За президента десидент и митинга на Десети ноември

Автор: Стоян Иванов

Помните ли онзи виц от времето на Тодор Живков, че българските гори са по-обширни от Амазонската джунгла и руската тайга, взети заедно? Защото в продължение на 45 години от тях постоянно излизат партизани и „активни борци срещу фашизма и капитализма“, та в навечерието на Десети ноември 1989 г. те вече надхвърлят бройката от 200 хиляди. Ако последваме примера на президента Плевнелиев, нищо чудно да се окаже, че имаме и най-много борци срещу комунистическия режим. На 11 ноември т. г. президентът ни внезапно си спомни как е участвал в митинг срещу властта преди 25 години – на 10 ноември 1989 г.. Един вид – и той е дисидент…

Нашият, извинете ме за израза, държавен глава, не престава да ме изумява. Росен Плевнелиев е истинска машина за гафове, на чиято производителност могат да завидят едновременно бившите президенти на САЩ Буш – младши и на Русия Борис Елцин.
Фриволното заявление „бил съм ирландска пастирка в миналия си живот“, което му спечели съответния прякор, е най-безобидният от тях. Нелепото новогодишно изявление на фона на планински пейзаж от Колорадо бе преглътнато от „широката общественост“ като гаф на пиарите му.

За „гаф на протокола“ бе обявен кичозният подарък, който Плевнелиев връчи на папа Бенедикт XVI при аудиенцията си на 24 май 2012 г. – гигантско позлатено двуметрово яйце, което трябваше да мине за „произведение на изкуството“, но не успя да се провре през вратата на приемното помещение.
За забавна и невинна грешка на езика би могло да мине обръщението му към чешкия президент Вацлав Клаус и съпровождащата го делегация при посещението им в България на 27 март 2012 г.: “Уважаеми господин президент, уважаеми дами и господа от Полша…”
Последвано от: „Дами и господа от Чехословакия…, от Чехия. Извинявайте, извинявайте, още веднъж извинявайте.“

Макар че да сбъркаш два пъти името на страната, при което втория път да я обединиш отново със Словакия – това издава не само неувереност в себе си и съвместимостта на особата ти с поста, който заемаш.
За съжаление гафовете на Плевнелиев далеч невинаги са така безобидни и невинни. На Трети март 2012 г. в словото си той почете българските опълченци, революционери и възрожденци, но нито веднъж не спомена срещу кого са се борили те.

И пропусна руските, румънските, украинските и финландските воини, дали живота си за свободата на България. Но може би най-скандалният случай, в който главно действащо лице бе нашият президент, е участието му през 2013 г. в празничната вечеря „ифтар“
заедно с турския вицепремиер Бекир Боздаа.

Тогава ТВ СКАТ първа разкри, че комшийски държавник от най-висок ранг обикаля на практика нелегално из цялата страна, снове из т.нар. „смесени райони“, среща се с кметове, политици, областни управители, държи политически речи с елементи на директна намеса във вътрешните ни работи, призовава за „връщането на имоти“ на Главното мюфтийство...
За посещението в началото „не знаеха“ нито в Министерския съвет, нито Външно министерство, нито Президентството. Или поне твърдяха, че не знаят, защото това било, видите ли, „частно посещение“. 

Тъй наречените „национални ефирни телевизии“ и „големи вестници“ също услужливо не забелязваха шетнята на високопоставения турски емисар и недопустимото му поведение, докато не стана невиждан скандал – българските журналисти бяха изгонени от официално събитие на българска територия с участието на българския държавен глава(!), докато турските медии снимаха и записваха свободно.

Но нека цитирам декларацията на НФСБ от 8 август 2013 г.:
След като станаха ясни истинските цели на т.н. „неофициално посещение“ у нас на турския вицепремиер Бекир Боздаа, организаторите на тази провокация в лицето на Главното мюфтийство, турското посолство и новата пета колона на Анкара у нас промениха програмата така, че пътуването да бъде представено като работно и даже официално, и „в интерес на развитието на двустранните отношения“.

За тази цел натрапниците от Турция и техните слуги в България ловко успяха да издействат една напълно безполезна „работна“ среща с вицепремиера Зинаида Златанова.
След това в Пловдив президентът на Република България Росен Плевнелиев бе на благотворителната вечеря „ифтар“ рамо до рамо с несъответстващия му по ранг заместник министър председател на Република Турция.

Така българските власти придадоха легитимност на обиколката на Боздаа по интересуващите го „смесени райони“ и „паметни“ за Турция места. Едва ли нашите управляващи са попитали Боздаа как си позволява да обещава ремонти на джамии и религиозни училища, да представя Турция като духовен закрилник на мюсюлманите у нас, да показва скандална пристрастност на етно-религиозна основа към представители на партии с участие в политическия живот у нас и да се държи като че ли не е в цивилизована страна, а в подопечен турски вилает.

Върхът на раболепието на българските власти бе достигнат, когато от събитие с публичен характер на българска територия бяха изгонени българските медии и угоднически поканени само турските.
Да припомним още един гаф на Плевнелиев, който бе подминат от повечето медии. През май 2012 г., по покана на кмета на Гърмен Ахмед Башев (да – става дума за същия „феодал на Западните Родопи“, който искаше за полицейски шефове да се назначават помаци без конкурс), президентът посети с. Рибново… И обяви България за „мултиетническа държава“.

Ето точен цитат на думите му: „Аз, освен че съм български президент, съм и европейски такъв, президент на една държава, член на европейското семейство, което трябва да познава цялото разнообразие и какво България може да предложи като мултикултурна, мултиетническа държава, която уважава миналото си, за да може да изгради бъдещето си.“ 
Тук вече става дума не за кич, нарушаване на протокола и угодническо поведение, с тези думи г-н държавният ни глава директно погази Конституцията и законите на Република България!

На този фон последният пореден гаф на Плевнелиев изглежда като безобидна лъжа, породена от желанието да се позамаже старателно премълчаваното му членство в БКП още като студент.
Да я цитираме: Питате къде бях на 10 ноември? Да ви кажа една тайна - бях на площада и бях на митинга. С моя приятел Илиян Попов ремонтирахме неговата стая в студентското общежитие. Когато чухме по новините, аз бях студент 5-и курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти, двамата с него нарисувахме на два тапета два плаката. Единият беше "Съд за виновниците", а на другия написахме "Дворците на БКП да станат болници и училища". С тези два плаката отидохме на прословутия митинг.“

Митинг пред Народното събрание на 10 ноември 1989 г. няма, въпросният „прословут митинг“, в който Плевнелиев твърди, че е участвал, е организиран на 17 ноември от Отечествения фронт и апарата на Българската комунистическа партия. Под наслов „Да подкрепим решенията на Централния комитет на БКП“.

За участие в него са привиквани членове на първичните партийни организации на БКП. На снимката от казионния митинг ще видите и лозунгите, които президентът ни твърди, че е изработил собственоръчно едва ли не за минути и е развял на 10 ноември 1989 г.
Дали ние, българските граждани, ще чуем най-сетне от нашия, извинете ме за израза, държавен глава… не, не „подавам оставка“, не сме такива наивници да го очакваме. Но поне това, което чу чешката делегация: Извинявайте, извинявайте, още веднъж извинявайте!

Анализирай това
Въпросният „прословут митинг“, в който Плевнелиев твърди, че е участвал, е организиран на 17 ноември от Отечествения фронт и апарата на Българската комунистическа партия. Под наслов „Да подкрепим решенията на Централния комитет на БКП“.
За участие в него са привиквани членове на първичните партийни организации на БКП. На снимката от казионния митинг ще видите и лозунгите, които президентът ни твърди, че е изработил собственоръчно едва ли не за минути и е развял на 10.11. 1989 г.

В категории: Анализи , Горещи новини