Целогодишен абонат съм на „Десант“ и с внимание чета всички рубрики. Отдавна се каня да споделя един факт, за който четох преди години.
В един вестник преди време прочетох следната изповед: „Като бях на служба в посолството като военен аташе, ми се наложи да отида в Холандия. Там бях седнал на отделна маса. Ненадейно се приближи човек и се настани близко до мен. Представи се, че е Георги Марков, който бил в Холандия на някакво културно мероприятие и без да разговаряме ми подаде една хартиена бележка, която да предам лично на генерал Захариев, зам.-министър на вътрешните работи, и дебело подчерта да му кажа, че го следят – където и да отиде, след него е цяла опашка.
След като се завърнах в България, първата ми задача бе да осъществя лична връзка с ген. Захариев. Отидох в министерството на вътрешните работи и поисках среща с генерала. Чаках цели 15 минути, докато той се появи, но пред едно гише. Подадох му бележката и му казах, че го следят.
След като изрекох тези думи, генералът затвори гишето и си тръгна без да продума нито дума.
Мина доста време. Веднъж бях на разходка в „Дианабад“. Там имаше ресторант, пред който имаше свободни зелени площи, оградени с храсти, а зад тях – дървета. Там много граждани, също като мен, разхождаха домашните си кучета. От храстите изскочи спортно облечен мъж с едно едро куче. Озовахме се един срещу друг. Аз се обърнах към него: „Вие сте ген. Захариев. Помните ли ме – аз ви дадох бележката“. Той кимна и се заговорихме за Георги Марков и това, което се бе случило с него. Генералът каза: „Нека нещата си останат така и повече да не се говори“. После се обърна и си тръгна“.
За съжаление, не си спомням името на автора на този разказ и в кой точно вестник беше публикацията. Мога само да припомня, че по-късно ген. Захариев се самоуби.
Сега, когато се издигна паметник на Георги Марков, както и преди, отново стана въпрос за това чия агентура го е ликвидирала; бил ли е агент на ДС и т. н.
Хубаво е, че „Десант“ и пишещият в него Борис Цветанов разплитат подобни казуси.
