На 18 декември 1944 г. Георги Димитров бие депеша до Трайчо Костов: „Необходимо е династията да се дискредитира политически чрез Народния съд в лицето на цар Фердинанд и цар Борис Трети, да се дискредитира цялата дворцова камарила. Да се развенчае Борис като „народен цар" и да го заклеймим като палач на българския народ"!
Това е главната цел на фалшифицирането на дневника на Любомир Лулчев, за което стана дума в предишния брой на „Десант“.
Димитров е убеден, а това наистина и става: по време на заседанията на Първия върховен състав, минат не минат няколко минути и председателят на съда развява „политическия документ на епохата“, позовавайки се на „както е отбелязано в дневника на Лулчев"...
По инструкция на Трайчо Костов съдът трябва да се „движи с максимална скорост, за да не се изгуби политическият ефект". Помага му и този безапелационен „прокурор“, както и невъзможността подсъдимите да изясняват каквото и да било. Самите съдии нямат право да задават въпроси пряко, а чрез председателя. А това той прави, след като се съветва с Трайчо Костов.
„На обвиняемите да не се позволи да използват съда като трибуна" – нарежда на дясната си ръка от Москва Георги Димитров.
Най-сетне за всички е ясно, че според Наредбата за Народния съд „няма да се спазват нормите на досегашното съдопроизводство".
Ние сме сигурни, че читателят познава житието на цар Борис Трети (да оставим една пишман дипломатка, че и писателка на всичко отгоре – Леа Коен, да си дрънка, че цар Борис се „провалил като държавник и човек") и ще си направи изводите за престъплението с фалшифицирането на дневника на Лулчев.
„Лулчев – казва царят при една от срещите си с астролога, – ти искаш от мен големи работи. Не мога. Аз съм кърпач. Аз съм скопен и мачкан от своя баща, аз нямам воля за работа. Не съм за далечни работи"...
Това ли е, читателю, царят, който познаваш от двадесет и пет години свободно слово?! Не е, разбира се! Още по-малко той е такъв в други пасажи.
При една среща Лулчев бил запитал царя за Стамболийски, след което индиректно го посочва като убиец: „Затова си и пострада, горкият, защото ти се доверяваше".
Според дневника на Лулчев, царят изпитвал панически страх от германците. В Берлин го били имали за английски агент. В същото време пред Лулчев цар Борис се хвали, че след всяка среща с Хитлер се бил зареждал с нови сили.
По извадки от дневника може да се съди, че Негово Величество бил малодушен, коварен, двуличен, колеблив, страхлив, безхаберен. Дънов го бил нарисувал така: „Той е занят със своя престол, но върви по женската линия: богат, силен, печалба. Мъжката линия е невидимият свят, волята божия"...
И още: пред министър Функ царят бил казал, че именно той – Борис Трети, бил строител на Тристранния пакт, че без България оста Рим-Берлин би се прекършила по средата. И дори се клел пред хитлеров министър във вярност на фюрера.
Можем да цитираме още нелепости, дори по-фрапиращи, но ще приключим с едно противоречие, недопустимо за маг като Лулчев. Според дневника, той бил изненадан от смъртта на царя. Хороскопът му от 60 страници не сочел за скорошна смърт. А само преди няколко листа, малко преди срещата с Хитлер, на 14 август, е записал, че за царя има неблагоприятно съчетание в съдбата му за месец август!
Във фалшификата има още и обвинения към други лица. Например към Багрянов, един почтен политик, има вметнати фрази за злоупотреби с милиони и какво ли не.
Самият дневник не е като нещо съкровено, а обемиста папка с листа, написани на пишеща машина. Лулчев без да го питат (това издава сделката, б. а.) обяснява, че започнал да води дневника си от края на 1938 г. и както си е редно - на ръка. Но когато започнали бомбардировките, преместил се в Марчаево и преписал всичко на машина.
Сега да видим нещо, което още по времето на социалистическия реализъм един честен историк – Иван Пауновски, в романа си „Възмездието" споменава, наистина - с уговорка, трябва все пак да се съобразява с повелята на времето, че се говорело, че дневникът може би е фалшив.
Лулчев е писател, поет, това си личи и от словото в голямата част от дневника - жив стил, картинен. И неочаквано - без преход, се примамва към стил грапав, тромав, недодялан, дори полуграмотен. На базата на това несъответствие Никола Гаврилов за сетен път ще се опита да отърве Лулчев, като казва пряко на съдиите: „Ами вижте го, чуйте словото му, сравнете го със словото му от дневника - та пред вас се намира луд човек!"
Сега остава още една загадка, свързана с Лулчев. Оказва се, че в навечерието на деветосептемврийския пуч Павел Груев е изгорил царските архиви. Но пред съда са доставени документи от царската канцелария: шифровани телеграми, доклади, лични писма. И всичко това било намерено в къщата на Лулчев, наричана също колиба. Тя представлява десетина квадратни метра стаичка, пълна с книги. И какво ще търсят тия, повечето тайни документи, там?! Продължение на фалшификацията?!
Читателят още помни стария чаровник от телевизия СКАТ Михаил Топалов. Бях го нарекъл Властелинът на тайните, но Лияна Кирилова, журналистка, го бе определила по-точно: „Дедо Ми не беше журналист, писател, историограф. Той беше институция, нямаща аналог в съвремието ни".
Питал съм тоя стар мой приятел за дневника. „Толкова плитка фалшификация - отвърна ми той, - че се учудвам на непрофесионализма на хората от НКВД. Сред тях е имало истински майстори на това изкуство... Но по време на Народния съд то се знаеше. Буров каза веднаж, бе малко да драснеш и нискокаратното покритие ще се изтърка и вместо злато ще видиш, че държиш тенекия... Ами да вземем само разговорите между цар и гадател - та те са на такова битово ниво, на каквото са комшийките от „Не сме от тях!"
Нали най-логично е: най-добре мълчат мъртвите, както проповядва другарят Сталин! Дневникът си е свършил работата...
На Георги Димитров Лулчев не му трябва жив. Но трябва жив на Сталин. Ние вече знаем от „Десант", че тайно от Димитров и Кръстьо Раковски не е разстрелян. И това става по искане на Сталин.
А към него с молба да бъде запазен живота на Лулчев се е обърнал личният му астролог, маг Волф Месинг.
На 18 декември 1944 г. (понякога историята проявява удивителна ирония - виж датата от началото на текста, б. а.) той пристига тайно в София. Волф Месинг се среща с Дънов. Целта, според следящите Учителя незаловени агенти на Гестапо, е двамата велики окултисти да организират митичен заговор за по-скорошно военно поражение на Райха.
За изкушения от мистиката и свръхестественото Химлер, шеф на окултното общество ТУЛЕ, е ясно: ангелският танц на Бялото братство, паневритмията, изпълнявана със специални стъпки в ход, обратен на часовниковата стрелка, спирал хода на смъртта и бил противостояние на маршируващата в правоъгълен ред армия на Вермахта.
Онова, което може би щяло да последва от намесата на великите магове в хода на войната, било непредвидимо.
Химлер нарежда на агент, вмъкнал се в Бялото братство, близък с Дънов, да го ликвидира.
Но на срещата между Дънов и Месинг бащата на Бялото братство вече се е застъпил за Лулчев, след като е обяснил способностите му. Остава само Волф Месинг да убеди Сталин българският окултист да бъде измъкнат от лапите на смъртта.
БЪЛГАРИЯ ИМАШЕ УЖ ПАРТИЗАНИ НЕ ОТ ОБЕКТИВНА ПРИЧИНА А ПО НАРЕЖДАНЕ НА КОМИНТЕРНА.ТЕ СЕ ПРЯВИХА СЛЕД СТАЛИНГРАДСКАТА БИТКА , А НЕ КАКТО ГЪРЦИЯ И ЮГОСЛАВИЯ.НО САМО В БЪОГАРИЯ ИМАШЕ ''НАРОДЕН СЪД''НАРЕДЕН ОТ ДИМИТРОВ,/ПО НАРЕЖДАНЕ НА МУСИАКАТИЯ ,ДА БЪДЕ ИЗТРЕПАН ЕЛИТА НА НАЦИЯТА НИ /КАКТО ТОЙ НАПРАВИ И С РУСИЯ./ НАШИТЕ СЕ ПРЕСТАРАХА.ЗАТОВА НИЕ НЯМАМЕ ОПЗИЦИЯ И ДНЕС ,КАКТО ДРУГИТЕ СОЦ.СТРАНИ.ТЕ НЕ СИ ИЗИРЕПАХА ЕЛИТА НА НАРОДА СИ.А БЕ СОУГИНСКИ НАРОД БЕЗ НАЦИОНАЛНО САМОСЪЗНАНИЕ СМЕ И ДО ДНЕС.ДПС ПРАВИ КАКВОТО СИ ИСКА А НИЕ СЕ ЯДЕМ ЕДНИ ДРУГИ.
