В Странджа възстановяват находищата от кримски чай
09 Декември 2014, Вторник
Билката на младостта усилено се засажда в местността Пейково землище край Малко Търново
Автор: Дина Харизанова
Кримският чай е многогодишно тревисто растение, което вирее по варовити скалисти терени и скални пустоши около град Малко Търново, като разпръснато и фрагментирано се среща в местностите Пейково, Докузак, Големият и Малкият валог.
Географският ареал на този вид обхваща Балканския полуостров, Крим и Мала Азия. В миналото това ендемитно растение (което значи, че е с много ограничено разпространение и у нас се среща само в този край на страната) е било широко разпространено в Странджа, но през последните 30-40 години насажденията му са силно ограничени и почти на границата на изчезването.
На юг от Малко Търново, в турска Странджа, кримският чай е по-често срещан по карстовите пазлаци (скалисти пространства). Там билката масово се бере и продава като изсушени цветове на пазара в Лозенград (Къркларели). Върху рохкавите и изветрели варовикови скали кримският чай расте в „джобчета” от почва в пукнатините. Неговите корени са неустойчиво захванати в тях и лесно се изтръгват при издърпване, когато се берат цветовете. Тъкмо поради тази причина – заради безразборното му бране и изкореняване на коренищата, днес уникалното растение на практика е изчезнало от района около Малко Търново.
За запазване на единственото находище на кримски чай, намиращо се в местността Докузак, тя е обявена за защитена територия. В миналото кримски чай се е срещал и в карстовите степи на Южна Добруджа, но днес вече не расте там.
В момента по европейски проект се изпълнява договор за ,,Попълване на естествените находища на кримски чай в Природен парк „Странджа” в местността Пейково, в землището на Малко Търново. Там усилено се засаждат екземпляри от кримски чай, отгледани в разсадникови условия.
Засаждането се изпълнява чрез изкопаване на малки дупки с помощта на кирки и с последващо мулчиране с почвени подобрители и торфена смес, и защита от ерозия чрез ограждане със скални късове.
Кримският чай бързо възстановява популациите си при запазване на семеносните цветни класове и разпръскване на семената по скалистата повърхност на варовития терен. Затова много важно е да се запазват естествени туфи и новозасадените растения в местообитанието.
Заедно с кримския чай в т.н. гариги, които представляват останки от храсталачни средиземноморски съобщества – маквиси, се срещат и други средиземноморски храсти като филирея, жасмин, зайча сянка, бодлив залист, космат дъб, източен габър и други сухоустойчиви растения.
Кримският чай по нищо не отстъпва на популярния Мурсалски чай. Той е известен като билката на младостта или още странджанската виагра.
Билката оказва многостранно въздействие за тонизиране на организма и стимулиране на имунната система. Използва се като запарка за чай, който притежава силно изразен антиоксидантен ефект и съдейства за намаляване на риска от възникване на онкологични заболявания, високо кръвно налягане, атеросклероза, инфаркт и инсулт.
Рядко срещаното лечебно растение, включено като застрашен вид в „Червената книга на България“, се поддава на градинско отглеждане и се продава на пазара като разсад.
