На добър час, родолюбци!

Автор: Стефан Солаков

Най-после! Патриотичният фронт вече е неотменим фактор в законодателната власт на България. Финалният щурм на родолюбците беше възнаграден от доверието на нашите сънародници, безмилостно лъгани близо четвърт век от политическите партии, нехаещи за националните интереси на Отечеството.
19 депутатски кресла ще заемат в 43-то Народно събрание пратениците на „Патриотичен фронт НФСБ – ВМРО“ и още в първите дни след старта на новия парламент ще трябва да доказват, че делата тежат повече от думите, изречени в предизборната кампания.

Няма да е лесно на патриотите сред шарения състав на новото Народно събрание. За първи път в модерната политическа история на България осем партии ще кръстосат шпаги и ще търсят изход от дълбоката криза, в която е потънала държавата през последните години.
Освен формациите на старото статукво в парламента влязоха и някои организации, чиито лидери още отсега дават доста съмнителни сигнали относно намеренията им да работят честно и прозрачно за националните интереси на българската държава.
Само пет дни изминаха от финалната битка за парламента, а някои от основните играчи в новия му състав вече стартираха конвейера за политическа демагогия, с която е прочута партийната върхушка у нас.

Предизборните лакърдии за принципи и вярна служба на Отечеството бързо бяха забравени и на предна линия отново изплуваха себичните сметки и ужасяващата меркантилност на „новата политическа класа“ в България.
Парламентарните риби още плуват на воля в морето на току-що приключилите избори, а около държавния тиган навалицата и ръгането с лакти става все по-осезаемо.

Победителите от ГЕРБ вместо да ликуват, изглеждат все по-уплашени от задаващата се изпълнителна власт. Оказа се, че бате Бойко бил наредил новия си кабинет още преди изборите на 5 октомври, но сметките му излязоха криви, след като националният кръчмар каза тежката си дума и в парламентарната механа нахлу голяма група родолюбиви хъшове, готови да нарушат спокойствието на старите политически пияндета и да защитят интересите на голяма част от неоправданите българи.

Още в началото на новата политическа есен стана ясно, че предизборните обещания на почти всички участници в надпреварата вече са захвърлени на боклука заедно с рекламните плакати и тъпоумните клетви за радикални промени в мизерния живот на нашия народ.
Партийните бабаити, които се заканваха на ветераните от политическата банда, яхнала България вече 25 години, бързо свиха знамената на театралния си гняв и покорно доприпкаха до коляното на победителя с надеждата да получат съответния пай от новата държавна софра.

Най-повратлив се оказа Николай Бареков, който вече активно се умилква около старата си любов Бойко Борисов, въпреки че го беше обявил за масов убиец по време на предизборните си обиколки.
Пловдивският Дудук доказа, че е най-устойчивият пример за фекалната същност на „модерния“ български политик, създаден с парите на незаконно забогателите обитатели на престъпното задкулисно подземие у нас.

Не по-малко арогантни и готови на безпринципни компромиси са и представителите на Реформаторския блок, които още нестъпили в парламента, вече се надуват като въшки и се опитват да извиват ръцете на шашардисаните „победители“ от ГЕРБ.
Техният резил тепърва ще наблюдаваме при предстоящата шетня около съставянето на новото правителство. Сянката на Иван Костов, този зловещ Дарт Вейдър на фалшивата демокрация по време на безкрайния преход към Нищото, очевидно ще увисне и над парламентарната група на менте реформаторите, които вече се ритат болезнено под масата на привидното им единство.

Забележително е следизборното поведение на Лютви Местан, водач на групата на политическите еничари, която очевидно се увеличава според последните електорални резултати. Едва сдържащ разочарованието от изплъзващата му се власт, хитрият турски лисунгер се опита да заплаши българите с отмъщението на етническите малцинства. Сред обърканите му психоделични тиради за новия политически „концепт“ изплува и най-новата уйдурма на анадолските агенти  у нас, очевидно подсказани от техните кукловоди в Анкара.

Изгонени през вратата на изпълнителната власт, те се опитват да се върнат през комина като лансират идеята, че само евроатлантическите ценности трябва да играят решаваща роля при създаването на новия министерски кабинет. А както добре знаем, последно време незаконната турска  партия упорито си прави реклама като най-близката до европейските стандарти политическа формация в България.
Навремето и армията на съседна Турция се самовъзхваляваше по абсолютно същия бабаитски начин, докато нейна бойна бригада неочаквано беше изклана до крак в Корейската война, завършила печално за авторитета на анадолските аскери.

Най-голям ужас за Местан и компания предизвика влизането на истинските патриоти в новия парламент. Със съскащ от уплаха гласец агент „Павел“ предупреди незнайния бъдещ премиер да не дава път към властта на „крайните националисти“, които очевидно ще притеснят болезнено туркофилите в Народното събрание и ще пресекат всички опити за антибългарска дейност от страна на анкарската агентура.
Трудни времена настават за политическите мекерета в парламента. Духът на новото време вече се чувства във въздуха на предстоящата есенна сесия на Народното събрание.

Няма да бъде лесно и за депутатите от Патриотичния фронт, които тепърва ще трябва да преодоляват скритите капани, дебнещи из коридорите на властта. Съблазните се увеличават, съответно и отговорността, която пада върху плещите на новите родолюбиви законодатели, обречени да пожертват лични и партийни интереси в името на майка България.

Пътят към успеха вече е открит, остава да чакаме и конкретните резултати. И пак повтарям – времето на думите свърши, идва ред на делата, които ще върнат доверието в българската политика и ще поведат държавата към възраждане и равноправно европейско присъствие. На добър час, родолюбци!

В категории: Коментари , Горещи новини