Българското млечно говедовъдство става по-ефективно
02 Декември 2014, Вторник
Най-продуктивни са по-големите ферми, в които е възможно да се прилагат нови технологии
Българското млечно говедовъдство става по-ефективно, а най-продуктивни са по-големите ферми, в които е възможно да се прилагат новите технологии. Такива са данните, които отчита в свой анализ Институтът за пазарна икономика (ИПИ). Те обхващат периода от влизането на страната ни в ЕС през 2007 г. до края на 2013 г.
Средната млечност се подобрява слабо - от 3,32 тона на глава на година - до 3,74 тона в края на периода. Това спомага за запазване нивото на произведено мляко близо до 1,15 млн. тона.
Отчитаното преструктуриране в сектора е основно за сметка на полупазарните стопанства, отглеждащи едно или две животни. За периода те намаляват от 97 000 на 46 000. Броят на отглежданите в тях крави пък спада от 121 000 на 58 0000, основно заради намаляването на селското население в активна възраст (с над 14 на сто за периода).
Подобен е процесът при стопанствата, отглеждащи между 3 и 9 животни. Количественият спад при тях е в размер на 2,6 пъти през разглеждания период - от 19 600 до 7550, а броят крави в тях спада със сходен темп - от 84 600 до 33 400 бройки.
Броят на стопанствата, имащи между 10 и 19 животни, бележи ръст от 10 на сто и те достигат 3443 през 2013 г. Неблагоприятен фактор обаче там е този, че при средния млеконадой за страната, дори стопанство от 9 млечни крави не може да осигури едновременно нормалното съществуване на едно средностатистическо домакинство, както и средства за инвестиции или за непредвидени разходи. Така че жизнеспособността му е постоянно застрашена.
Очаквано най-бързо расте броят на стопанствата, отглеждащи 20 и повече животни - от 1904 през 2007 г., те са 3404 през 2013 г., като делът на животните в тях се повишава от 26,9 % до 55,6 на сто (съответно от 90 200 до 170 800 животни) спрямо общия брой крави в страната.
В тази категория особено значение имат стопанствата с по над 50 животни, чийто брой достига 940, а кравите в тях са близо една трета (95 700 бройки) от всички отглеждани в страната към 2013 г.
От ИПИ констатират, че фермите, които имат от 20 до 49 и тези с над 50 животни се оказват най-жизнеспособни при нашите условия. В тях се прилагат нови технологии и се отделя повече внимание на храненето, което е в основата на високите добиви. Тук националното подпомагане дори не играе толкова съществена роля, колкото добрите практики и икономията от мащаба, пише в анализа.
Въпреки че задоволява 89 на сто от търсенето на вътрешния пазар, българското млечно говедовъдство е сред най-неефективните в ЕС заедно с румънското. Това е резултат от раздробеността на стопанствата, занемарената развъдна и селекционна дейност през последните две десетилетия и ниското ниво на образование и квалификация в сектора, пише още в анализа.
Внос на расови животни почти няма в периода между 2000 г. и 2005 година. В следващите осем години са внесени юници и крави на стойност около 42 млн. лева по данни на НСИ, което по груби изчисления прави 15 - 20 хиляди животни.
Това е крайно недостатъчно за обновяване на генетиката в страната, смятат експертите. Потвърждение за това са и данните за млечните крави под селекционен контрол. Те са едва 52 хиляди по последни данни от 2012 г., или 18 на сто от всички. За сравнение през 2008 г. те са били 32 хиляди, което се равнява на 10 на сто от всички.
Отпадането на млечни квоти от 2015 г. ще увеличи конкуренцията в ЕС и най-вероятно ще доведе до регионална концентрация на производството в северозападната част на континента, е записано в анализа. Това и либерализирането на европейския пазар на мляко ще ускорят процеса на преструктуриране в българското млечно говедовъдство.
Фермите, отглеждащи под 10 животни, ще продължат да отпадат заради пазарната си непригодност. За да оцелеят, българските животновъди трябва да работят в посока увеличаване на стадата и бързо повишение на средната млечност.
Затварянето на производствения цикъл с преработка може да се окаже удачно решение само за част от фермите. По-големите от тях - с над 50 животни, трябва да се стремят към средна млечност от минимум седем тона на глава и оптимизиране на разходите, за да бъдат конкурентоспособни в европейски план, твърдят от ИПИ.
Увеличаването на производството след 2015 г. неминуемо ще даде отражение върху цената на суровото мляко. Според различни оценки тя може да достигне 0,60 лв./литър и дори 0,46 лв./литър към края на периода 2015 - 2020 г.
