На 24 ноември, празника на светицата, жените не трябва да работят, иначе децата им ще се разболеят от шарка
На 24 ноември Българската православна църква почита света великомъченица Екатерина. Родена в Александрия, Египет, в края на III век, още приживе се е славела със своята любознателност и изключителна начетеност. Затова тя е покровителка на всички учени, студенти и ученици.
На 18 години тя вече била толкова необикновено начетена и мъдра, че всички младежи в града искали да я вземат за жена. Родителите й разбирали какво богатство е дъщеря им и затова добре премислили бъдещето й.
Те решили, че Екатерина трябва да се посвети на Божията вяра и мъдрост, които момичето приело с радост и смирение. Девойката обикнала Христовата вяра и й се отдала напълно.
Когато за това разбрал императорът – тогава Максимилиан, той я хвърлил в тъмница и наредил да я измъчват, за да пречупят волята й. Тя обаче не се отказала и била осъдена на смърт – първо чрез разпъване на колело, което обаче загадъчно се разпаднало преди екзекуцията, а после чрез обезглавяване.
В българските традиции този ден е познат като Катерининден. Старите българи са вярвали, че света Екатерина ги закриля от болести като бяс, шарка, треска, че била защитник на майчинството и на здравето на хората.
На празника жените не трябва да работят, за да предпазят децата си от шарка. Също така не бива да си служат с остри предмети като ножица, нож, куки и други, защото вярвали, че ако си убодат пръста, раната се възпалява.
Рано сутринта домакините замесвали тесто с мълчана вода от кладенец или извор, с което разделяли на две части. С едната омесвали кравайче, което, след като опичали, намазвали с мед и го слагали на горния праг на вратата или го хвърляли на покрива на къщата, като го наричали „дар за баба Шарка“. С другата част омесвали питка, която още докато била топла, намазвали с мед и изнасяли навън, за да раздадат за здраве на децата. От същата питка давали и на кучетата, за да не ги хваща бяс.
Особено важен този ритуал бил за младите булки, които имали малки деца. Те трябвало да застанат на кръстопът и да дават на всеки минувач сам да си отчупи от питката, като го подканят с думите: „Ха вземи за света Катерина, да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!”
Всеки трябвало да отчупи парченце, да се прекръсти и три пъти да изрече „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!” Жената отвръщала: „Амин! — дай, Боже!“.
Младите булки броели минувачите, които си отчупвали от питката, като се стремели последният почерпен да бъде нечетно число от бройката, за да се пресекат болестите в къщата. След като са извършили правилно всичко, жените вярвали, че света Екатерина ще ги пази и децата им ще са здрави.
Из някои части на страната на тази дата се празнува Мишинден – жените трябва да намажат огнището с кал, да запушат всички пукнатини и дупки из къщата и да раздадат варена царевица и боб, за да заситят мишките, та гризачите да не пакостят повече в дома.
В Източните Родопи и Сакар светицата се тачи, за да се избегнат треска и огън (висока температура). Жените не се докосват до вълна през целия ден, за да не боледуват децата и „да не се запали къщата“.
