Самозапалването като атракция в политическия ни лунапарк
07 Ноември 2014, Петък
Отново ужас, отново вопли изпълниха медийното пространство само ден след като пред Президентството пламна Лидия. „48-годишен мъж от Сандански се е самозапалил в града“,
Автор: Диана Славчева
съобщи БНР. Агенция "Фокус" поде новината и разпространи информация, че човекът е посегнал публично на живота си пред църквата „Свети Козма и Дамян". В раздухването на случая се включиха и органите на реда. От Областната дирекция на полицията в Благоевград драматично обясниха как мъжът се е самозапалил до черквата в гробищния парк. Каква ирония на съдбата!
Ситуацията заприлича на филм на ужасите. В България всеки ден хора горят като факли. Писнало им е от този свят. То това у нас живот ли е?! Народът е отчаян, депресиран и колко му е да си драсне клечката кибрит. А медиите потриват ръце – ето с какво ще напълним първите страници и централните емисии...
Така патетично преекспонирани примерите на самозапалване представят една картинка на превъртели от мизерията и политическата ситуация у нас хорица. И се почват едни клетви срещу политиците, чак президентът бе сочен с пръст що не е хукнал през глава да гаси горящата пред покоите му жена. А обществото се срамува и дори се чувства виновно – че не е подало навреме ръка на самоубийците. Те пък биват едва ли не героизирани заради зрелищната им саможертва, заради миришещия им на бензин огнен протест – един вид това са днешните последователи на Ян Палах.
После се оказва, че то не било баш тъй. Както с човека от Сандански, който всъщност, както бързо се изясни, не се бил самозапалил, ами пламнал следствие на „неправилно боравене с кандило“. Какво разочарование само! Как може такова предателство спрямо каузата! Не можеше ли просто да си ливне малко запалителна течност, че да стане герой. А то какво – някакъв скучен битов, така да се каже, инцидент.
Което не пречи самозапалването да се превърне в една от най-масовите атракции в днешния ни политически лунапарк и да присъства неизменно в афиша на нескончаемия делничен цирк, на който ставаме волю-неволю зрители всеки ден. Дори на него има посветена феноменална статия в „Уикипедия“ – казва се... „Самозапалванията в България“. Там те са дефинирани като „вълна от самоубийства чрез самозапалвания на обществени места, които станаха факт на фона на антимонополните простести в началото на 2013 г.“
И като се почва – то не са коментари на психиатри, че хората-факли не са психично болни, ами било удобно да ги изкарват луди и че „романтизирането на самозапалването съблазнява публиката, а героизирането превръща самоубиеца в модел за подражание“. Споменато е и здравното министерство, което щяло било да търси „спешни мерки срещу самоубийствата чрез самозапалване у нас“. Е, аз поне не съм чула да са предприети такива действия, пък и всички виждаме, че не се гаси туй, що не гасне.
О, да не забравим да споменем, че в статията в „Уикипедия“ е намесен дори коментар на Съвета за електронни медии (СЕМ), според който „има опасност журналистическата интерпретация на самозапалванията и самонараняванията като форма на протест да ги превърне в граждански пример за подражание, а медийното отразяване на поредицата от трагични събития да подтикне към продължаването й“.
Всъщност, май точно за това иде реч. И нужно ли е въобще един такъв акт да се интерпретира?!
