Вечнозеленото дърво често може да се види и у нас, макар и повече като декоративно
Автор: Дина Харизанова
Колкото и странно да звучи, има плодни дървета, които дори по нашите ширини цъфтят през... есента. Не става дума за природен феномен, на какъвто често ставаме свидетели напоследък – на цъфнали през октомври сливи и ябълки. Просто на екзотичната японска мушмула именно есента, та дори и ранната зима, е периодът на естествен цъфтеж. Следствие на това, плодовете й узряват много рано – още през март-април, и така те се явяват едни от най-първите пролетни фрукти.
Макар и известно като японска мушмула, това растение няма нищо общо с познатото ни плодно дърво, освен че листата му са много подобни. Всъщност в средиземноморския район то е по-популярно като малтийска слива.
Нейната родина е Япония, където е била окултурена още в най-древни времена. Широко е разпространена също и в Китай, където се смята, че е пренесена от Хавайските острови. Среща се и в Индия, Израел, Бразилия, на Бермудите, Турция, Сирия, Ливан, Гърция, Грузия, Южна Италия, Португалия, Испания, Южна Франция, Северна Африка и естествено – в Малта.
У нас често може да се види в частни дворове в по-топлите райони на страната и особено по Черноморието, където бива отглеждана най-вече като декоративен храст или дърво. Неговите плътни вечнозелени месести листа придават на градината тропически вид и ярко контрастират с типичната местна флора.
Цъфтежът на японската мушмула започва през октомври-ноември, след първото по-силно захлаждане, като събраните в едри съцветия цветове с охота се посещават от пчелите. Все пак трябва да отбележим, че те са чувствителни към мразовете. Докато пъпките и завръзите са доста по-студоустойчиви и могат да издържат студове до минус 5-7 градуса. Стига, разбира се, да не продължават твърде дълго. Самите дървета обаче могат да преживеят и мразове до минус 15 градуса.
Плодовете са много вкусни и сочни. В диаметър достигат до 8 см и са събрани на снопче по 8-12 броя. Плътната им кожица е с жълта или оранжева окраска и лесно се отделя от месото. Семената са доста едри и лъскави. Ако се използват за засаждане, това трябва да стане възможно най-скоро след извличането им от плода, тъй като не понасят засъхване. В краен случай могат да бъдат запазени във влажна среда с по-ниски температури в продължение на не повече от месец. Засадени, на стайна температура те поникват за 2-3 седмици. Растението може да се размножава и вегетативно чрез резници.
Младите екземпляри на японската мушмула успешно може да се култивират в зимната градина или да се отглеждат в остъклен балкон. Ако саксията е достатъчно голяма и не ограничава растежа на дръвчето, то бързо ще достигне височина над 1,5 метра.
То добре понася резитбата и короната му лесно се поддава на формиране, затова мушмулата може да бъде използвана за направата на бонзай.
А ако в един съд се засадят заедно няколко семена, то ще се получи антрактивна композиция. Активно развиващите се млади растения трябва да се пресаждат всяка година, а вече по-възрастните – по-рядко (през 3-4 години). Но при тях е желателно ежегодно да се подменя горният почвен пласт.
В домашни условия отгледаните от семена екземпляри започват да радват стопаните си със своите цветове и плодове още на 4-5-годишна възраст.
