След 10 ноември така и никой от властимащите не поиска да тръгне по стръмното, за да запълва бездната на бедността
Няколко години преди 10 ноември 1989 г. публикувах в софийско списание кратък памфлет по „Приказка за стълбата“ от Смирненски. Това бе едно бодване срещу самозабравянето и безпарапетните стълби на бюрократизма. Предлагах всички властници да имат окачена в рамка зад бюрото си тази творба. Преди няколко години пък ми стана смешно и жалко, когато в деня на първото заседание на новоизбрания парламент това произведение се връчваше на депутатите. Че се прочете и нещо от него като вид клетва за нов морал в политиката.
Сега, в навечерието на 25-годишнината на промяната, настъпила след 10 ноември 1989 г., отново се замислих за социалната пропаст, издълбана още от зрелия до гнилост социализъм. За четвърт век никой от властващите до ден днешен не поиска и не можа да тръгне истински по стръмното, за да запълва бездната на бедността. Впрочем, в интерес на справедливостта морално-историческо право да управляват имаха само хора, подобни на ръководителите на горянската съпротива след 1944 г. и такива като Илия Минев и политзатворниците около него. Но те бяха изолирани с инсценирана дисквалификация извън пистите на властта.
За сметка на това и досега продължаваме да четем и слушаме за скъпи партита, безбожно
чревоугодничество и тунеядски запои и гледаме парвенюшките замъци и луксозните автомобили на преуспелите от подмяната. А некролозите на обикновените хора от народа се множат. Властите стават все повече касти, проникнати от лични, съдружни и задгранични тайни, които токсично пречат на всеки оздравителен процес в обществения организъм.
В държавата се разгръща неприкрита езотерична война срещу християнството. Все повече царят агресивната вулгаризация, чалгализацията и духовната тулупизация, заедно с безобразната немара за образованието.
На фона на клошарските силуети и на тези, които не могат да се отопляват дори с електрическа крушка, цинично предъвкват изгъзиците си разни телевизионни предавания от рода на „Мушмулата на пандишпана“, казано условно. Впрочем на мнозина от „героите“ на нашето време бих препоръчал чудесния философски трактат на папа Инокентий III „За презрението към света и за жалката участ човешка“. Издаден е на български през 1992 г. Същият папа, който преди 810 години признава на цар Калоян титлата рекс – крал и на търновския архиепископ Василий – примас. В този трактат „героите“ ще се разпознаят във всичките си разновидности и трябва да са клинично тъпи, за да не се поуплашат и поне малко да се отвратят от себе си.
Колко години се обещаваше несимволично увеличение на доходите! Оказа се, че обещанията са лъжи, а който лъже, той всъщност краде и от доверието на избирателите. Абсурдно трудно е да разбереш и чуждестранните ни наставници. Да си представим, че валутно-фондовите ни цербери бъдат принудени да прекарат само една зима в условията на нашенския пенсионер. Този, без никакви допълнителни доходи, спестявания, без новобогаташки дечица и пр. Сигурен съм, че сериозно ще заболеят, а някои направо ще си умрат.
И ако някой от тях все още може да бъде гласоподавател, вероятно ще пуска в урната я тоалетна хартия, я някое джобно календарче, а може и автобусно билетче като „извозен“ във всякакви надежди. В никакъв случай не призовавам за българско негласуване – за нас то трябва да е задължително, дори вече да е издевателство над самите себе си.
Вече пета петилетка се вихрят спекули, корупция, безкрайни парични международни мръсни перални с офшорно вампирство, подставени приватизатори, черепно озъбено разбойничество посред бял ден. И на всичкото отгоре едно тресавищно здравеопазване, което в частническия си сектор е лакомо алчно. Върви, че гледай към Запада, където са забравили, че преди векове българските нещастни земи бяха буферният курбан срещу по-далечно замисленото турско нашествие, което трябваше да достигне чак зад Будапеща и Виена, ислямизирайки цяла Европа.
„Приказка за стълбата“ може да бъде продължена. Ако от нея чрез ефективни присъди и конфискации не бъдат отстранени основните престъпни ядра, лъжедържавниците и пишман политиците на самозвания елит, ако не се чуе викът на безкрайните човешки нужди и болки, последиците могат да бъдат като в подкръг от Дантевия „Ад“.
По-възможно е да дойде денят Х, когато всичко ще стане съвсем неизвестно, неуправляемо и страшно. Когато съвестта се продава като стока за масово потребление, не може без изкупление.
Тогава всички преобогатени постноменклатурни господинчовци и дамички ще четат новата „Приказка за стълбата“ по особен начин. Вероятно и като изтривалка пред стълбата. Може и да им се разплаче сатанинското благоутробие. А закъснелите сълзи също са диоптри.
Все пак отново имам крехка надежда, че ще дойде междинно време за по-масово политическо проглеждане под повърхността на фактите. Ако това въобще е възможно през пъзела на глобалистичната мрежа. Засега възможността за еднородно патриотично правителство остава химера. И все пак Господ да пази справедлив мир в България!
