Не само лятото, но и тазгодишната есен май ще запомним с голямата влага и неприятно време. Все по-често става дума и за вирусите, които ще ни атакуват тази зима.
Автор: доц. д-р Гео Нешев
Когато сме млади, по не обръщаме внимание на заболяванията на дихателните пътища, но на стари години те ни причиняват сериозни проблеми. Кои са по-опасните болести от този вид?
Милкана Георгиева,
Велико Търново
Едно от най-неприятните възпалителни заболявания на дихателните пътища е така наречената
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Най-напред трябва да поясним термина „обструктивен“. Това ще рече запушване, задръстване, тоест непроходимост на въздушните пътища в човешкия организъм. Хроничната обструктивна белодробна болест е изява на хроничен бронхит и/или белодробен емфизем, съпроводени с хронично запушване на дихателните пътища. Обструкцията, с малки изключения, прогресира.
Характерът на болестния процес определя и различните форми, под които протича заболяването. Що се отнася до неговите клинични прояви, те са хронична продуктивна кашлица, при която се отделят храчки, а също и хриптене и задух.
Голямо значение за естеството на съответното обструктивно заболяване имат различните болестни процеси, както и факторите, довели до него (например тютюнопушене). При това трябва да се знае, че в случая чистите характерни форми се срещат рядко. Болните могат да имат едновременно хроничен бронхит и/или емфизем, без това да причинява бронхиално запушване.
Най-много са болните, при които в различна степен са съчетани двата процеса – хроничен бронхит и белодробен емфизем. Според това кой от двата процеса преобладава, се разграничават две основни форми на ХОББ – бронхитна и емфиземна.
Страдащите от заболяването се оплакват от хронична продуктивна кашлица, ускорено дишане с пуфкащи устни и с участието на допълнитална дихателна мускулатура. При рентгеново изследване на белите дробове се откриват данни за емфизем и/или хроничен бронхит.
Няколко са формите за терапевтично повлияване на заболяването:
Профилактика. Целта е навреме да бъдат отстранени рисковите фактори като тютюнопушене и др.
Диспансерен контрол. Той е съпроводен със съответния режим на живот, хранене и болнично лечение.
Терапия с противъзпалителни и бронхоразширяващи лекарства, назначена от лекар специалист.
Корекция на съпровождащите заболяването физиологични нарушения като белодробна хипертония, белодробно сърце, намален приток на кислород.
Част от диспансерното наблюдение е свързана с обучението на болните и техните близки. Това става чрез индивидуални и групови програми, както и с помощта на съответния методически материал. Идеята на това обучение е страдащите от хронична белодробно обструктивна болест да бъдат рехабилитирани в психосоциално отношение, така че да се подобри качеството на техния живот.
За срок от 3, 6 или 12 месеца се правят клинични, функционални и лабораторни изследвания, чиято цел е да се определи фазата на развитие на болестния процес, вероятността от настъпване на усложнения, необходимостта от лекарствена терапия и от промени в нея, нуждата от рехабилитация.
Особено важно е болните от ХОББ да поддържат нормално тегло.
Болният не бива да поема големи количества храна наведнъж. Той трябва да спазва специална диета, при която храната се поема на няколко части, на малки хранения през деня.
Препоръчва се дневният порцион да бъде богат на витамини и беден на въглехидрати. Прекомерната употреба на белтъчини може да засили потребността на организма от кислород.
При това редовно да бъдат проверявани някои основни показатели като телесно тегло, липиден статус, кръвна захар, общ белтък, електролити: К, Са, натрий, хлор, манган.
Разбира се, всичко това не означава, че болният трябва да се изолира от живота. Напротив – той трябва да продължи да живее активно, насочвайки се към положителни емоции.
Дали се налага болнично лечение, лекарят може да прецени въз основа на оплакванията на пациента и на резултатите от лабораторните изследвания. Важни показатели са задълбочаващият се задух, посиняването на устните, честотата на дишането (над 25 вдишвания в минута) и сърцебиенето – над 110 удара в минута.
Бронхиектазна болест
Бронхиектазиите са хронично възпалително белодробно заболяване, което се характеризира с необратимо разширение на бронхите. В повечето случаи болният отделя гнойни храчки. Когато бронхиектазията се инфектира или причини кръвоизлив, заболяването се означава от лекаря като бронхиектазна болест.
Тя може да се прояви в лека форма – в този случай протича със слабо изразена кашлица и с оскъдни, предимно слузести храчки. Средно тежката форма се характеризира с чести повторения и със значителни функционални смущения. При тежката форма на преден план излизат симптомите на белодробна гнойна болест. Общото състояние е силно нарушено. Прилагат се комбинирана антибиотична терапия, климатотерапия (сух, топъл климат), масаж, лечебна физкултура, инхалации.
Синдром на остро разстройство на дишането при възрастни хора
Представлява остра дихателна недостатъчност – тя е реакция на белите дробове при наличие на други, най-често небелодробни заболявания. Синдромът се определя като дифузно белодробно увреждане, което води до белодробен оток (който не е от сърдечен произход) и до остра дихателна недостатъчност. Наблюдава се при всички възрастови групи над 60 години и протича като дихателна драма.
Най-важната проява на заболяването е острият недостиг на кислород. Заболяването протича различно. Най-ранните прояви са започващ постепенно прогресиращ задух и ускорено дишане. Състоянието на болния постепенно се влошава. Главната цел на лечението е да се намали кислородната недостатъчност.
Кръвохрачене
Кръвохраченето е неспецифична проява на много белодробни заболявания: инфекции (туберкулоза, пневмония, белодробен абсцес, бронхит), тумори, сърдечносъдови заболявания (сърдечен порок, белодробна тромбоза) и автоимунни заболявания. В някои случаи причината за кръвохраченето остава неизяснена.
Диагнозата на заболяването, причинило кръвохраченето, се поставя след комплексни изследвания. Целта е да се изясни дали кървенето е от белите дробове. Други възможни източници са гастроинтестиналният тракт или носните кухини и фаринксът.
Обикновено е трудно да се определи количеството на загубената кръв. Когато има кръвохрачене, болният трябва да се постави в състояние на покой, при това той трябва да лежи на страната, от която идва кръвоизливът. Наложителна е спешна хоспитализация.
