Когато след половингодишна командировка екипажът на Международната космическа станция се завръща на Земята, по молба на космонавтите Александър Скворцов,
Автор: Дина Харизанова
Олег Артемев и Стивън Свенсон в менюто им за първия земен обяд е включена австраханска диня. Тази бостанска култура е един от символите на прикаспийската Астраханска област, където се намира и единственият в руската страна Музей на динята.
Покрай обичайния „степен“ способ, астраханските фермери са се научили да отглеждат сочния плод на дъното на някогашни рибовъдни басейни. Водоемите се пресушават и дънната тиня прави почвата максимално благоприятна за дините, които в тези условия не се нуждаят от поливане и торене.
През 2007 г. е създаден нов сорт дини, известни като „лунни“. Отвън те са като обикновените – на зелени ивици, а вътрешността им е яркожълта и много ароматна. Тези екземпляри са много по-нежни, по-сладки и по-сочни от червените и се отличават с тънък лимонен привкус.
За съжаление лунни дини не може да се купят от други региони, тъй като те не бива да се транспортират и съхраняват на купчини, защото кората им е много мека.
От Астрахан може да се похвалят с още едно динено ноу хау. През миналата година там експериментално започна отглеждането на дини без семки. Независимо че те струват два пъти по-скъпо от обикновените си посестрими, тяхното търсене е голямо. Тази година бяха произведени 500 тона от тях, а за догодина се планира урожаят им да достигне до хиляда тона.
„Този хибрид на израелската селекция е по-капризен и има сложна технология на отглеждане. Но по вкус и съдържание на витамини безсеменните дини не отстъпват на традиционните сортове. При това вътрешността им е много по-плътна от тяхната“ - изтъкват от компанията, търгуваща с техните семена.
