в гарнизона на Спорадските острови, а преди това е участвал на други места от театъра на бойните действия. За Георги Йован от Одрин се знае, че е бил командир на петима войници, което е отбелязано в документ от 1830 г.
Освен в гръцките земи, българи от Одрин и Одринско участват в събитията в Молдова и Влашко, откъдето през 1821 г. Александър Ипсиланти дава началото на борбата за освобождението на гърците и останалите балкански християни, на първо място на българите. Един от тези българи е Георги Бошняка от Одрин, служил в княжеската гвардия в молдовската столица Яш. Такъв е случаят и с Георги Сърбу, отново от Одрин, също от гвардията на молдовските князе и участник във „Филики Етерия“.
Изключително интересен и показателен за участието на одринските българи в борбата с общия противник е съдбата на Никола Стано. В негово лице срещаме един от най-богатите хора в Одрин, „… притежавал много и големи имоти и доста пари…“ В запазената документация се каза, че Никола е бил собственик на „… три грамадни здания в града Одрин; един голям магазин в Одрин /…/, три чифлика с грамадни размери в околностите на Одрин, в които имаше къщи и складове с пристройки, като кошари за овце, обори за крави и волове, конюшни; мебели и покъщнина от трите здания и магазина му; сребърни и златни прибори; много скъпоценни украшения – диаманти, бисери и други подобни, както и два милиона гроша, намерени в сандъци вътре в магазина му…“
Подобно на други влиятелни българи, Никола се включва във „Филики Етерия“, но през 1821 г. е арестуван и съден от властите, а имотите му са конфискувани. Съдбата му е трагична и се налага неговата съпруга Елена и дъщерите им Мария и Елисавета да търсят спасение в свободна Гърция. Уви, изгубили всичко, близките на Никола живеят в мизерия в Атина, поради което се обръщат към правителството за помощ.
Верността на казаното от тях е потвърдена с официални актове от митрополитите на Атина и Акарнания. Самото прошение е заверено от кмета на гръцката столица Емануил Куцикаридис на 5 май 1862 г.
Нека се върнем към повода за тази статия. Както стана дума, имах удоволствието да присъствам на презентацията на „Неразказаната история на Хаджи Христо Българин“ пред родители, ученици и гости на 5 април 2025 г. в Орестиада.
Заедно с Диана Кимпарис, която е и автор на текста, в презентацията участваха учителките Стефка Страку и Елена Вангелова, както и учениците Теодосия Страку, Михаела Михайлова, Димитриос Сотириадис, Мария Страку, Константинос Арванитидис, Теодора-Маргарита Триандафилу, Кирилка-Павлина Михайлова, Хрисанти Франгуди, Александрос Теодосиу, Андония Карабаглиду, Дафни Цоку, Мария Гаруба и Христо Вангелов. Непременно трябва бъде отбелязана подкрепата за българското неделно училище от страна на Атанас Кимпарис, който има заслугата за неговото откриване и легитимиране пред местните власти.
В публикуваните от акад. Николай Тодоров и проф. Веселин Трайков документи поименно са посочени 730 българи, а в списък, изготвен от руските военни власти, сред хората на Ипсиланти в Молдова са отбелязани още 130 смелчаци от различни градове в Мизия, Тракия и Македония.
Със сигурност общият брой на българските участници в освобождението на Гърция е няколко хиляди, без да броим пострадалите от репресиите на османската власт по време на „Гръцката завера“ в самите български земи.
Всичко това трябва да се знае и помни от днешните гърци, но и от нас, българите. Проявената от предците ни солидарност с хората от южната ни съседка ни обединява повече от всичко. В името на нашето общо бъдеще.
